Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам
26 септември 2017
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Разни
FACEBOOK

Свилен Костов: „Игра на атоми” формира съзнанието

Вселената се оказа прекалено голяма и негостоприемна за нашия крехък и все още млад биологичен вид. Повечето хора не могат и не искат да приемат такава постановка

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 01 юли 2016 в 09:0063421

Свилен Костов е професор по физика в Georgia Southwestern State University в Америкус, Южна Джорджия. Преподавал е и в University of Montana. Бил е старши инженер във VSEA. Интересува се философията и методологията на науката. Женен е, има 10-годишен син.

Сигурно сте забелязали как все повече неща се обясняват с енергийните полета. Вярваме, че има хора, които отнемат от енергията ни и други, които ни зареждат с енергия. Свързваме здравето и дори съдбата си с обмена на енергии. Като физик как гледате на това?

През последните две десетилетия наистина се усеща засилващо се присъствие на мистични и псевдо-научни понятия и идеи в публичното ни пространство. Това всъщност винаги го е имало – спомнете си Ванга, Джуна, увлечението по астрологията и гледането на кафе. Новото сега е, че мистичното увлича най-различни по своите интереси и образование хора. Познавам привърженици и „потребители” на такива идеи дори в точните науки. Това за мен е много любопитно явление, което у нас вероятно е свързано и с желанието за отричане на предишната авторитарна идеология, „научния” комунизъм, която по своята същност бе дълбоко псевдо-научна и поощряваше безкритичното мислене и отдалечаването от емпиричния опит като критерий за истината. Това неминуемо доведе до дълбок скептицизъм по отношение на официозната наука и желание за търсене на различни истини.

Идеята, че истината е относително понятие и всички мнения са равнопоставени е нож с две остриета. Това важи и за Америка. Знаете за дебата и проблемите, свързани с ваксинирането на децата, както и разнопосочните послания, свързани с глобалното затопляне.

Да се върнем на въпроса за „енергийните полета”. Твърдения без емпирични потвърждения се обличат в псевдонаучна терминология, за да им се предаде достоверност и легитимност. Във физиката понятието за квантови полета на материята и енергия е базисно и, за съжаление, твърде абстрактно, свързано е по необходимост с много трудна математика. Toва само по себе си му придава някакъв мистичен облик. Спомнете си за Питагор и Платон, които още в древността извеждат математически абстрактното (числото, формата) като основа на онтологията. Вселената е подчинена на математически закони и поради това е познаваема. Според Алберт Айнщайн, това е и най-мистичният аспект на науката и основният, който го е вълнувал и мотивирал. Но не точно тази мистика на природното познание вълнува повечето хора, а мистиката, свързана с личния живот. Правят се опити, къде от искрено неразбиране, къде от умишлено желание за манипулация да се извеждат твърдения, който са или много съмнителни, или, в най-честия случай, категорично грешни. С т.нар. енергийни полета се обяснят от болестите до успехите или неуспехите ни в живота и дори бъдещите ни съдби. Говори се за възможност тези полета да бъдат създавани, манипулирани и насочвани. Това е смешно. Не веднъж съм изпадал в неудобство по време на разговор с мои приятели, когато получавам упрек: „та нима като физик не си чувал за въздействието на положителната и отрицателната енергия, за черната и бялата магия.”

Енергията е абстрактна величина, която има различни проявления: на инертната маса, на електромагнитното поле, гравитационна. Сега откриваме нови форми и проявления, като тъмна материя и тъмна енергия, нови частици и полета в ускорителите.

Самите названия тъмна материя и тъмна енергия вече звучат мистично…

И колко му е да допуснем, че има и други форми, например мисловна енергия (и полета), духовна енергия, творческа, любовна енергия ? Не в преносния, а в буквалния смисъл. По този начин и вълкът сит, и агнето цяло. Хем научно- квантови енергийни полета, хем обяснение за събития в живота ни, за болките и мечтите. Обикновено се прави опит да се свържат тези „нови открития” със стари духовни традиции - индийски, китайски. Това се използва като аргумент, че древните хора по независим път били достигнали до подобни идеи, следователно те са верни по своята същност. 

