15 август 2018
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Английската трагедия: Лудостта по кравите и отрезвяването на хората

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 20 юли 2018 в 08:1130140
Снимка: Countrywide Farmers

В късната ноемврийска вечер на 1986 г. в имението на министъра на земеделието, храните и риболова на Великобритания телефонът тревожно извъня:

"Извинете, сър! Безпокои Ви ръководителят на Централната ветеринарна лаборатория в Уейбридж. Длъжен съм да Ви информирам, че в Обединеното кралство открихме нова, преди това неизвестна, смъртоносна болест при кравите. Съдейки по някои данни, това заболяване може да се разпространи на цялата територия на страната ..."

Така започва една от най-трагичните страници в историята на инфекциозните заболявания сред животните, която заради гигантските си мащаби скоро става известна не само на специалистите, но и на широката общественост.

Естествено, става въпрос за така наречената болест "луда крава", както я нарекоха обикновените хора. И въпреки че тази болест всъщност няма нищо общо с лудостта, тя изигра важна роля в развитието на изследванията на прионите и предизвикваните от тях болести на хората и животните.

И всичко, както обикновено, започна незабелязано. Във всички страни има фабрики и заводи за производство на месо-костно брашно - продукт, получен чрез смилане и специална обработка на месни и костни отпадъци от кланиците. Това са костите от едър и дребен добитък и други части от труповете на крави и овце, които не стават за храна за хората.

Как се получава месо-костно брашно

В началото на технологичната верига е огромен  бункер, наподобяващ формата на приемащата част на месомелачката. В него със самосвали се изсипват отпадъците от кланиците. След това започва процесът на многоетапно смилане и раздробяване на месокостната маса, първо, в така наречените топкови мелници, които в затвореното пространство на огромни барабани се въртят стоманени топки, осъществяващи първия етап на раздробяване на всичко по-едро в масата; след това въртящ се шнек изтласква месо-костната маса през нож и стоманени решетки; след това се включват мастни разтворители и се извършва процес на термообработка при висока (130 ° С) температура и т.н. В края на процеса е торба от плътна хартия с кафяв прах, представляващ именно месо-костното брашно, така познато, например на собствениците на кучета, които го използват успешно, добавяйки го към храната на любимците си, като така се освобождават от необходимостта да купуват калциев глюконат от аптеките и други хранителни добавки.

Месо-костно брашно. Снимка: Fraunhofer IFF/phys.org

Как бе отворен пътя на инфекциозния прионов протеин

Същото месо-костно брашно се използва успешно много години като хранителна добавка и от англичаните в отглеждането на млади говеда. Но в края на 70-те години фирмите решават да увеличат хранителната стойност на месо-костното брашно като понижават температурата на топлинната обработка от 130 ° С до 110 ° С, и намаляват количеството на мастните разтворители. 

А инфекциозният прионов протеин е по-устойчив на редица разтворители, но най-важното - на високата температура.

Минават няколко години - това е инкубационният период при бавните инфекции - и през ноември 1986 г. се провежда оня съдбоносен телефонен разговор, оповестяващ началото на ужасяващата епизоотия (епидемия сред животните) на добитъка в цяла Великобритания.

Епизоотията се развива с нарастваща сила. Случаи на заболявания на крави са регистрирани във всички графства, техният брой непрекъснато нараства и през 1992 г. достига своя пик, когато всяка седмица се регистрират хиляди случаи на заболявания.

Какво се случва на лудите крави

Както казват ветеринарните лекари, болното животно "губи кондиция", намалява млеконадоят, кравите и биковете дъвчат по-малко храната,  стават много чувствителни на допир и звук, забелязват се ненормални пози - главата е ниско отпусната, нарушават се движенията, животното понякога пада на задните си крака и въобще е склонно към падане.

Още от самото начало са особено подчертани психичните разстройства - у болните животни се проявява безпричинен страх, страх от врати, заедно с това се наблюдават прояви на „лудост”. Ето откъде се появи в медиите и се утвърди по света добре познатото име - болестта луда крава.

Болестта започва да се развива след 5-6 години (инкубационен период) след инфекцията и по правило бавно прогресирайки продължава 1-2 месеца. В края на този период животното вече не може да се държи на краката си и умира.

