17 август 2018
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Доц. д-р Сунай Ибрямов: Развитието на астрономията се отразява в живота на всеки

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 03 юни 2018 в 07:3943610

През изминалия месец май бяха раздадени престижните награди за наука – „Питагор“. Те са част от Националната стратегия за развитие и стимулиране на учените към значими научни постижения и реализация на резултатите от фундаменталните и приложни научни изследвания. Една от категориите, които тази година бяха определени бе и категорията „Голяма награда за млад учен“. Ето защо днес ще ви срещнем с един от номинираните в тази категория. Макар и да не е лауреат на тазгодишните награди „Питагор“ доц. д-р Сунай Ибрямов впечатлява със своите научни постижения и университетска работа, макар и само 30 годишен.

Доц. д-р Сунай Ибрямов е роден през 1988 година в гр. Шумен. Завършва бакалавърска степен в специалност „Астрономия“ към Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ през 2011 година и само 6 години след това – през 2017 година е назначен за доцент по Астрофизика и звездна астрономия в катедра „Физика и астрономия“ към същия този унивеситет. Междувременно успешно защитава докторската си степен с дисертация на тема „Активност на звезди от тип T Tauri и сходни на тях обекти“ към Института по астрономия на БАН.

Носител е на следните награди:

2010 г. – "Наградата на Шумен" в областта на образованието и науката, в категория "Студент на годината" в направление "Природни, математически и инженерни науки", присъдена от Общински съвет – Шумен.

2011 г. – "Наградата на Ректора" на Шуменския университет за високи научни постижения.

2011 г. – Стипендия "Акад. Георги Наджаков" за постижения в овладяването на знания в областта на физиката от фондация "Еврика".

2011 г. – Национален приз "Студент на годината" за постижения в професионално направление "Природни науки, математика и информатика", присъден от Национално представителство на студентските съвети в Република България.

2017 г. – "Наградата на Шумен" в системата на образованието и науката, в категория "Академичен и научноизследователски колектив в системата на висшето образование" е присъдена на Астрономическия екип на Шуменския университет, на който е член и доц. д-р Сунай Ибрямов.

Вижте какво ни сподели той за своята работа и какво го мотивира да продължава да се развива като млад учен в България.

Тази година бяхте номиниран за наградите „Питагор“ в категорията „Голяма награда за млад учен“. Разкажете ни повече за Вашите постижения, които доведоха до тази номинация. Какви критерии трябва да покрива един млад учен, за да бъде номиниран за тази престижна награда?

Показателите за оценка на кандидатурите на млади учени са разделени в няколко точки. Те включват научните резултати на кандидата, допринесли за развитието на дадена научна област или направление; научни публикации в чуждестранни издания с импакт фактор; брой цитирания в авторитетни издания, които са отразени в международни бази данни; ръководство и/или участия в научни проекти и програми и др. По всички показатели се представя информация за последните три години.

Първоначалната номинация на кандидата се прави от висше училище или научен институт. Аз бях номиниран от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ и Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН. Номинацията ми бе подкрепена от Съюза на астрономите в България и Фондация „Еврика“.

На база на постъпилите предложения и извършената оценка журито за определяне на носителите на награди „Питагор“ за съществен принос в развитието на българската наука за периода 2015-2017 г. номинира до трима учени за награда в съответната категория.

През последните три години бях част от няколко научни колективи, които работят в различни направления от областта на астрофизиката. Проведените изследвания бяха насочени към звезди преди Главната последователност на диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел, активни галактични ядра, различни типове променливи звезди и малки тела в Слънчевата система.

Накратко, по първото направление „Звезди преди Главната последователност“ бяха изследвани 9 млади звезди. На базата на фотометрични (и спектрални) астрономически наблюдения бе определен типа променливост на изследваните обекти. Построени бяха дългосрочните им многоцветни криви на блясъка и дефинирани физическите механизми, които инициират наблюдаваните промени в техния блясък. Изследванията по второто направление „Активни галактични ядра“ се базират на кампанийни наблюдения, които се провеждат от големи международни екипи, използвайки голям брой наземни и спътникови телескопи. Чрез тези международни кампании бяха описани физическите параметри на 8 обекта и разпределението на енергията им по целия спектрален диапазон. По третото направление „Различни типове променливи звезди“ бяха изследвани 13 звезди. Чрез фотометрични и спектрални наблюдения бяха получени техните физически параметри. Открита бе нова катаклизмична звезда, която показва най-дълбокото затъмнение сред известните новоподобни звезди, както и бяха открити три нови затъмнително-двойни системи. По четвъртото направление „Малки тела в Слънчевата система“ бе изследван астероидът (99942) Apophis, който е потенциално опасен и е сред най-актуалните астероиди през последните години. Докладвани бяха астрометрични наблюдения на обекта, получени от Gaia-FUN-SSO, които ще помогнат да се изчисли несигурната орбита на (99942) Apophis по време на неговото близко преминаване през 2029 г. покрай Земята.