Моето мнение и това на много по-умни мои колеги (Steven Weinberg, Sean Carroll, Laurence M. Krauss, Stephen Hawking) е, че се злоупотребява с понятието за наука и с въпроса за какво служи тя. Почти винаги се изхожда от това, че науката не е завършена. съвършена система от понятия и твърдения. Тя обаче се базира на логиката и емпиричното познание. Ние никога не можем да узнаем всичко за природата и затова използваме модели, които се потвърждават от опита и които се логически непротиворечиви. Възможни са допълнения към текущите знания - даже са задължителни за развитието на науката. Понякога, макар и рядко, има т.нар. революционни открития, например теорията за относителността и квантовата физика в началото на ХХ век, Дарвиновата теория за еволюцията на видовете в средата на ХIX. Всяка нова „революционна теория” свързва и обяснява предишно несъвместими и противоречиви явления с нов модел и нови допълнителни понятия. Според известния философ и историк на науката Томас Кун, се променя т.нар. парадигма, системата от понятия и представи, които са давали добри резултати до момента, но са опрели на камък и в техните рамки вече е невъзможно да се обяснят текущите противоречия (кризата) в науката.

Нещо като определението за революционните ситуации в обществото: върховете не могат да управляват, а низините не искат да живеят по старому. >

Важно е да се подчертае, че предишната теория не се отхвърля, а остава валидна в някакви ограничени рамки, т.е. тя е „приблизително вярна”. Това е изключително важно. Например, в ракетостроенето и космическите полети се използва физиката за движението на Нютон, а не на Айнщайн. По-голямата част от енергийните ни индустрии се базират на класическата физика, не на теорията на струните. От друга страна, лазерът, съвременният компютър и смартфонът са деца на квантовата физика. Новото, надстроечното, революционното не отрича изцяло старото познание. Оставя място и ниша за него. Има приемственост. Говори се на същия език, така да се каже. Ако беше жив Нютон, той би познал квантовата физика като физика.

Докато при енергийните полета на мисленето и „духа” се говори „на друг език”, макар да се придържат формално до познатата научна терминология. Причината, е че няма модел, а само набор от някакви псевдонаучни твърдения. Освен това тези твърдения не са добре дефинирани и дори логически съвместими с това, което знаем за материята и енергията до дози момент. Нарушава се моделната приемственост, която е необходима, както вече казах. Нещо повече, знаем че науката има не само обяснителна функция, а и предсказваща. Поне във фундаменталната физика обяснението трябва да бъде допълнено с предсказване. Например, в теорията на елементарните частици и квантовите полета Питър Хигс предлага модел, в който, за да се обясни някакво ново свойство на известните елементарни частици, той въвежда ново енергийно поле, наречено по-късно поле на Хигс. Това става в средата на 60-те години. След много години и много милиарди долари това поле (по-скоро неговият енергиен квант) е открито и потвърдено в Големия Хадронов  Колайдър (LHC) в ЦЕРН. Експерименталното потвърждение се оказва решаващо за верността на модела - едва след него Хигс и Енглерт получиха своята награда. За щастие бяха все още живи, за да я получат.

Защо определяте и астрологията като псевдонаука? Тя има формата на научен модел.

Но не издържа на критерия за предсказване. Многократни опити са правени да се сравнят астрологичните предсказания с предсказаните факти. Съвпаденията са случайност. От същия порядък са предсказанията на научния комунизъм и на моделите за бъдещето на Източния блок, правени в ЦРУ през 80 години. Това не са науки. Науката е друго нещо. Тя е самокоригираща се система от твърдения, която има обяснителен и предвиждащ характер. Успешните теории са много консервативни и рестриктивни.Чест и слава е да обориш приетите научни факти и да докажеш нови. Много е трудно обаче. Нобеловата награда очаква своите пророци. Има големи „играчи”  - Сава Димополис, известен теоретик, който има няколко различни, взаимно противоречиви и изключващи се теории за това какво се крие зад сегашния кръг от утвърдени знания.Така наречените теории за отвъд стандартния модел на частици и квантови полета.

