24 септември 2018
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Какво е по-изгодно: да си "скромна" или "развратница" / "верен" или "кръшкач"? 

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 15 юни 2015 в 16:2595132
Снимка: www.pinterest.com

Както при хората, така и при животните, стои дилемата: какво ще бъде по-изгодно за една женска -  да е "скромна" или "развратница" и съответно за мъжкия - да е "верен" или "кръшкач"? Кои са печелившите стратегии в конкуренцията да оставиш гените си в бъдещото поколение?

Въпреки че Софийския фестивал на науката отмина и Ричард Докинс си тръгна, ще продължим да представяме идеите от книгата му "Себичният ген". Днес ще ви представим една от най-интересните глави от нея - "Битката на половете".

Ако съществува сблъсък на интересите между родители и деца, чиито гени са на 50% еднакви, то колко по-твърд трябва да бъде конфликта между съпрузи, съвсем не свързани с роднинство?. Всичко, което общо между тях е техният генетичен принос в едни и същи деца по 50% от всеки от родителите си. Тъй като и бащата и майката са заинтересувани за благополучието на различни половинки на едни и същи деца, и на двамата може да бъде изгодно да се кооперират за отглеждане на тези деца.

Ако обаче на единият от родителите отдаде да вложи във всяко дете по-малко от тази част ценни ресурси, които се полага да внесе той (или тя), то той ще се окаже в по-добро положение, защото ще смогне да "изхарчи" ресурси за други деца, заченати с други полови партньори и по този начин да разпространи по-голям брой от своите гени. По този начин, всеки от партньорите може да се разглежда като индивид, които се стреми да експлоатира другия, опитвайки се да го застави да внесе по-голям принос в отглеждането на потомците.

Каква е разликата между мъжете и жените?

В какво се състои фундаменталната природа на мъжкото и женското начало? В какво се състои пола? Ние, като млекопитаещи, свързваме пола със съвкупност от едни или други признаци (наличие на пенис, износване на дете, хранене с помощта на специални млечни жлези, някои хромозомни разлики и т.н.). Тези критерии са неприложими за другите животни и растенията. При жабите, например, няма пенис нито самеца, нито самката - тези понятия нямат универсален смисъл.

Можем произволно да разделим жабите на Пол 1 и Пол 2. Обаче между самците и самките има едно фундаментално различие, което позволява да се отличат самците от самките при всички представители на животните и растенията. То се състои в това, че половите клетки или "гаметите" на самците са много по-малки и по-многочислени, отколкото гаметите на самките. Това се отнася и за животните и за растенията. Всички останали различия между половете могат да се интерпретират като произтичащи от тази базова разлика.

Снимка: John Eastcott&Yva Momatiuk

При някои примитивни микроорганизми, като при някои гъби, няма делене на мъжки и женски индивиди, макар че и при тях става своего рода полово размножение. Всеки индивид може да се чифтосва с който и да е друг. Вместо гамети на два различни типа — сперматозоиди и яйцеклетки — те имат гамети само от един тип, наречен изогамети.

При сливане на две изогамети и двете внасят в новия индивид равен брой гени, а също и равни количества запаси от хранителни вещества. Сперматозоидите и яйцеклетките също внасят равен брой гени, но хранителни вещества яйцеклетките внасят много повече; фактически сперматозоидите въобще не съдържат хранителни вещества и просто осигуряват колкото се може по-бърз пренос на своите гени в яйцеклетката. По този начин, в момента на зачатието бащата внася в зародиша по-малко ресурси, отколкото тези 50%, които би следвало да внесе по справедливост. И тъй като всеки сперматозоид е много малък, самецът може да ги произвежда по много милиона в денонощие. Това означава, че той потенциално е способен "да произведе" на бял свят много деца за много кратко време, чифтосвайки се с различни жени.

Това е възможно само защото изхранването на всеки нов зародиш се осигурява във всички случаи от майката. Това обстоятелство ограничава броя на децата, които може да има една жена, но броят на децата при мъжете е практически неограничен. И от този момент започва експлоатацията на жените.

Как гаметите са се разделили на яйцеклетки и сперматозоиди

Паркър и колектив (Parker et al.) предполагат, че такава асиметрия би могла да възникне от първоначалната изогамия. В онези дни, когато всички полови клетки били равноценни и имали примерно еднакви размери, са попаднали клетки, които чисто случайно се оказали малко по-големи от другите.

