Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам
20 октомври 2017
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Колко красива може да е математиката (интервю с Владимир Сотиров)

Математика

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 25 декември 2015 в 12:0961530

Владимир Сотиров е математик със специалност математическа логика, дългогодишен преподавател по математическа логика, превел е на български много книги по математика, философия и история на науката.

Разкажете повече за себе си и своята наука

Логиката е природно свързана с много „околни“ науки – информатика, лингвистика, философия и др. Нещо повече, след 30-те години на 20-ти век тя се превърна в наука за самата математика, защото успя да очертае границите на математическия метод в неговите два главни образа: на доказателство и на изчисление. Имам предвид великите теореми на Гьодел и Тюринг.

Още от дипломирането си през 1970 г. преподавам на студенти. Вече 45 години! Всичките ми курсове са били в една или друга степен свързани с математическата логика, но и доста свободно излизат извън строгите ѝ рамки. През последните години съставих няколко курса за различни аудитории, като целта им е по-скоро популяризаторска, отколкото тясно теоретична. Озаглавил съм ги „Философия на математиката“, „Философия и логика“, „Езикът на формалното“, а за ученици – „Математиката в картинки“. Съдържанието им е кръстоска между математически знания, история на математическите идеи и популяризация в стил Мартин Гарднер. Напоследък благодарение на Интернета лекциите ми съвсем се отдалечиха от „черната дъска“, на която пишех преди четири десетилетия, и се превърнаха по-скоро в кино.

Какво ви привлече в математиката и какво можете да кажете на тези, които "я мразят"?

Както е с първата любов, трудно мога да формулирам какво точно ме е привлякло в математиката още като ученик в гимназията, когато започнах да се явявам на олимпиади. Това, което разбрах за природата на математиката и нейната прелест, дойде с течение на годините и сега го представям на моите студенти. Питам ги: можете ли да ми разкажете нещо за Хеопсовата пирамида, без да сте я виждали поне на снимка? Или за Априлското въстание, без да сте чели поне „Под игото“? А да ми кажете нещо за кристала на кварца, без да сте го държали в ръка? Или за пръстените на Сатурн без телескоп? И ето го контраста с математиката: за да докажете теоремата на Питагор или поне да се убедите в нейната вярност, не е необходимо да разгръщате ръкописите на Питагор (които впрочем не съществуват).

Нагледно сравнявам математиката (и логиката като нейна част) с другите науки, като ги карам да ми кажат какво е времето навън: вали ли или грее слънце? Естествено те поглеждат през прозореца, за да установят една метеорологична истина (макар и съвсем елементарна). Веднага след това ги питам: а налага ли се да гледате през прозореца, за да установите една логическа истина, също толкова елементарна, че „навън или вали, или не вали“? Ето и още една логическа истина: „Не може навън хем да вали, хем да не вали.“ Изводът е, че математиката за разлика от всички други науки е напълно автономна, тя е затворена в себе си и е самодостатъчна. Истините ѝ могат да се откриват „при спуснати завеси“. Ето тук аз виждам прелестта на математиката и се стремя да я предам на моите слушатели.

Математиката, според Вас, царица или слугиня е на другите науки?

Ако ви отговоря в същия афористичен стил, бих казал, че математиката е език – това се знае, а с всеки език може да се слугува, може и да се господства. С английския някои слугуват в чужбина, а други господстват в своя бизнес. Е, разбира се, и с талант, но пък къде не е нужен талант? В крайна сметка математиката превежда на своя език най-разнообразни явления и по такъв начин ги превръща в точни формули. Само че, за да стигнем до формулите, трябва преди това да открием явлението. Математиката дава отговори на въпроси, които сами по себе си не са математически. Преди формулите е наблюдението, а колко от нас го владеят? Убеждавам моите студенти, че математиката не е само формули и теореми. Да, има ги, но те идват накрая. В началото е съзерцанието, което изисква математически усет. Дори да не можем да си отговорим на математическите въпроси, нека поне си ги зададем. Пък по-късно ще дойде и отговорът.

Обикновено на първата лекция изваждам английската монета от 50 пенса и питам студентите: като ви върнат рестото с такава монета, какво забелязвате в нея? Монетата има 7 „връхчета“, а могат ли да са 6? Или 3? А каква е точната формата на дъгите и защо е такава?

Давам им друг пример от ежедневието: всеки е наблюдавал провисналите през лятото жици. Каква е тяхната крива? Сложен въпрос със сложен отговор. По-нататък им предлагам, като си мият ръцете, да направят два обръча с пръстите си и да раздалечат двете ръце. Ще получат сапунена ципа, която не е праволинеен цилиндър, а е леко присвита в „талията“ си. И каква е кривата на тази ципа? Оказва се, че това е същата крива, както и на провисналите жици! Любопитно съвпадение, нали? И не са ни необходими никакви формули и теореми, за да го съзрем.

Попитахте ме какво отговарям на тези, които мразят математиката. Мисля, че те я мразят заради непонятните формули. И затова им казвам: а как обичате музиката, без да познавате нотите? Имате усет към красивата мелодия, нали? Ами, нека си изработим усет и към красотата в математиката!


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Българският принос в световната наука

Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.