 

Някои биха ви нарекли закостенял учен, който не приема непознатото и различното.

Знам, че не знаем всичко за човека и вселената, но знаем достатъчно много, за да подходим със съмнение към т. нар. нови енергии. Има две възможности. Първата (част от опонентите я защитават) е, че тези полета са извън схемата на съвременната физика и не взаимодействат с познатите полета, напр. електронното, фотонното, неутринното, за които имаме емпирични доказателства и при това положение има някакъв онтологичен дуализъм в природата и света. Това е логически възможно и означава, че една част от света се подчинява на математически закони, а друга (по важна, защото това включва човека) - не. Втората възможност (по интересната) е, че те са в схемата на физическите закони и подлежат на проверка и експеримент, т.е., те взаимодействат с познатата материя.

За сто години квантова физика обаче, опитите са дали нулев резултат. Ако се появят резултати, доказващи енергии от рода на психични полета например, ще се наложи огромна (супер- Айнщайнова) революция във физиката и преосмисляне на основите на приетите и утвърдени теории. Почти ще рухнат устоите, а те са големи и тежки. Както казваше един физик: „ще спрат да работят смартфоните, защото квантовата механика ще е грешна.”

 

Но не може да отречете, че човешкото съзнание не е материално и е изпълнено с мистика.

Науката за съзнанието (cognitive science) e в начален, Галилеев период на развитие. Преди по-малко от сто години съзнанието бе обявено за една от „вечните мистерии”,  които науката няма да разреши (зеадно с това има ли Бог). Но вече има огромен предварителен брой експерименти, които сочат, че един ден ще стане ясно каква точно „игра на атоми” формира съзнанието. На това ниво материята оперира по законите на класическата физика, химия и биология. Най-много квантовата механика да се окаже решаваща, но надали. Проблемът пак е в човешката склонност към мистичност и желанието да се заложи на интуитивни представи за нашата нематериалност, божественост и изключителност.

Но интуицията е изиграла съществена роля за много научни открития

В историята на науката интуицията има важно, но и преувеличено значение. Тя е добър пътеводител в общуването с други хора, но не и към сложните и дълбоки структури на материята. Апологети на този интуитивен подход или подхода на озарението в познанието на света винаги е имало. Съвременният антиемпирицизъм се опитва да използва малки отворени вратички, през които да се провре. Като обяснението, че понеже не знаем всичко за материалния свят, са възможни някакви нови неизвестни връзки между него и човешкото съзнание. Схемата „понеже не знаем всичко...следователно Господ”. Това е логически непротиворечиво, но емпирически некоректно твърдение. Разбира се, може да се окаже, че греша и тогава, както казват американците, ще си изям шапката, а аз нося шапка, както приятелите ми знаят.

 

И все пак защо източният мистицизъм обсебва съвременния западен човек?

Не съм компетентен да говоря за това. Мога само да предположа, че съвременният човек, както и човекът в миналото и бъдещето има нужда от някакъв светоглед, в който той самият да играе важна роля. Вселената се оказа прекалено голяма и негостоприемна за нашия крехък и все още млад биологичен вид. Както каза Стивен Уайберг, „кръстникът” на съвременната теоретична физика на елементарните частици и квантови полета, колкото повече научаваме за вселената, толкова по-трудно е да допуснем, че тя е създадена за нас, нашите грижи и мечти. Това може да доведе до депресия и отчаяние. Повечето хора не могат и не искат да приемат такава постановка. Търсят някакъв обективен, външен и предварително зададен смисъл за живота си. Традиционните религии се убежище за много хора, но не за всички. Те са (както и физиката) много рестриктивни по отношение на нашия живот и мислене. Докато Изтока предлага повече варианти и гъвкавост.