В някои отношения по-голямата изогамета, вероятно имала известно преимущество над изогаметите със средни размери, защото тя, благодарение на по-големия си начален запас храна е поставяла по-добра основа за развитието на зародиша. Възможно е това да се е случвало заради еволюционна тенденция с направление увеличаване размера на гаметите. Обаче в това се таила и опасност: възникването в процеса на еволюцията на изогамети, по-големи, отколкото е необходимо, откривало врата за експлоатацията им за чужди егоистични цели.

Индивидите, изработващи гамети по-малки от средните, размери, можели да "заработят", ако би им се отдало да осигурят сливане на своите малки гамети с твърде големите. Това може да бъде достигнато, ако малките гамети станат по-подвижни и способни за активно търсене на по-големи гамети. Преимуществото, получено от индивида, които продуцира малки бързо придвижващи се гамети, се състои в това, че той може да си позволи да произвежда по-голям брой гамети и затова потенциално да имат повече деца.

Снимка: IVF - Gallery

Естественият подбор благоприятствал образуването на малки полови клетки, които активно търсели по-големи, за да се слеят с тях. По този начин можем да си представим развитието на две дивергиращи (все повече различаващи се) сексуални "стратегии". Има стратегия на по-големия принос или "честна" стратегия. Тя автоматично открила път за експлоататорската стратегия на малкия принос. С появата на дивергенцията на двете стратегии, тя вероятно започнала да се развива неконтролируемо. Гаметите със средни размери се оказват в неизгодно положение, защото не са имали нито едно едно преимуществата на двете екстремални стратегии.

Честните женски и мъжете-експлоататори

В процеса на еволюцията, при експлоататорите размерите намалявали все повече и повече, а подвижността им все повече и повече нараствала. Размерите на "честните" гамети все повече се увеличавали, за да компенсират намалението на приноса, внасян от експлоататорите и те станали неподвижни, защото експлоататорите и така активно "ловували" за тях. Всяка честна гамета, вероятно би "предпочела" да се слее с друга честна гамета. Но натискът на подбора, насочен към това да се сдържат експлоататорите, явно е бил по-слаб, от натискът, заставящ експлоататорите да ловуват. Те рискували да загубят повече и затова спечелили еволюционното сражение. Честните се превърнали в яйцеклетки, а eксплоататорите - в сперматозоиди.

Тъй като един самец теоретически е способен да произведе достатъчно сперматозоиди, за да обслужи харем от 100 самки, нормално е да се предположи, че съотношението самки:самци в популациите на животните трябва да е 100:1.

Може да се каже и така: самецът е "по-евтин", а самките представляват по-голяма "ценност" за вида.

Разбира се, от гледна точка на вида като цяло това си е така. Като екстремален пример може да се приведе едно наблюдение на морски слонове, при които 4% от самците обезпечават 88% от всички наблюдавани копулации (чифтосвания). В този случай, както и в много други, в популацията има голям излишък на самотни самци, които е възможно никога в живота си да не копулират. Но тези "излишни" самци във всичко останaло водят нормален живот и употребяват хранителните ресурси на популацията не по-малко усърдно, отколкото другите възрастни индивиди. От гледна точка "благото на вида" това е ужасно разточителство, "излишните" самци може да се разглеждат като социални паразити. Пред нас е просто още един пример за затрудненията, с които се сблъсква теорията за груповия подбор. Затова теорията за егоистичния ген лесно позволява да се обясни примерно еднаквата численост на самците и самките, даже ако от общия брой на самците само малка част активно участва в размножението.

Снимка: Indian Wildlife.Org

Проблемът за съотношението на самците и самките сред потомците e частeн случай нa проблемa зa родителскaтa стратегия. Точно така, както обсъждахме оптималния брой на семейството за отделната майка, стремяща се да максимизира вероятността за оцеляване на своите гени, сега можем да разгледаме и оптималното съотношение на половете. Кому е по-добре да доверят своите скъпоценни гени - на синовете или дъщерите?

