Един прост тест за интелигентност на хищните бозайници показва, че те се справят толкова по-добре, колкото е по-голям мозъкът им спрямо масата на тялото.
Ново изследване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, осигурява експериментални доказателства, че размерът все пак има значение.
"Това е важен документ, тъй като представя нов и строг тестови експеримент на връзката между размера на мозъка и способността за решаване на проблеми, използвайки хищни бозайници като тестова група", заяви Кей Холкамп (Kay Holekamp), водещ автор и професор по интегративна биология от Университета на Мичигън в прессъобщение на учебното заведение. " Имаме солидни резултати, които показват, че наличието на по-голям мозък наистина води до подобряване на способността на животните за решаване на проблеми, с които никога не са се сблъскали преди".
Масата и размерът на мозъка при животните варира съществено - от 9 килограма у кашалотите до 0.00028 грама при африканските мравки. Общо взето по-голямото тяло изисква по-голям мозък, защото за управлението му са необходими повече неврони.
Но тази зависимост не се спазва прекалено строго. Хората и делфините Lagenorhynchus obscurus демонстрират най-високото съотношение на мозъчната маса към общо телесно тегло, а хипопотамите и сините китове са на дъното в тази класация.
Мозъчните тъкани са сред най-"скъпите" - за тяхната работа се изразходва огромно количество енергия, следователно увеличаването на количеството им трябва да донесе на организма толкова осезаема полза, че тя да надвишава допълнителните разходи. Смята се, че тази роля изпълнява интелигентността: допълнителните неврони водят до повишаване на познавателните способности, така че животните с по-голяма относителна маса на мозъка като цяло трябва да демонстрират по-висока интелигентност
Въпреки логическите разсъждения и десетилетия търсене, тази връзка остава спорна. Досега строги експериментални доказателства за съществуването на връзка между относителния размер на мозъка и способността да се решават нови предизвикателства, липсваха. Например пчели, мравки и дребни птици демонстрират способности превъзхождащи тези на притежателите на по-големи мозъци. Ситуацията се усложнява от разнообразието на видовете и техните уникални способности и адаптации, поради което е особено трудно да се намери задача, чието изпълнение може да бъде универсален критерий за интелект.
Затова американските зоолози решават да ограничат работата си до хищните бозайници. Тази група животни се считат за достатъчно "интелигентни", а кучето си остава един от най-популярните обекти за когнитивни изследвания, въпреки че много хищници все още са извън вниманието на експериментаторите. Този път изследователи от екипа на Холкамп избрали 140 животни, живеещи в плен от 39 вида от общо девет семейства от разред Хищници (Carnivora): Котки (Felidae), Виверови (Viverridae), Мангусти (Herpestidae), Хиени (Hyaenidae), Кучета (Canidae), Мечки (Ursidae), Червени панди (Ailuridae), Скунксови (Mephitidae) и Енотови (Procyonidae).
В проучването са включени полярни мечки, арктически лисици, тигри, речни видри, вълци, петнисти хиени и някои редки и екзотични видове, като например бинтуронги, снежни леопарди и росомахи.
Арктическа лисица
Росомаха
Червена панда
На всяко животно били дадени 30 минути да измъкнат храна от стоманена решетъчна кутия, затворена с райбер. Размерът на кутията е подбран съобразно размера на животното, а стръвта - според предпочитаната храна - за червени панди има бамбук, а за снежните леопарди - сурова пържола. Със задачата се справили 49 индивида, представители на 23 вида. Повторението на опита със същата кутия позволило на учените да определят дали проблемът е решен с груба сила или е резултат от разбиране на проблема и когнитивен подход.
Най-съобразителни се оказали мечките (69% успешни опити), енотите (миеща мечка) (54%) и поровете (47%). Но от сурикатите и мангустите не се справил нито един екземпляр.
Проучването също така показало, че животът в по-големи социални групи не дава предимство при решаване на когнитивни задачи, a по-големите животни имали по-ниски резултати, отколкото по-малките хищници.
"Хипотезата, която има най-голяма подкрепа при изследванията с примати е "хипотезата за социалния мозък", която предполага, че по-големите мозъци са еволюирали, за да се справят с предизвикателствата в социалната сфера", разказва Холкамп. "Тази хипотеза предполага, че интелектът се е развил, за да позволи на животните да предвиждат, да реагират и може би, дори и да манипулират действията на другите в своите социални групи. Ако хипотезата за социалния мозък може да предскаже успеха в решаването на несоциални проблеми, тогава трябва да очакваме, че видовете, които живеят в по-големи социални групи трябва да са по-интелигентни. Въпреки това, не намерихме никаква подкрепа за тази прогноза в това изследване".
Основният извод от експериментите е, че собствениците на мозък, по-голям спрямо размера на тялото, действат значително по-добре. В същото време не бе намерена ясна връзка между развитието на определени области на мозъка и резултатите.