За мен много по интересно е, че в Америка, която е най-религиозната страна на Запада, има тенденция към увеличаване на агностицизма и дори твърдия атеизъм. Има статистики, че броят на самоопределилите се като атеисти е нараснал няколкократно през последните десетилетия. Аз мисля, че по-скоро страхът да признаеш, че си атеист е намалял. В исторически план, САЩ бяха изключително нетолерантна страна за свободомислието и атеизма. Те дори върнаха световно известния философ Бертран Ръсел в родината му Англия, заради  „свободомислие”  и  „произтичащата от това неморалност”. Цената на признанието, че си атеист в недалечното минало е била обществено порицание, губене на социален статут и дори работно място. Аз например, живея  и работя в Южна Джорджия, която е част от т.нар. пояс на Библията. Това е географският и исторически (загубил гражданската война) юг. В нашето градче има 17 000 жители и 100 регистрирани църкви. Разбирате, че при нас религията (почти изключително от подраздели на протестантството) е нещо сериозно. Повечето хора работят и живеят с нея. Тя ги ръководи в живота им и им дава упование. Така е на много други места, почти навсякъде. Лесно се прокарва заключението, че САЩ са изключителна страна най-вече заради вярата и праведноста на гражданите. Това е част от митологията. На този фон се откроява фактът, че сред най-успешните американци е имало и има много скептици, атеисти и хора извън официалната вяра. Като се почне от бащите на революцията Вашингтон, Джеферсън, Мадисон, хора на просвещението, т.нар. деисти, които са смятали Христос за пророк, но смъртен, до първия човек, стъпил на луната, Нийл Армстронг. Сега има една вълна от писания на много интелектуалци в подкрепа на скептицизма, свободомислието и срещу каноните на утвърдените религии, били те ислям, християнство или юдаизъм. Започна се от група от двама учени, един философ и един журналист – т. нар. „четирима конника” на атеизма. Към тях се присъединиха много други, утвърдени в професиите си хора. Техните книги са бестселъри в класацията на „Ню Йорк Таймс”.

 

Какви други промени забелязвате в американците и отношението им към живота?  В традиционната американска мечта няма мистицизъм, има здрав разум и упорит труд. И това се оказа печелившата формула за успех за много поколения. Днешната американска мечта все по-често призовава към търсене на себе си, към забавен ритъм, който да позволи на душата да настигне тялото и пр. източни препратки.

Т.нар. американска мечта се промени сериозно през последните години. Причините са много, като водещи са икономическите. Първо да припомня, че този идея е най-вече с материален фокус, по-малко се набляга на справедливост, равноправие и пр. Традиционно, това е идеята, че всеки, който честно и упорито работи в САЩ, независимо от произхода си, може да постигне повече за себе си и семейството, отколкото в друга страна. Изхожда се, разбира се, от идеята (приета за очевидна и аксиоматична), че Америка е демократична, законова страна, без установени касти и социални класи. Говореше се за средна класа с под категории, ниска,  истински средна, и висока. Отчиташе се, че има и бедни, но те са маргинални групи, които не променят основната структура на сравнително егалитарното общество. Наблягаше се на меритокрацията като социален и икономически механизъм. На всеки според таланта и труда (звучи познато, нали). Ако не си бизнес гений, можеш да успееш с постоянен и неотклонен труд. На практика мечтата се изразяваше опростено с това всеки да има къща, коли и годишни ваканции; спестявания за пенсия и възможност да изучи децата си. Все добри неща. Важното е, че тази мечта беше осъществима не само за хората с проспериращи професии - адвокати, лекари, инженери, учители, а и за работниците и служителите от сферата на услугите. Всичко това беше както част от културната митология, така и приблизително вярно в периода между края на Втората световна война и края на 70-те години, когато нещата започнаха да се променят. За да се стигне дотам, че от години за първи път в историята на САЩ се появи усещането че сегашното поколения млади хора ще са по-зле икономически от своите родители.