Да допуснем, че майката е вложила всички свои ресурси в синовете си, а за дъщерите нищо не е останало; ще се окаже ли при този случай приносът й в генофонда на бъдещите поколения средно повече, отколкото приносът на майката-съперница, отдала всичките си ресурси на дъщерите си? Ще стават ли гените, детерминиращи предпочитание към синовете, повече или по-малко многобрoйни, отколкото тези определящи предпочитание към дъщерите? Фишер ( Fischer E.A. (1980). The relationship between mating system and simultaneous hermaphroditism in the coral reef fish, Hypoplectrus nigricans (Serranidae)) доказва, че при нормални условия стабилното съотношение на половете е 50:50.

Да допуснем, че при морските лъвове, за които споменахме по-горе, възниква мутантен ген, определящ раждането най-вече на дъщери. Самците в популацията са достатъчно и тези дъщери, вероятно, лесно ще си намерят брачни партньори и генът, детерминиращ раждането на дъщери, ще се разпространи. В резултат съотношението на половете в популацията ще започне да се отмества по посока преобладаването на самките. От гледна точка благото на вида това би било прекрасно, защото само няколко самци са напълно способни да доставят сперматозоиди в количество, необходимо за осеменяване даже на значително преобладаващ ги брой самки. Затова на пръв поглед би могло да се очаква, че генът, детерминиращ раждането на дъщери, ще се продължи да се разпространява дотогава, докато съотношението на половете не се разбалансира до такава степен, че няколкото останали самци, работейки до пълно изнемощение, едва ще се справят.

Тези, които произвеждат само дъщери, навярно ще си осигурят няколко внука, обаче това е нищо в сравнение с тези великолепни перспективи, които се откриват пред всеки, специализирал се на синове. Затова броя на гените, детерминиращ раждането на синове, ще започне да нараства и махалото ще се залюлее в обратната страна.

Всъщност махалото никога не би се отклонило така силно. Стратегията за раждане на равен брой синове и дъщери е еволюционно стабилна стратегия в този смисъл, че всеки ген, водещ до отклонение от нея, е губещ.

Стратегия на Домашния уют

В семейните отношения имат две възможности:

  • стратегия на Домашния уют (domestic-bliss strategy)
  • стратегия на Истинския мъж (he-man strategy).

В най-прост вид стратегията на Домашния уют се състои в следното: Самката изучава самците и се старае отрано да определи, свойствена ли им е верността и привързаността към домашното огнище.

Самците, членове на дадена популация, се различават по степента на своята предразположеност към ролята на верни мъже. Един от начините да се разпознаят тези качества е дълго да не допускат до себе си самеца, играейки на скромна. Самец, който няма достатъчно търпение да чака, докато самката в края на краищата се съгласи да копулира, едва ли ще се окаже верен съпруг. Женската скромност, а също и дългите ухажвания или "годежи", наистина често се наблюдават при животните. Освен това дългия "годеж" е изгоден и за самеца в тези случаи, когато има опасност, че могат да го направят на глупак, заставяйки го да се грижи за чуждо дете.

Брачните церемонии нерядко са съпроводени за самеца със значителни докопулационни приноси. Самката може да откаже да се копулира, докато самецът не й построи гнездо или не я храни изобилно. Това навежда и на мисълта за още една възможна версия за стратегията на Домашния уют.

Може би, самката принуждава самеца да внeсe такъв голям принос в потомството, преди да допусне копулация, за да бъде неизгодно на самеца да я напусне след копулацията? Самецът, който чака, докато скромната самка в края на краищата се съгласи да копулира с него, има определени разходи: той се въздържа от копулация с други самки и губи много време и енергия, ухажвайки своята избраница. Когато, накрая, тя го допуска до себе си, той се оказва вече твърде силно "свързан" с нея. Перспективата да я изостави за него е непривлекателна, ако знае, че всяка следваща самка, до която се доближи, по същия начин ще протака време, преди да го допусне до копулация. Снимка: Thinking's Legacy and the Evolution of Experience

Тази версия на стратегията на Домашния уют, трябва да се подчертае, че е ефективна, само ако се допусне, че болшинството самки ще водят същата игра. Ако в популацията има свободни самки, готови да приемат самците, които са напуснали своите жени, то в такъв случай на самеца може да се окаже по-изгодно да изостави своята жена, независимо от това, колко вече вложил в нейните деца.