При изследванията на болни и по-късно починали крави в главния и понякога и в гръбначния мозък се наблюдава, че нервните клетки умират, в резултат на което се образуват вакуоли (кухини). Техният брой постепенно се увеличава, те се сливат, за да образуват познатото "поресто състояние" в невронната мрежа на мозъчната кора. Но най-важното - на хистологичните разрези, получени от мозъчната тъкан се открива наличието на инфекциозния прионов протеин (PrPSc) във вакуолите и на повърхността на все още живите неврони.

Глобалният интерес към прионите и прионните заболявания се дължи основно на факта, че прионите по същество представляват изцяло нов клас инфекциозни агенти, който е коренно различен от света на бактерии, вируси и вироиди, гъбички. Това откритие може да бъде сравнено по значимост с отритията на клетката и вируса.

Може да добием груба представа за действието на прионите по аналогия с мозайка от плочки с неправилна геометрична форма. Те прилягат плътно една с друга и всяка следваща се подрежда според съседната. Ако сложим плочка, представляваща огледално отражение на нормалната, следващите плочки ще съгласуват ориентацията си с нейната.

Подобно на плочките, прионите могат да пренаредят протеините на живите организми.

Така бе установена опустошителната болест с дългото научно име "трансмисивна спонгиформна енцефалопатия по едрия рогат добитък" (СЕГ на бълг. или BSE - Bovine spongiform encephalopathy), която доведе Великобритания до национална криза.

Политика с телешки бургер

От юли 1988 г. е въведена забрана за хранене на преживни животни с храни, съдържащи протеини, приготвени от органи и тъкани на преживни животни. От август същата година всички животни със съмнение за спонгиформна енцефалопатия по говедата подлежат на клане и след това на унищожаване в специални електрически пещи. Но британската администрация не действа адекватно през повечето време.

След 14 години правителството на Обединеното кралство през 2000 г. най-накрая прие, след дълго, подробно и скъпо независимо проучване, че "последователните провали на администрацията са допринесли за катастрофата BSE", пише The Guardian.

Десетилетие - често зад затворени врати - се води дебатът колко голям е рискът за човешкото здраве от болестта при говедата. Един държавен секретар по въпросите на земеделието, Джон Гъмър, похапва заедно с малката си дъщеря си говежди бургер пред камерите, за да покаже, че е безопасно.

Здравното министерство пренебрегваше проблема в ранния му етап. 

Един от предшествениците на Гумер, Джон Макгрегър, бивш финансов министър, също е решен да задържи дълго линията, че говеждо месо е напълно безопасно за ядене, като по-този начин да спести за хазната от обезщетения за фермерите, разказва The Guardian

Той дълго време не се вслушва в съветите на държавните си служители за възможното прехвърляне на болестта върху хората, искайки доказателства, че съществува риск за човешкото здраве.

И такива се появяват.

BSE за хора и на други животни

От 1993 г. насам, когато епизоотията започва да затихва, списъкът с прионни заболявания на животните се увеличава два пъти - от варианти на BSE страдат овцете (скрейпи), улични и домашни котки, норки, елени и други екзотични копитни животни.

Най-трагичните последствия от тази епизоотия обаче са случаите на болестта на Кройцфелд-Якоб при млади хора.

След ужасно дълъг инкубационен период първата смърт в Обединеното кралство е на 19-годишния Стивън Чърчил, която настъпва през 1995 г., а възможната връзка с BSE, е обявена през март следващата година, дълго след като пикът на инфекцията при кравите е преминал.

Тази болест е известна от около 100 години. Но бе характерна за възрастни хора - над 60-65 години. От 1994 г. във Великобритания, а след това във Франция, от новия вариант на болестта на Кройцфелд-Якоб се разболяваха хора от 16 до 40 години и средно на 27,6 години. Тази форма на болестта по някакъв начин е свързана с появата на трансмисивна спонгиформна енцефалопатия при добитъка.

Сега болестта се проявява с по-ранно и по-често развитие на психични разстройства, отколкото при възрастните хора. Характерно за новия вариант на Кройцфелд-Якоб е образуването в малкия мозък и мозъчната кора на амилоидни плаки.

