Представяме ви още една статия от новия 82-ри брой на сп."Българска наука" на главния й редактор Петър Теодосиев. Темата е важна и актуална.
Науката е направила много за света. Почти всичко около нас е благодарение на науката – автомобили, телефони, електричество, медицината и за още много са виновни хората отдадени на науката. Да не говорим за космическите технологии и изследванията на вселената и планетите.
Въпреки всичко това обаче има хора, които отхвърлят науката и дори застават срещу нея. Буквално има война срещу науката. Като започнем от изгарянето на Джордано Бруно на кладата през 1600 г. заради научните си твърдения, че Земята не е център на Вселената.
Днес благодарение на медицината и култивирането на различни култури са спасени повече човешки животи отколкото са загиналите във всички войни до сега. Но дори и това не може да накара голяма част от хората да разберат науката. Също така ваксините продължават да бъдат нещо, в което "вярваме". Науката се приема като "вяра", а не проверено и доказано чрез многобройни тестове, публикации и реални резултати. След въвеждане на ваксинация срещу морбили преди десетилетия смъртността на деца рязко спада в световен мащаб, а вероятно до 2020 вируса ще бъде изкоренен.
Също така огромна част от населението не приема на сериозно или въобще отрича промените в климата, въпреки че 97% от учените твърдят, че това е причинено от човека. Това обаче е малка част, с която науката се бори във войната за самата себе си.
Финансирането е може би най-големия проблем за всички учени по света. Във Великобритания публичното финансиране за научни изследвания е спаднал на 0,5% от БВП. Тази година правителството на САЩ е намалил бюджета на НАСА с 300 мил. долара. Само за сравнение един месец за военни разходи на САЩ е равен на целия бюджет на НАСА за една година. В Европа е малко по-различно, но програмата за наука Хоризон 2020 има 80 милиарда евро за 7 години за целия ЕС. За пример
България в повечето случаи е партньор на проект по тази програма, но не и бенефициент. Бюджета на БАН е около 50 мил. лева, но след заплати и режийни колко остава за наука? Тези пари са дори около два пъти по-малко от преди 5 г. Един учен в БАН взима от 450 до 800 лв. заплата.
Карл Сейгън много хубаво го е казал: „Ние живеем в общество изцяло зависимо от науката и технологиите, но едва ли някой знае нещо за науката и технологиите.”
Това което можем да направим е да се образоваме, да се интересуваме от това какво образование получават децата и да насърчаваме всяко правителство да обръща повече внимание на науката. Там е бъдещето!
Страница на статията : 0102
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари