20 септември 2020
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Егоизмът започва с появата на земеделието

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 30 август 2020 в 00:05 56151
Каин и Авел. Войната е късно изобретение в човешката история, възникнало с първите земеделски селища.

Човечеството е отдадено на жестока конкуренция за ресурси, а основният стимул на хората е да трупат власт и богатство. Това е често срещано мнение, а също и че хората по принцип са егоисти.

Ако някой е мил към вас, обикновено има скрити мотиви. Дали сме добри, само защото успяваме да контролираме и надхвърлим вродения си егоизъм?

Авторът на новата статия в изданието Тhe Сonversation, психологът Стив Тейлър (Steve Taylor), предполага, че този мрачен поглед върху човешката природа е тясно свързан с Ричард Докинс, чиято книга „Егоистичният ген“ става популярна, вписвайки се много добре с конкурентния и индивидуалистичен дух от края на 20 век.

Докинс обосновава възгледите си с еволюционната психология, а според нея съвременните човешки черти се развиват в праисторическите времена в „среда на еволюционна адаптация“.

Обикновено този период е смятан за време на силна конкуренция, когато животът е бил нещо като гладиаторска битка, след която остават само тези черти на хората, които им дават предимство за оцеляване, а всички останали отпадат. Оцеляването на хората зависи от достъпа до ресурси като храна и територия, е нормално да се има  конкуренция и да възникнат конфликти между съперничещите си групи, а това от своя страна да доведе до развитието на расизъм и военно противопоставяне.

На пръв поглед това изглежда логично. Но базовото предположение, на което се основава,  е невярно. Праисторическият живот далеч не е бил отчаяна борба за оцеляване, напротив.

Праисторически рай

Преди историческите времена светът е бил много рядко населен, затова за всички групи ловци събирачи вероятно е имало изобилие от ресурси.

Според някои оценки преди около 15 000 години населението на Европа е било едва 29 000, а населението на целия свят е било по-малко от половин милион.

При тази малка гъстота на популацията е малко вероятно ловци събирачи от онова време да са се конкурирали помежду си за ресурси и едва ли е имало някаква нужда да развият жестокост и съперничество или да тръгнат на война.

Всъщност днес много антрополози смятат, че войната е късно изобретение в човешката история, възникнало с първите земеделски селища.

Войната възниква след земеделието

Има достатъчно доказателства и от наблюдения на съвременните ловци събирачи, които малко са променили начина си на живот от праисторическите времена.

Едно от нещата, което впечатлява учените в такива групи е техният егалитаризъм, тоест стремеж към равенство.

Антропологът Брус Кнафт (Bruce Knauft), наблюдавал тазива общности, обобщава, че ловците събирачи се характеризират с „крайния си политически и полов егалитаризъм“. Хората от такива групи нямат собствено имущество. Техният морал ги задължава да споделят поравно всичко. Те дори имат механизми за запазване и контролиране на равенството, гарантиращи, че няма да възникнат разлики в статута на членовете на племето.

Племето !Кунг в Южна Африка например рядко имат вожд или някой с власт над останалите членове на групата, а ако ги има въобще, те имат ограничена власт. Техните лидери имат същия социален статус като всеки възрастен в племето. Вождът само поема някои отговорности като например да раздели месото от улова, а тези лидери не получават по-голям дял от всеки друг член на племето.

Традиционно общественият ред се налага чрез присмех, принудително изгонване от племето.

Добиване на огън в южноафриканско племе. Wikimedia Commons

Обикновено в такива групи мъжете и жените имат много припокриващи се дейности и влияние и мъжете определено нямат власт над жените, съобщава Патриша Дрейпър (Patricia Draper) от Университета на Небраска, Линкълн. Обикновено жените избират брачните си партньори.

Много антрополози смятат, че подобни егалитарни общества са били нещо обичайно допреди няколко хиляди години, преди ръстът на населението да доведе до развитието на земеделието и до уседнал начин на живот.

Алтруизъм и егалитаризъм

Наличието на изобилие от ресурси в праисторическите времена и съответно липсата на поводи за конфликти, както и наблюденията на поведението и устройството на обществата от съвременни ловци събирачи дават малко основание да се предполага, че човешки характеристики като расизъм, агресивност и мъжко доминиране са наложени от еволюцията.

Нещо повече - индивидите, които са се държали егоистично са имали по-малък шанс да оцелеят, тъй като вероятно са били отхвърлени от групите си.

Според автора на статията в Тhe Сonversation "има повече смисъл да разглеждаме като естествени за човешките същества черти като сътрудничество, егалитаризъм, алтруизъм и спокойствие".

Именно това са били разпространените след хората характеристики в продължение на десетки хиляди години.

Вероятно тези черти на доброта все още са силни в нас

Някой все пак би попитал защо съвременните хора често се държат егоистично и без състрадание към другите. Според Стив Тейлър може би източникът на тези отрицателни черти се крие в някакви психологически фактори и околната среда.

Съществуват изследвания, които показват, че когато някой наруши границите на естествените местообитания на приматите, те стават по-агресивни и йерархични. Така че може същото да се е случило и с нас, след като сме се отказали от живота на ловци събирачи.

В книгата си „Грехопадението“ Стив Тейлър предполага, че появата на земеделието е свързана с психологическа промяна, с появата на новото усещане за индивидуалност и отделност. И тези психологически процеси в един момент ще доведат до егоизъм и в крайна сметка до йерархични общества, патриархат и войни.

Ако се оправдае предположението, че тези отрицателни черти са се развили сравнително неотдавна, това ни дава надежда, че в нашата природа „доброто“ е много по-дълбоко вкоренено от „злото“.

Източник:

Тhe Сonversation под лиценз Creative Commons. Прочетете оригиналната статия.

!Kung Women: Contr omen: Contrasts in Sexual E asts in Sexual Egalitarianism in F galitarianism in Foraging and aging and Sedentary Contexts, Patricia Draper, University of Nebraska-Lincoln

The !Kung Bushmen, Orville Boyd Jenkins


yoghurt
Рейтинг : 6995
30.08 2020 в 11:16 1
+ 3
- 1
Поздравления за добре оформената статия.

Невероятно е как съвременната наука се доближава до наратива на Библията, макар и със различно тълкувание. Но Раят като състоянието на първите хора, чието бибтие е било неотличимо от това на Земята; След това, грехопадението, или митът за Прометей, даващ ни пламъкът - а именно пораждането на разума, което е всъщност себеотделянето от околната среда, от планетата, обособяването на личност, егоизма. Исторически, Новия завет бележи началото на опита за хармонизация на човешкия разум, който се осъзнава като отделен от цялото, със алтруизма - което си е планетаризъм - интересът на цялото.
Уви, хората считат, че смрението, жертвеността, доблестта, това са все християнски идеали. Така е, но те са и много повече от това, това са начините, по които човек може единствено да живее живота си щастливо и пълноценно. Лично аз нямам време да изследвам темата, но ако някой от авторите се интересува, нека изследва личността на Йосиф Флавий и връзките му с пораждането на християнството, аз за себе си открих поразителни факти, които изясняват появата на началото на християнската религия като негов опит да опази политически рушащият се Израел и физически разрушеният Храм чрез нова религия, спояваща фарисеите, разпръснати в диаспората на Близкият изток и Гърция.

Въобще, в интересни времена живеем.
 
Още от : Биология
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.