Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам
24 ноември 2017
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Мирела Напетова - награден млад учен, който избра да работи в България

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 08 ноември 2017 в 14:2952890
Мирела Напетова

Мирела Напетова е съвсем млад учен. В началото на ноември тя получи награда за най-млад учен „Акад. Иван Евстатиев Гешов“ в направлението „Астрономия и космически изследвания“ на БАН. С нея се срещаме в Института по астрономия на БАН. Сградата, макар и социалистическа, е с интересна архитектура. Но коридорите ѝ са доста студени.

Влизаме в кабинета на Мирела, който тя дели с колега. Питам я какво я мотивира да работи като учен в България. Колегата ѝ се намесва със свежа ирония: „Доброто заплащане“. Всички избухваме в смях. Мирела казва, че не работи заради заплащането, а въпреки заплащането. Просто научната работа ѝ е интересна.

Завършила е бакалавърска и магистърска степен в „Дърам“ - третият най-стар университет в Обединеното кралство след „Оксфорд“ и „Кеймбридж“, известен с най-голямата група изследователи в областта на извънгалактичната астрономия. Но решава, че иска да живее в България и да се развива тук, тъй като проблеми така или иначе има навсякъде.

България не признава магистърската ѝ диплома

Изборът на Мирела да се завърне в България е по-скоро личен, отколкото професионален. Завръщайки се тук обаче се сблъсква с разочарованието, че магистърската ѝ диплома не се признава в България. Затова се принуждава да завърши още една магистратура у нас, за да може да стане докторант към БАН.

Мирела е част от неправителствената организация „Милениум клуб – България“, която подема инициатива за улесняване на процедурата за признаване на чуждестранни дипломи. За щастие, има успех от тази инициатива и бюрокрацията вече значително е намалена, съответно и цената за легализация на дипломите от чужбина.

Британското образование е повече практика и по-малко теория

Мирела забелязва, че в университета в Обединеното кралство се отделя повече внимание на практиката, отколкото на теорията. Изпитите ѝ също са били изцяло практични. Споделя, че завършилите нейната специалност на Острова намират реализация не само в науката, а и в различни инженерни компании, във финансови консултантства, в програмирането и т.н.

„Много по-вероятно е да се наеме физик, отколкото икономист в банка например, защото физикът е минал през много по-трудни изпити, доказал се е в много по-тежки ситуации. Съответно след кратко обучение той ще бъде много по-добър служител, защото може да предложи много по-иновативни решения“, казва тя.

В България много от завършилите Физическия факултет на СУ пък се реализират в добре развития у нас сектор на информационните технологии.

Твърди, че като ученичка са ѝ се отдавали повече точните науки. Имала е интерес и към компютрите и програмирането. Сегашната ѝ работа комбинира всичките тези нейни любими дейности.

Знаете ли, че звездите често са по двойки?

Мирела е докторант в отдела „Звезди и звездна астрономия“ към Института по астрономия. Темата на дисертацията ѝ е „Изследване на двойни звезди с пулсации“.

„Ние виждаме нашето слънце, което е заобиколено от планетите. Но повечето звезди в нашата галактика не са единични, а са по двойки. Много често те си взаимодействат гравитационно, обикалят една спрямо друга. Когато ние наблюдаваме такава двойка от разстояние и тяхното взаимодействие, можем да определим много точно масите им и други физични параметри. По такъв начин ние всъщност изграждаме картина за всички звезди, за това какво представлява живота на една звезда от нейното раждане до нейното изгасване,“ обяснява Мирела.

Звездите пулсират

Звездите обикновено не са статични. При малък брой от тях се наблюдават периодични пулсации. При тях звездата се свива и се раздува. Това води до промяна на блясъка ѝ и позволява отново определянето на част от основните физични параметри, използвайки теорията за звездни пулсации.

„Това, което аз правя, е да наблюдавам двойни звезди, които не могат да се разделят на нашите изображения. Когато едната звезда застане на линията между втората звезда и наблюдателя, общият им блясък намалява и позволява изчисляването на динамиката на системата. Когато изследвам двойни звезди с пулсации използвам два независими метода за пресмятане на техните парамери, което позволява проверка на верността на двете теории“, пояснява Мирела.

Обсерваторията в „Рожен“ е рай за астрономите

Твърди, че частите от България, където има обезлюдяване, са тези, където няма много светлини от градове и са идеални за наблюдение на звездите. Помни, че първата ѝ нощ на Рожен е била наистина омагьосваща.

„На Рожен правим два вида изследвания – чрез снимане и чрез спектроскопия. Снимаме много кадри един след друг и виждаме как светлината се увеличава и намалява. Така виждаме как се променя блясъкът. При спектроскопията заснемаме светлината с много чувствителни камери, при което можем да видим изследваме много по-подробно светлината, която излъчва звездата,“ казва Мирела. „Наблюдението е доста по-лесната и приятна част от работата, по-сложна е обработката“, допълва тя.

В България има доста млади учени - астрономи

В сравнение с други институти, броят на младите учени в Института по астрономия е по-голям. Мирела обаче много се възхищава на „брилянтните учени, които може би ще се пенсионират след десетина години“ .

Би отишла в Космоса, ако има такава възможност. С чувство за хумор казва, че не би отишла на Марс, защото не ѝ харесва планетата. Но до Луната би пътувала с удоволствие. Споделя, че приземяването ѝ се вижда по-страшно, отколкото излитането в Космоса.

Човечеството знае твърде малко

Според Мирела човечеството все още знае твърде малко за Вселената. Надява се, че някой ден ще може да се приближим до далечните обекти, които наблюдаваме. „Засега сме само в границите на Слънчевата система“, казва тя.

Попитах я дали е възможно площадката „Стоунхендж“ да е била обсерватория.

Тя отговори позитивно, но поясни: „Първите по-сериозни оптични инструменти са били в 16-17. век. Древните не са имали телескопи или нещо, с което да наблюдават далечни обекти. Единственото, което им е трябвало на тях, е една поляна, на която да се наслаждават на нощното небе“.

Едно от хобитата на Мирела е йогата. Като студентка в Англия дори е била в студентското общество по йога. Харесват ѝ упражненията, ефектът върху тялото и ума. Твърди, че човек не може да стане по-умен от йогата, но се научава да контролира емоциите и мислите си. В свободното си време тя преподава йога на деца и възрастни.


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Българският принос в световната наука

Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.