Скромни и верни, развратници и кръшкачи

Много зависи от това, как ще се държат болшинството самки. Обаче споразумение между самките е така невъзможно, както и споразумение между Гълъбите и ние не търсим споразумения, а еволюционно стабилни стратегии. Както и в работите на Мейнард Смит (Maynard Smith), думата "стратегия" означава сляпа неосъзната програма на поведение. Двете стратегии на самките ще наречем

  • Скромна
  • Развратница

а двете стратегии на самците:

  • Верен
  • Кръшкач

При тези четири стратегии се спазват следните правила на поведение. Скромните самки не се копулират със самци, докато той не предприеме дълго и скъпоструващо ухажване, продължаващо няколко седмици. Самките-развратници незабавно се съгласяват да копулират с всеки самец. Верните самци са готови за дълго ухажване, а след копулацията остават със самката и й помагат да отглежда децата. Самците-кръшкачи бързо губят търпение, ако самката не се съгласи да копулира с тях, веднага я изоставят и се отправят да търсят друга самка. След копулацията те така или иначе не остават със самката и не са грижовни бащи, а тръгват, за да си търсят нова приятелка.

Снимки: Mating Lions Pictures

Подобно на Мейнард Смит, ще се възползваме от някои произволни числа за оценка на различните загуби и печалби. Да допуснем, че генетичната печалба, получена в случай на успешно отглеждане на дете е +15 единици. Разходите, свързани с отглеждането на едно дете, т.е. стойността на цялата изядена храна, цялото време, загубено в грижи за него, и всичките рискове, на които са преминати заради него, е равна на 20 единици. Стойността се изразява с отрицателна величина, защото тя се "изплаща" от родителите. Отрицателна е стойността на времето, загубено за дълго ухажване -3 единици.

Да си представим, че в разглежданата популация всички самки са скромни, а всички самци - верни съпрузи. Идеално моногамно общество. И самецът, и самката, във всяка двойка, получават еднаква средна печалба. Те получават по + 15 единици за всяко отгледано дете и делят помежду си по равно всички разходи по отглеждането му (-20), т.е. средно за всеки му се пада по -10. И двамата плащат по -3 единици за времето, загубено за продължителното ухажване. В резултат средната печалба на всеки от тях е +15 -10 -3 = 2.

Да допуснем сега, че в в разглежданата популация се появява една самка-развратница. Тя ще се чувства прекрасно. Тя не плаща за загуба на време, защото не иска дълго ухажване. Тъй като всички самци в дадената популация са верни, тя може да разчита на това, че ще получи и добър баща за своите деца, с който да се свърже. Нейната средна печалба за дете е +15 -10 = +5. Тя получава с 3 единици повече, от скромните си съперници. Затова генът на разврата започва да се разпространява.

Ако развратните самки добиват такъв голям успех, то те започват да преобладават в дадена популация, то в лагера на самците също започват изменения. Досега верните самци имаха монопол. Но сега, ако в популацията се появи самец-кръшкач, той започва да добива по-голям успех, от неговите съперници, т.е. верните. В популация, където всички самки са развратници, възможностите за избор за самец-кръшкач са наистина огромни и той получава +15 единици в случай на успешно отглеждане на дете, при това - без никакви разходи. Главното значение на липсата на разходи се състои за него в това, че е свободен да изостави семейството си и да се чифтосва с всички нови самки. Всяка от неговите нещастни брачни партньорки сама се оправя с децата и заплаща при това напълно всички разходи, т.е. -20 единици, макар че не плаща нищо за загубата на време в периода на ухажване. Чистата печалба за развратната самка, когато тя срещне самец-кръшкач е равна на + 15 -20 = -5, а за самия кръшкач +15.

Снимка: Arthur Morris/BIRDS AS ART

В популация, в която всички самки за развратници, гените на кръшкачите ще се разпространяват с мълниеносна бързина.

Ако броят на кръшкачите нараства така бързо, че те станат болшинство в мъжката част от популацията, то развратниците ще попаднат в много трудно положение. Всяка скромна самка ще получи предимство. Ако скромната се срещне със самец-кръшкач, то това не свършва с нищо. Самката си настоява за дълго ухажване, самецът се отказва и си отива да търси друга самка. Нито един от партньорите не плаща за загубеното време. Нито един от тях нищо и не печели, защото и дете няма. В популация, където всички самци са кръшкачи, ползата за скромната самка е равна на нула. Може би ще ви се стори, че нулата не е много, обаче е по-добре, от -5, което е средния брой точки за развратните самки. Даже ако развратната самка реши да захвърли своето дете, след като от нея си тръгне кръшкача, все пак й се налага да понесе значителна загуба - стойността на едно яйце. В резултат гените на скромността отново започват да се разпространяват в популацията.