За изместването на фокуса към себе си вероятно има множество причини, но една от тях, безспорно, е усещането на младите хора, че традиционните форми на икономическа и социална реализация са или несъществуващи вече, или напълно променени. Те разбират, че традиционната икономика на разрастване и усвояване на все повече природни ресурси е обречена. Има засилена чувствителност към глобалните въпроси за екологичното оцеляване на човечеството и природата и свързаната с това съпричастност към съдбата на бедните народи – все прекрасни неща.

Появиха се статистики, според които почти половината американци не разполагат с налични 500 долара, с които да покрият неочаквани,непланирани разходи. Доколко е истина това?

Промяната на икономическата и социална парадигма в Америка обяснява този странен на пръв поглед факт. Оказва се, че митът за разглезените американци, живеещи не според доходите си не е напълно верен. Много американци работят повече от една работа, често до три, за да увеличат своя доход, тъй като навсякъде има стагнация на заплащането. Въпреки това те нямат почти никакви спестявания. Обикновено обяснението е, че те харчат всичко за материални блага или екстри като пътешествия и скъпи ресторанти. Според множество изследвания, далеч не е така. Обикновеният американец е практичен човек и не глупав. Той разбира че правилата на играта се промениха и то не в негова полза. Опитва се да реагира честно на новите условия. До края на 70-те години, когато и аз влязох в колеж в Ню-Йорк, всеки можеше да разчита, че университетското образование, дори в „не особено изискан” държавен колеж е достатъчно, за да ти осигури добро професионално бъдеще. Сега не е така. Гаранции вече има само на ниво най-добри училища, не непременно Харвард и Уейл, но от този порядък. Но в тях успяват да влязат само шепа гении (малцинство по дефиниция) и деца, за които са хвърлени много пари за предварителна подготовка и образование (от богатите семейства). Какво да правят всички останали? Проблемът е, че повечето държавни училища са посредствени (заради умишлена политика на приватизация и маргинализиране на държавния сектор, или поради икономически и расови проблеми на района). Но има и добри, частни или държавни, училища в скъпи райони. И изборът е: или да дадеш пари за частно училище, което не можеш да си позволиш, или да купиш къща в богат район, за да имаш достъп до добро държавно училище. Един от резултатите е, че много хора живеят на кредит или „от заплата до заплата”. Но едно е сигурно: американците, както и българите дават всичко по силите им за децата си.

Разкажете за своя университет.

От много години работя като преподавател по физика в малък университет в Южна Джорджия. Градчето се казва Америкус и е на 10 мили от родното място на бившия президент Джими Картър. В някои отношения ми напомня за спомените ми от летата на село в Северна България. Освен курсовете по физика и астрономия, които водя, отговарям за една програма, която цели да помогне на наши студенти да вляза и завършат инженерство в Джорджия Тек - елитен инженерен институт в Атланта, с който имаме договор за сътрудничество. На всички студенти казвам в началото, че аз съм провалил се инженер (преди много време работих няколко години в хай-тек корпорация), но те трябва да успеят. Тези, които се разсмиват, ми стават симпатични. Имам и двама колеги българи - химици, Нели и Цветелин Йорданови. Koгато постъпих в университета на работа, разбрах, че там преподават и двама професори българисти - един историк, Ричард Хол, и един икономист, Фил Смедра. Те бяха живели и работили у нас. Ричард Хол е един от най-добрите специалисти по военна история на България (след Освобождението). И двамата със Смедра са големи почитатели на страната ни. Светът наистина е малък.


Препоръчани материали
ELPIDA
Рейтинг : 15065
06.07 2016 в 15:40 1
+ 3
- 0
За мен енигматичната "Игра на атоми" бе чудесно задочно общуване със Свилен Костов.
 
Още от : Българският принос в световната наука

Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.