На 8 август 1902 се е родил английският физик Пол Дирак

"Физическите закони трябва да имат математическа красота" - е твърдял роденият на тази дата английски физик Пол Дирак.

Той е един от създателите на квантовата механика, развива квантовата статистика, релативистичната теория на електрона, предсказала антиматерията, в частност, позитрона и анихилацията и раждането на двойките частица/античастица, а също и въвежда "пръчката с един край" или хипотетични частици с един магнитен полюс, наречени монопол на Дирак.

Заради всичко това, заедно с Шрьодингер през 1933 г. получава Нобелова награда -"за откриването на нови продуктивни форми на атомната теория". Дирак не искал да вземе тази Нобелова награда, защото мразел известността, но Ръдърфорд го убеден да я приеме с аргумента, че отхвърлянето ѝ ще бъде много по-шумна реклама.

На въпроси на журналисти за неговото хоби, Дирак отговарял: "Да ​​мисля". 

Петият Солвеев конгрес. Пол Дирак петият от ляво на втория ред. Снимка: wikimedia

Поместваме глава от книгата на Мицио Каку "Физика на невъзможното":

Дирак и Нютон

Историците на науката, които се стремят да разберат източниците на начина, по който Дирак е предложил своето революционно уравнение и понятието „антиматерия“, често го сравняват с Нютон. Странно, но между Нютон и Дирак има няколко безспорни прилики. И двамата са били на малко повече от двадесет години, когато са се занимавали с творческа дейност в Кеймбриджкия университет, и двамата са били преподаватели по математика, и двамата са притежавали една отличителна черта: пълна липса на социални умения, достигаща патологични измерения. И двамата са били прочути с неспособността си да участват в разговори на незначителни теми и с липсата си на изискани обноски дори в минимална степен. Болезнено срамежливият Дирак никога не казвал нищо, освен ако не бивал запитан директно, при което отговарял само с „да“, „не“ или „не знам“.

Томове са били изписани за особения характер на Нютон, като хипотезите на тази тема варират от отравяне с живак до душевно заболяване. Но неотдавна кеймбриджкият психолог Саймън Барон-Коен предложи нова теория, която може би обяснява странните характери и на Нютон, и на Дирак. Барон-Коен твърди, че и двамата вероятно са страдали от синдрома на Аспергер, който е сроден с аутизма, демонстриран от учения идиот във филма „Рейнман“. Индивидите, които страдат от синдрома на Аспергер, са прочути със затвореността си, непохватни са в социално отношение и понякога са надарени с невероятна способност на изчислители, но за разлика от аутистите те се вписват в обществото и могат да бъдат продуктивни при изпълнението на трудовите си задължения. Ако тази теория е вярна, свръхестествената изчислителна способност на Нютон и Дирак е дала резултат, тъй като те са били откъснати в социално отношение от останалите хора.

Още по темата

28/05/2015

Физика

Котката на Шрьодингер. Различни интерпретации на квантовата неопределеност

05/05/2015

Физика

Квантов монопол е открит за първи път (видео)