Този хипотетичен цикъл завършва, когато скромните самки станат така много, че станат преобладаващи в популацията, и самците-кръшкачи, които така леко си живееха с развратниците, попадат в трудно положение. Всяка самка настоява за дълго и изморително ухажване. Кръшкачът се хвърля от една към друга и всеки път се сблъсква с едно и също. Чистата печалба за самеца-кръшкач, ако всички самки станат скромни е равна на нула. Ако в такива условия се появи верен самец, то той ще се окаже единственият, с който скромните самки ще се съгласяват да се чифтосват. Неговата чиста печалба ще е равна на +2, т.е. ще превиши печалбата на кръшкача.

И така, броят на гените на верността започват да нарастват, т.е. затваряме пълния цикъл. Както и при анализа на агресията, процесът така представен, изглежда като безкрайно продължаваща осцилация. Обаче, както и в случая с агресията, може да се докаже, че всъщност никаква осцилация не става, системата е в стабилно състояние. След съответните изчисления, може да убедим, че популация, в която 5/6 от самките са скромни и 5/8 от самците - верни, е еволюционно стабилна. Това съотношение, разбира се, се отнася само за тези произволни числа, с които започнахме нашите разсъждения, но не е трудно да се докаже, че съществуват стабилни съотношения за всякакви други произволни допускания.

Не следва да се мисли, че съществуват два различни типа самци и два различни типа самки. Със същия успех описаната ЕСС (еволюционно стабилна стратегия) може да бъде постигната, ако всеки самец изразходва 5/8 от своето време за това, да бъде верен, а в останалото време се държи като кръшкач, а всяка самка в течение на 5/6 от своето време е скромна, а в останалите 1 /6 - развратница. Както и да подхождаме към ЕСС, същността им се състои в следното: всяка тенденция от страна на представители на единия или другия пол да се отклони от наложеното им стабилно съотношение незабавно повлича след себе глоба - съответното изменение в съотношението на стратегията на другия пол, което на свой ред се оказва неизгодно на първоначалния отстъпник.

Снимка: Mating Lions Pictures

Самецът трябва да си плати

Съществуват няколко начина, с помощта на които самките могат реално използват стратегията на Домашния уют. При много моногамни видове копулацията става само след като се построи гнездо, така към момента на осеменяването самецът вече е вложил в пиленцата много повече, отколкото своите евтини сперматозоиди. Е самките могат да заставят самците да извършат нещо друго по-трудно и скъпоструващо (например, да убият дракон или да намерят Светия Граал) преди да копулират с тях, но ако самката-съперница, постави пред самеца задача също толкова трудна, но по-полезна за нея самата и за нейните деца, би придобила преимущество пред по-романтично настроените самки, изискващи безсмислени подвизи в името на любовта.

Както вече се каза, на самката е изгодно също, в процеса на ухажването самецът да поднася храна.

Изпросването от самеца на храна, се съпровожда с движения, типични за млада птица. Предполага се, че такова поведение автоматично привлича самеца, подобно на това както на мъжете смятат за привлекателно, когато жените се правят на малки момиченца. Именно в този период птицата от женски пол иска колкото се може повече допълнителна храна, тъй като трябва да натрупа запаси хранителни вещества за създаването на своето огромно яйце. Възможно е, храната, поднасяна от самеца, представлява неговия непосредствен принос в яйцето. По този начин малко се снижава разликата между първоначалните приноси в пиленцата от страна на единия и на другия родител.

Снимка: dek-d.com

Любовни лъжи и измами

Самката, избрала стратегията на Домашния уют, която просто оглежда самеца и се старае предварително да познае неговите качества на верен, рискува да бъде излъгана. Всеки самец, способен да се представи за верен привърженик на домашното огнище, а всъщност склонен към нарушаване на дълга и верността, може да извлече от това голяма изгода. Ако неговите изоставени бивши партньорки имат шанса да отгледат макар и някои от неговите деца, то кръшкачът ще съумее да предаде на следващите поколения повече от своите гени, отколкото порядъчния съпруг и баща. Подборът благоприятства съхраняването в генофонда на гени, детерминиращи у самците ефективната измама.