Болестта причини смъртта на 177 британци и почти 50 души от други краища на света, включително трима американци.

Каква бе цената на епидемията?

Правителството на Обединеното кралство предприе решителни мерки, изискващи въвеждането на редица законодателни актове, организационни мероприятия и накрая - големи финансови разходи. Достатъчно е да се каже, че до края на 1990 г. за тези цели са изразходвани над 500 млн. паунда.

В продължение на 10 години са засегнати и умъртвени от заболяването 200 000 глави крави.

По данни на Independent до 2015 г.  са убити 4,4 милиона крави, а останките им са унищожени поради подозрение, че са заразени с инфекцията.

През май 1998 г. един от най-големите пазари на едър рогат добитък в Банбъри в Оксфордшир спира работа, поне отчасти, заради кризата с болестта.

По време на избухването на епидемията през 90-те години вътрешните продажби на говеждо месо намаляват с 40% , като средно за домакинство потреблението се понижи с една четвърт спрямо предходната година. Това става след като правителството обяви през март 1996 г. очевидната връзка между BSE и нова форма на подобно човешко заболяване - болестта на Кройцфелд-Якоб.

Износът за чужбина е прекъснат от забраната на ЕС и възстановен едва през 2006 г.

Общите разходи за британските данъкоплатци, вследствие болестта "луда крава" (BSE) са на стойност 4 млрд. паунда.

Английските фермери: Имаше полза от болестта

Изненадващо, един от най-активните фермери, сър Саймън Гурей (Simon Gourlay), президент на Националния съюз на земеделските производители от 1986 до 1991 г., смята, че членовете му имат причина да бъдат благодарни на BSE, пише в брой от 98 г. BBC News.

Самият сър Саймън отглежда едър рогат добитък и овце в Welsh Marches - областта на границата между Англия и Уелс .

"Селското стопанство получи неочакван шок", заяви пред BBC Online.

Сър Саймън Гурей (Simon Gourlay). Снимка: Farming UK

"Мнозина от животновъдите не мислеха за това, което се случва отвъд фермата им, защото винаги имаше хора, готови да купуват произведеното от тях”.

"Сега всичко се промени, сега мислим повече за това как произвеждаме нашата храна, за влиянието на това, което правим”.

"По-голямата част от фермерите, които не мислеха за пазара, сега трябва да застанат очи в очи с него”.

"Така че шокът от BSE може всъщност да е от полза, засилвайки натиска за значителна промяна в културата, която да ни прави по-отговорни".

"Комбинирано с натиска от Брюксел за проследяемост, за записване на всеки един важен факт в историята на животното имате, което се случва сега: мениджър на супермаркет може само да погледне в компютъра си и да каже на фермерите кое конкретно животно трябва да бъде убито утре", обяснява Питър Скот (Peter Scott), генерален секретар на Федерацията на търговците на прясно месо (Federation of Fresh Meat Wholesalers), която представлява собствениците на британските кланици.

Съмнения

През 1996 г. един доклад на Оксфордския университет разбуни духовете и се превърна в горещ политически въпрос, повдигайки съмнението, че "масовото клане на британските крави може да е било ненужно". Независимият доклад предполага, че болестта ще се разсее по естествен път до 2001 г.

Това накара мнозина да се усъмнят в правилността на правителствената политика за масово клане на едър рогат добитък, британските фермери настояват за спешна среща с правителството, за да се ограничи клането и да се отворят европейските пазари за износ на британско говеждо месо. Независимо от често противоречивите научни доказателства, истинският проблем за животновъдите е да спечелят обратно доверието на потребителите.

След 3 и половина години, на 1 август 1999 г., забраната за износ на британско говеждо месо бе отменена.

Отмина ли бурята?

 "Фактът, че нещата могат да се окажат толкова зле точно под повърхността на привидно спокойното ежедневие ни карат да осъзнаем, че това може да се случи другаде”, коментира сър Саймън Гурей.

В съобщение на Европейската Комисия от 2010 г. се отбелязва, че ЕС е близо до унищожаването на BSE при едрия рогат добитък, но мониторингът следва да продължи в случай на повторната му поява.

Това бе накратко английската история.

Може ли да се повтори?


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Биология
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.