Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам
20 април 2018
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Провериха расистка теория от 19-ти век, според която личността се отразява на формата на главата

Френологията минава през строги тестове за първи път

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 27 януари 2018 в 11:0746213
Френологична диаграма от 1883 г. Wikimedia Commons

Френологията се запомни като типична псевдонаука с връзки с нацистката евгеника, използвана за утвърждаване на расистки и сексистки стереотипи.

Идеята на френологията е разработена от немския лекар Франц Йозеф Гал (Franz Joseph Gall) през 1796 г. и става изключително популярна през 19-ти век. Днес тя е забравена. Вече никой не вярва, че формата на главите ни е прозорец към нашата личност.

Но въпреки че е изпаднала в немилост, френологията никога не е подлагана на строга, научна проверка. Досега.

Изследователи от Университета в Оксфорд преработват собствения си софтуер за анализ на сканирания на мозъка с ядрено-магнитен резонанс, за да проучат за първи път дали наистина има някаква връзка между неравностите и контурите на главата и аспекти на личността, разказва Хариет Демпси-Джоунс (Harriet Dempsey-Jones), член на екипа, на страницата на The Conversation.

Резултатите са публикувани на отворен достъп в списание Cortex.

Защо френолозите си мислят, че издатините по главата дават толкова информация? Те основават своите загадъчни твърдения на няколко общи принципа:

  1. Според френолозите мозъкът се състои от отделни "органи", които отговарят за различни аспекти на манталитета като самочувствие, предпазливост и доброжелателство.
  2. Те също така, разглеждат мозъка като набор от мускули - колкото повече се използва определен орган, толкова по-голям става, органът расте (хипертрофия). Органът, който отговаря за пособности, които недостатъчно се използват, се свива, твърдят френолозите. Черепът, който се оформя, отразявайки разликите в използването на всеки един от органите и предоставя непряко отражение на мозъка и по този начин, доминиращите характеристики на характера на човека.

Въпреки първоначалната си популярност, френологията започва да губи научна подкрепа през 20 век, поради методологични критики и защото не могат да се повторят различните констатации. Гал е ограничен в експерименталната си база - при определяне на местоположението на местата, които свързват издатините с чертите на характера - изучава само няколко души от семейството и приятелите си.

В останалите случаи Гал се позовава на съмнителни и донякъде обидни стереотипи.

Неговият метод също е съмнителен - състои се от сондиране на главите на субектите с върховете на пръстите, докато не се "открият закономерности".

Карикатурата, показваща как Франц Йозеф Гал измерва главата на плешива дама. EF Lambert/Wellcome collection

Интересът към френологията донякъде се подновява през 20-ти век от дисциплини като еволюция, криминология и антропология, но скоро е почти напълно е забравена.

Голяма извадка

„Тази година обаче в духа на забавната наука, с колегите ми в Оксфорд решихме да подложим тази стара теория на изпитание” - разказва авторката. Те извършват това като преобразуват някои части от софтуер, първоначално предназначени за анализ на ядрено-магнитен резонанс на мозъка. Където обикновено софтуерът внимателно премахва всички части от черепа, което позволява да се анализира само мозъка, учените от Оксфорд проектират инструменти, които правят обратното - премахва цялата мозъчна материя и запазва костите за анализ.

От повърхността на тази структура може да се създаде подробна карта на контурите и неравностите на отделните черепи. Като се възползват от най-голямата база свободно достъпни данни на образно изследване на мозъка във Великобритания, учените получават огромна извадка от данни на почти 6000 души.

Наред с данните за мозъка, тази база данни съдържа и богата демографска информация от анкети за начина на живот, както и когнитивни тестове от участниците в нея.

Учените събират 23 показателя от данните, които най-добре отговарят на 27-те личностни фактора във френологията. Картите се съгласуват много внимателно, например във  френологията е "възможности" (способност да се  получи образование) - в съвременната версия е "завършено напълно образование за съответната възраст". По същия начин на "мелодия" (чувство за звуци, музикални таланти) във френологията, съответства на "музикална професия".

Присъдата

Това, което установяват изследователите е, че няма никакви "статистически значими ефекти", когато стигат до данните за черепите. Това означава, че те не са намерили връзка между контурите на черепа и 23-те личностни характеристики.

Нещо повече, това подкопава основната предпоставка, като показа, че няма съответствие между извивките на мозъка и контурите на черепа.

Няма начин черепът да притеснява части на мозъка като създава повърхностни неравности - черепът не отразява повърхността на мозъка.

Изследванията на базата на ядрено-магнитен резонанс обикновено изключват черепа. Wikimedia Commons

Това очевидно не е изненадващо, като се има предвид нестабилната "научна" основа на френологията. Трябва да се признае, че тя е сред най-ранните дисциплини, които стигат до извода, че различните части на мозъка имат различни функции. За съжаление, френолозите не са съвсем наясно какви са действителните функции на мозъка, като се фокусират главно върху нагласи, предразположения и т.н., а не върху по-фундаментални функции, за които знаем днес -двигателни, езикови, когнитивни, сензорни и така нататък.

Въпреки това, френологията до голяма степен промени коренно начина, по който се разглеждат и тестват  много от съвременните научни, но и псевдонаучни дисциплини.

В крайна сметка, една скандална историческа дисциплина накрая бе изследвана със съвременната дигитална технология на ядрено-магнитния резонанс и бе издадена окончателната й присъда.


+ 12
- 2
Във вашия манастир не са чели дебелите книги.
Къде какво прави в мозъка, е общо взето известно. Работата е там, че няма никаква връзка между обема му, теглото, броя и разположението на гънките на неокортекса, и способностите на човека. Освен ако не става дума за травматична, или друга тежка анатомична патология.
За прижизнената оценка на способностите, трябват методи с разделителна способност от порядъка на половин микрон, и днешните позитронно-емисионни скенери не стигат. Така че, тия просто са разказали стогодишен виц, но по друг начин.
И скучно.
+ 7
- 0
Яснооо, Стефан не е чел препринта.

А извън това - лично аз предпочитам да се изследва ретро-френологията.

Щом като формата на черепа влияе на личността, то е логично да се предположи че с достатъчно голям чук може да се постигне някаква желана промяна на личността.
+ 10
- 6
Да де, ама всичко това е свършено още през 20-те и 30-те години в СССР. Базовите публикации са от 1935 (и на немски) и 1940 г., вече само в СССР, по понятни причини.
Тогава са и развити методите на цитоархитектониката.
А изобщо, през всичките години, благодарение на странната идея на Джержински и Папанин да намерят тайната на "гениалността" на Ленин, тия въпроси непрекъснато и подробно са изследвани от Института за мозъка на ЦИК на ВКП(б), а после на АН на СССР, и публикувани.
Така че, аффторите на това изследване, са доказали общо-взето само това, че сами не умеят да направят библиографска справка в областта, в която работят.
Оксфордци, учете руски да не ставате за смях!
 
Още от : Биология
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.