Резултатите от тези изследвания са докладвани в 19 научни публикации в чуждестранни астрономически издания с импакт фактор. Освен тях, са публикувани още 8 статии в издания с импакт ранг. В периода 2015-2017 г. броят на забелязаните цитирания (без автоцитати и цитирания от съавтори) на публикациите в които съм автор/съавтор, е 80, като всички те са в авторитетни чуждестранни издания.

През 2016 г. кандидатствах с проект на тема „Многоцветно фотометрично изследване на звезди преди Главната последователност от избрани области на звездообразуване“ в Конкурса за финансиране на научни изследвания на млади учени към Фонд „Научни изследвания“ към МОН. Проектът ми беше класиран и финансиран. Също така, участвам в още два национални научноизследователски проекта, които са в процес на реализация и също финансирани от Фонд „Научни изследвания“ към МОН.

От началото на 2017 г. ръководя участието на екипи от студенти от Шуменския университет в международните научно-образователни кампании за търсене на астероиди, организирани от International Astronomical Search Collaboration към Университета Хардин-Симънс в САЩ. В резултат от участието си в тези кампании, студентите направиха десетки предварителни открития на нови астероиди от Основния пояс, близо десет от които бяха проследени и потвърдени като редовни открития.

Трудно ли е да си млад учен в България? Какви са най-големите проблеми, с които трябва да се борите във Вашата работа?

Човек, занимаващ се с астрономия го прави изцяло от любов към науката и Вселената. Пред величествената красота на звездното небе малко или много астрономът игнорира проблемите, които го заобикалят.

Мисля, че няма да кажа нещо ново, че един от най-големите проблеми на всички учени в България е ниското заплащане на техния висококвалифициран труд. За да имат мотивация и да развиват достойно българската наука, която е на световно ниво благодарение именно на знанията, отдадеността и упоритата работа на българските учени, е нужно парите за наука и научни изследвания да се повишат. Да не забравим, че младите учени тепърва ще създават свои семейства и искат финансово да са стабилни.

Върху какво е фокусирана работата Ви в момента? Разкажете ни повече за обектите, които изследвате.

Като щатен доцент по астрофизика и звездна астрономия в Шуменския университет, основната ми работа в свързана с преподавателска дейност. Чета лекции и водя упражнения по дисциплините Сферична астрономия, Наблюдателна астрономия, Обща астрофизика, Специализиран софтуер за обработка и моделиране на данни и др. Успоредно с преподавателската ми дейност се занимавам и с научни изследвания. Почти ежемесечно пътувам за Националната астрономическа обсерватория на връх Рожен, Родопи планина за получаване на наблюдателни данни на обектите, които изследвам.

Основните ми научни интереси са в областта на звездите преди Главната последователност. Те са новообразувани звезди, които са сравнително редки. Причината за това е, че еволюционната фаза на която те са подложени е кратка, тъй като свиването към Главната последователност заема по-малко от 1% от живота на една звезда. Поради това броят на изследваните звезди преди Главната последователност не е голям и всяко едно изследване в тази посока е важно и допринася за цялостното формиране на научния мироглед към въпроса за звездообразуването и най-ранните етапи от еволюцита на звездите.

Моите изследвания са насочени към наблюдения и получаване на многоцветни криви на блясъка на млади звездни обекти, определяне типа на тяхната променливост, описване на физическите механизми, които са отговорни за промените в блясъка им, както и изследване на връзката между фотометричната им променливост и процесите на взеимодействие с околозвездната среда. В края на май т.г. ни беше приета една статия за публикуване в Research in Astronomy and Astrophysics, която съдържа резултатите от проведения дългосрочен фотометричен мониторинг на 15 млади звезди в мъглявината Пеликан.

Имате ли някаква професионална мечта, която искате да реализирате?

Всеки един учен има свои професионални мечти. Най-доминиращата професионална мечта при мен, е да оставя нещо значимо след себе си в научната област, в която работя.

Как виждате развитието на астрономията през следващите 10 години. Има ли нещо, което бихте искали човечеството да успее да постигне съвсем скоро? (като например кацане на друга планета, откриване на живот извън Земята)

Астрономията е сред науките, която се развива с най-бързи темпове, а нейното развитие се отразява и в живота на всеки един жител на планетата ни. Изработването на технологичните уреди например, които използваме в ежедневието си, до голяма степен дължим на астрономическите и физическите изследвания, които са били правени и продължават да се правят.

За скромните в астрономическите мащаби 410 години, откакто за пръв път човек е насочил телескоп към небосвода, научихме много за различните типове астрономически обекти и за Вселената като цяло. Продължават да се строят по-големи наземни и космически телескопи, а астрономите виждат все по-далеч във времето и пространстовото. До 10 години със сигурност ще станем свидетели на големи постижения в астрономията и космическите науки. Аз убедено вярвам, че в най-скоро време човечеството ще изпрати свои представители извън пределите на Луната. Най-удачната точка за това е червената планета. Надявам се, че пилотираната мисия до Марс ще бъде двупосочна.

Какво ще посъветвате младите учени в България, които тепърва тръгват по вашите стъпки?

Да не губят интерес към това, с което се занимават. Да правят всичко от любов към науката. И най-важното – да следват мечтите си!


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.