Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам
25 юли 2017
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Разни
FACEBOOK

Регресия на лицевия тумор при тасманийските дяволи след имунотерапия

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 02 април 2017 в 15:0244590
Снимка: devilislandproject.org

Тасманийските дяволи са най-големите хищни двуутробни в света и важна част от природното наследство на Австралия. Те са набити, със сравнително голяма, широка глава и къса, дебела опашка. Козината е почти или напълно черна, но имат бели ивици по опашката и гърдите. Размерът на тялото варира в широки граници в зависимост от начина на хранене и обитанието. Възрастните мъжки са по-едри от възрастните женски. Големите мъжки тежат до 12 кг и достигат до 30 см височина до рамото. Те обитават крайбрежието, в отворени сухи склерофилни гори и смесени склерофилно-дъждовни гори. На практика – почти навсякъде, където могат да се скрият и намерят убежище през деня и храна през нощта.

Тасманийският дявол е основно мършояд и се храни с каквото намери. Яде дребни кенгура и различни бозайници и птици – или като плячка, или остатъци. Също така в стомасите им са откривани и влечуги, земноводни и насекоми. Трупове от овце и говеда прадставляват храна за тасманийския дявол в местностите с ферми. Дяволите поддържат хигиената на фермите и полетата като ги прочистват от трупове. Те са известни с шумното си групово хранене от трупове – шумът и проявите са използвани за установяване на доминатност в глутницата.

Източник: http://devilislandproject.org/

Дяволите са нощни, високо социални и показват значителна агресия един към друг, което често включва хапане по лицето. Това понякога предава ЗДЛТ, една от само трите познати заразни форми на рак и засега най-смъртоносната. Другите са кучешкия заразен венерически тумор, който съществува от поне 11 000 години и като цяло не е фатален за домашните кучета, и наскоро открит рак, засягащ морските двучерупкови мекотели на източния бряг на Северна Америка, но смъртността при него не е известна.

Заболяването дяволски лицев тумор (ЗДЛТ) е заразна форма на рак, опустошаваща популацията на Тасманийския дявол. В случая раковата клетка е инфекциозния агент, пренасян като алографт (трансплант от един индивид на друг от същия вид) чрез ухапване. Туморът е идентифициран по неговата морфология и експресия на протеина периаксин, свързан с миелина около невроните. След откриването му първо в Североизточна Тасмания през 1996 г., болестта се е разпостранила сред по-голямата част от естествения ареал на дявола. Изчислено е, че повече от 80% от популацията на дявола е била унищожена от ЗДЛТ. Въведени са мерки за консервация, за да се защити вида, включително установяването на застрахователна популация. Целта е да се въведе здрава и генетично разнообразна популация в естествената ѝ среда. Това може да се постигне само ако тези дяволи са защитени от ЗДЛТ, така че тук идва спешната нужда от ваксина. Животните обикновено умират до няколко месеца след заразяване без следа от антитяло или имунен отговор срещу ЗДЛТ. Тази липса на антитуморен имунитет се обяснява с липсата на молекулна експресия на т.нар „главен комплекс за тъканна съвместимост” (major histocompatibility complex – MHC) при тумора.

* главен комплекс за тъканна съвместимост – група от клетъчно-повърхностни протеини, които разпознават чужди молекули при гръбначните.

Застрашеният статус на дяволите възпрепятства експериментите с големи групи животни. Все пак изследвания при малък брой животни показват, че имунизацията и имунотерапията с ЗДЛТ клетки, които експресират главен комплекс за тъканна съвместимост, води до ефективен антитуморен отговор. Туморът не е успял да се развие при един от пет имунизирани тасманийски дяволи. За да се потвърдят тези резултати са необходими повече животни. Това е нужно, за да се определи по-точно времето за развитие на туморите и поява на спонтанна регресия, както е случая с екпсперименталната инокулация на кучета с кучешки трансимисивен венерически тумор, другият заразен тумор при бозайниците.

Снимка: Sarah Peck

Неетично е да се заразяват повече дяволи знаейки, че ще развият тумора.

Развитието на ЗДЛТ тумори при дяволите, имунизирани с ЗДЛТ клетки и инокулирани с живи ЗДЛТ клетки предоставя възможност да се оцени антитуморния имунен отговор in vivo. Настоящият подход използва потенциалния алогенен отговор, индуциран от разликите в главния комплекс за тъканна съвместимост. Инжектирани са дяволи с живи ЗДЛТ клетки, които са предварително култивирани in vitro в среда с IFN-ỿ (интерферон гамма), за да възстанови експресията на главния комплекс за тъканна съвместимост 1 (MHC1) и три от шестте дявола с ЗДЛТ тумори са преминали към регресия на заболяването.

Наскоро бе съобщено за туморна регресия в малка популация от диви дяволи със ЗДЛТ. Присъствието на антитела към ЗДЛТ клетките в диви дяволи доказва, че наблюдаваната регресия е имунно-медиирана. Установяването на инфилтрация на имунни клетки в туморите, претърпели регресия при експерименталните дяволи предоставя доказателство, че ЗДЛТ туморите може да бъдат използвани като терапевтична мишена и да се елиминират от имунната система.

*Хуморален имунитет – имунитет, свързан с циркулиращи антитела.

Източници:

Regression of devil facial tumour disease following immunotherapy in immunised Tasmanian devils

About Tasmanian devils

Rapid evolutionary response to a transmissible cancer in Tasmanian devils


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Биология

Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.