Естественият подбор благоприятства също самките, които съумеят да разпознават такава измама. Един от пътищата за това е да разиграват пред новия самец съвършена непристъпност, но в следващите сезони за размножаване все по-бързо отстъпват на домогванията на миналогодишния партньор. Това автоматично поставя в неизгодни условия младите самци, за първи път участващи в размножението, независимо от това, измамници ли са или не.

Потомството на скромните самки, размножаващи се за първи път, ще съдържа относително голяма част гени, получени от неверни бащи, но верните бащи ще преобладават предимно във втората и следващите години на размножение на самката, защото тогава не им се налага да губят много време и енергия за повтаряне на целия ритуал за ухажване. Ако болшинството индивиди в дадена популация — потомци на опитни, а не простодушни майки (това е напълно приемливо допускане по отношение на всеки вид с голяма продължителност на живота), то в генофонда в крайна сметка ще преобладават гени, детерминиращи честност и други положителни качества на бащите.

За простота всички разсъждения се водеха така, както ако самецът беше или кристално честен, или безпардонен измамник. Всъщност е по-вероятно, всички самци, а и всички индивиди, винаги малко да са склонни към измама, защото те са програмирани така, че да използват всяка възможност за експлоатация на своите партньори. Естественият подбор, отчита способността на всеки партньор да открива нечестността на другия, удържайки широкомащабната измама на ниско ниво. На самците нечестността е по-изгодна, отколкото на самките, и следва да се очаква, че даже при тези видове, при които самците проявяват значителен родителски алтруизъм, те обикновено се трудят малко по-малко, от самките и са по-често готови да избягат. Несъмнено така стоят нещата при птиците и бозайниците.

Стратегията на Истинския мъж

Друга основна стратегия на самката е стратегията на Истинския мъж. При видовете, прибягващи към тази стратегия, самките всъщност се смиряват с това, че никога не ще дочакат никаква помощ от бащата на своите деца, но са съгласни на всичко, за да получат вместо това добри гени.

Снимка: pinterest

Захави предполага, че опашката на райските птици и пауни, огромните рога на елените и други признаци, потвърждаващи половия подбор, които винаги са ни се стрували парадоксални, защото те и създават очевидни неудобства на своите притежатели, възникнали в процеса на еволюция именно затова, защото създават неудобства. Самецът с дълга и тънка опашка демонстрира на самките своето мъжество, доказвайки им, че въпреки тази опашка, е оцелял. Представете си жена, наблюдаваща двама мъже, които се надбягват. Ако стигнат финиша едновременно, но при това един от тях умишлено носи себе на гърба чувал с въглища, то жената естествено идва до заключението, че мъжът с чувала всъщност бяга по-добре.

Ако се преведе теорията на хандикапа на езика на гените, то се получава примерно следното. Генът, определящ развитието у самеца на един или друг хандикап, например дълга опашка, става по-многочислен в генофонда, защото самките предпочитат самци, притежаващи хандикапи. Самките избират самци с хандикапи, затова честотата в генофонда гени, заставящи ги да правят това, също се повишава.

Това става защото, самките, които са привлечени от самци, имащи хандикапи, автоматично ще си избират самци с добри гени по други параметри, защото тези самци са доживели до зряла възраст, въпреки хандикапа. Тези добри "други" гени осигуряват преимущества на телата на техните деца, затова оцеляват и продължават разпространението си както гените, детерминиращи самия хандикап, так и гени, определящи избора на самци с хандикап. Това важи само при условие, че гените, определящи самия хандикап, се пренасят само у синовете, точно така, както гените, детерминиращи избор на самци с хандикап - само у дъщери.

Още за това, кого харесват жените

Ако самецът демонстрира своето превъзходство над другите самци по такъв начин, без да използва преднамерено никакви хандикапи, никой не би се усъмнил, че той ще засили своя генетичен успех. Така морските слонове завладяват и удържат своите хареми не защото са естетически привлекателни за самките, а просто, защото могат да набият всеки самец, който се опита да се приближи до харема. Повелителите на харемите побеждават в битки възможните нашественици, макар и по тази очевидна причина, че именно те са съумели да завладеят харема и да го запазят за себе си.

