14 декември 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Прогноза: Кой ще вземе Нобеловата награда за химия 2015

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 05 октомври 2015 в 08:2438092

Нобеловата награда по химия ще бъде обявена от Шведската кралска академия на науките в сряда, 7 октомври в 12:45 българско време. 

Издателска къща Thomson Reuters, която публикува ежегодно такива прогнози, смята, че за 2015 година най-вероятните победители в категория химия са:

  1. Каролин Бертоци (Carolyn R. Bertozzi ) от Станфордския университет оглавява този списък от евентуални кандидати за Нобелова награда по химия за развитието на така наречената биоортогонална химия. Така тя е нарекла химическите реакции, които могат да протичат в жив организъм, без да пречат на естествените му биохимични реакции. Те позволяват да се изследват биологичните молекули в живите организми в реално време, ненарушавайки работата на клетките.
  2. Емануел Шарпантие (Emmanuelle Charpentier) от Центъра Хелмхолц за научни изследвания на инфекциозни заболявания в Германия и Дженифър Дудна от Университета на Калифорния, Бъркли бяха избрани като потенциални победители за разработването на метод за редактиране на гени, известен като CRISPR/Cas9. Този метод позволява да се намират и заменят повредени участъци на генома и притежава потенциал да лекува генетични заболявания в бъдеще.
  3. Джон Гуденоф (John Goodenough) от Университета на Тексас в Остин и Стенли Уитинхъм (Stanley Whittingham), почетен професор от Университета Бинхемтън, Ню Йорк са посочени като възможни победители за това, че в началото 1980 са описали свойствата на LiCoO2 като потенциален аноден материал за литиево-йонните батерии, благодарение на които се зареждат мобилни телефони, лаптопи и други, а също и медицински имплантируеми устройства, например кардиостимулатори.

Безспорно Емануел Шарпантие и Дженифър Дудна заслужават Нобелова награда за разработването на сензационния метод за редактиране на гени CRISPR/Cas9, за който разказа в нашия сайт молекулярния биолог Недялка Аценова в статията "Сензацията CRISPR-Cas9 - нов подход за геномното инженерство". 

Но не по-малко основание има и сочената за фаворит от Thomson Reuters американски химик Каролин Бертоци, разработила нов тип биохимични реакции.

Биоортогоналната химия

Ще се опитаме да разкажем накратко за биоортогоналните реакции, чието име дава Каролин Бертоци през 2003 година. Наименованието на реакциите е обосновано на преносното значение на думата "ортогонален", т. е. независим от нещо и означава взаимната независимост на протичане на изкуствени и естествени процеси.

Въпреки, че в областта на органичната химия са открити, изследвани и описани голямо разнообразие химични реакции, почти никоя от тях не може да се извърши в клетка или организъм така, че да засегне само интересуващото изследователите съединение (протеин, ДНК, метаболит и др.). Това се случва, защото биомолекулите съдържат голям брой много сходни по реактивност функционални групи и реакцията, в която встъпва изучаваното съединение неминуемо влияе на другите молекули, съдържащи подобни функционални групи, което може не само да не съответства на задачите на изследването, но също така и нарушава естествената работа на клетката, унищожавайки възможността за изучаването й.

В същото време провеждането на химични реакции в клетките е полезен инструмент за изследвания, тъй като позволява да се маркират изследваните биомолекули с флуоресцентни, афинни и мас-спектрометрични маркери, които по-нататък позволяват да се наблюдават тези биомолекули със съответните методи за изследване, например с помощта на флуоресцентен микроскоп.

Схематично изображение на биоортогонална реакция между функционалните групи X и Y. Молекулите, съдържащи други групи, не участват в тази реакция.

Използването на биоортогонална реакция на практика обикновено се извършва на два етапа. Първо, изследваното съединение се модифицира с биоортогонална функционална група в клетката. След това в системата се въвежда нискомолекулярен маркер, съдържащ допълнителна комплементарна функционална група и в резултат на биоортогоналната реакция става селективна модификация (маркиране) на даденото съединение. По-късно въведеният маркер позволява да се следи модифицирания субстрат.

Биоортогоналните реакции са много удобни за изследователите, тъй като са напълно чужди за клетката, протичат между изкуствено въведени функционални групи и имат слабо влияние върху работата на клетките.


Препоръчани материали
Miklosh 05.10 2015 в 10:53 2
+ 0
- 1
Надявам се не Башар Асад.
Бам Бам 05.10 2015 в 10:21 1
+ 1
- 0
Станишев. За химията между него и Вигенин.
 
Още от : Биология
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.