Нашествениците рядко побеждават в битки, защото ако бяха способни да побеждават, те биха го направили по-рано! Всяка самка, чифтосвайки се само с владетеля на харема, свързва по този начин своите гени със самец, който е достатъчно силен, за да отбива нееднократните посегателства от страна на многочислените отчаяни самотни самци. В случай на успех нейните синове ще наследят способността на своя баща да владеят харема. На практика самката на морския слон няма големи възможности за избор, защото владетелят на харема ще я убие, ако тя си помисли да си отиде от него. Съхранява се, обаче принципът, че самката, избираща си за брачни партньори тези самци, които побеждават в битки, може по тази начин да даде преимущество на своите гени. Както видяхме, известни са примери, когато самките предпочитат да се чифтосват със самци, владеещи територии и със самци, имащи висок статус в йерархичата структура на съобществото.

Как е при нас, хората

При обсъждането на еволюционните проблеми, подобни на разгледаните в тази глава, нашите мисли неволно се обръщат към човека и нашия собствен опит. Представата за самките, отказващи се от копулация дотогава, докато самецът не предостави някакви доказателства за продължителна вярност, звучи като познат мотив. Това може да означава, че жените предпочитат стратегията на Домашния уют, а не стратегията на Истинския мъж.

В много цивилизации моногамията е норма. В нашето общество приносът на двамата родители в потомците е голям и неравнопоставеността му не е очевидна. Несъмнено, на плещите на майката се пада голяма част от непосредствената грижа за децата, но на бащите нерядко им се налага много да се трудят, за да заработят пари, влагайки ги в отглеждането и възпитанието на децата.

Една особеност на човешкото общество представлява явно аномалия - става дума за сексуалното рекламиране. Изхождайки от еволюционни съображения би следвало да се очаква, че в тези случаи, когато между половете съществуват различия, рекламират се самците, а самките са невзрачни. Съвременния западен мъж несъмнено представлява в това отношение изключение. Жените се гримират и си слагат изкуствени мигли. Жените явно отделят повече внимание на своя външен вид, а мъж, проявяващ повишен интерес към своята външност и дрехи, по-скоро предизвиква подозрение както у мъжете, така и у жените.

В светлината на тези факти един биолог би заподозрял, че в човешкото общество жените се конкурират за мъже, а не обратното. Говорейки за райските птици, ние решихме, че самките им са невзрачни, защото не им е нужно да се конкурират за самци. А самците имат ярка окраска и афишират себе си, тъй като за самки има голямо търсене и те могат да си позволят да бъдат придирчиви. Търсенето на самки на райски птици се обяснява с това, че яйцеклетките са по-ограничен ресурс, отколкото сперматозоидите.

Какво се е случило със съвременния мъж?


Препоръчани материали
Hristo 29.02 2016 в 01:00 2
+ 0
- 0
Bravo, na pop Drva4o za dobroto dopalnenie kam statiqta!
Поп Дръвчо 18.06 2015 в 04:30 1
+ 8
- 0
Нищо особено не се е случило със съвременния мъж. Ситуацията при хората идва да каже че цялото множество обсъждани стратегии работят при хората едновременно и със съизмерим успех. Не случайно в статията са ползвани думички утвърдени за варианти на човешкото поведение.

И да, в човешкото общество жените се конкурират за мъже, както и мъжете за жени. Съответно и жените, и мъжете се рекламират, но рекламата е различна, защото рекламират различни качества. Рекламата почва от афиширане на избраната стратегия (развратница/скромна/верен/кръшкач с все дребни измами по въпроса), минава през реклама на общо здраве и репродуктивен капацитет и стига до социално и материално положение, както и притежаваните лични качества. Всички тези неща имат значение за репродуктивния успех при даденостите на човешкото общество и имат това значение от достатъчно дълго време за да оформят инстинктите на хората. И всички тези неща се рекламират по всичките начини, достъпни на хората, без да се ограничават до външен вид и лично поведение, както е при безсловесните твари.

Успех в отричането на очевидното.
 
Още от : Биология
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.