17 юни 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Специално издание на тема: СТРАХ

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 07 ноември 2015 в 11:01937811
Снимка: Glogster.com

Страхът ни е придружавал от зората на възникването на човечеството (а може би и от преди това) и макар често да е повод за подигравки, страхът е едно от най-ефективните средства, които ни е дала природата, за да можем да отървем кожата в случай на заплаха.

В навечерието на все по-популярния напоследък католически празник Вси Светии, по-известен като Хелоуин, по цял свят настъпва небивала суматоха. На много места по света възрастните и особено децата се маскират на вещици, скелети, чудовища, демони и какви ли не ужасии, а прословутите тиквени фенери с призрачния си блясък са неизменен атрибут, създаващ по-специална атмосфера на последната вечер от месец октомври. Макар да не е типичен за нашата държава, лесно можем да видим, че дори тук кипи суматоха по търсене на костюми и специална подготовка за празника на страха, както е известен още Хелоуин. Милиони по света, независимо от своята културна и религиозна принадлежност, всяка година празнуват този празник, чиито ритуали явно са толкова необичайни и привлекателни за хората, че всяка година модата по празнуването му обхваща все повече и все по-различни хора. Трябва да признаем, че голяма част от тези ритуали идват по-скоро от кривото тълкувание на религиозни церемонии в страни като САЩ, отколкото от реалните завети на католическата църква, която често осъжда подражаването на чудовища и демони. Но в тази статия няма да засягам религиозната тематика на празника. Напротив - искам да акцентирам към нещо друго - към самия СТРАХ.

Какво е страха и за какво ни служи?

Тук ще се опитам да дам нещо като определение. Страхът представлява силна, крайно интензивна емоция, която се чувства в присъствието на предстояща реална (или въображаема) заплаха. Страхът възниква в специализирана система в мозъка, долавяща опасността, която в отговор предизвиква различни реакции, които би трябвало да повишат шансовете на индивида да се справи с нея - активира се последователност от отбранителни реакции. При хората страх може да възникне дори при най-малката следа от потенциална опасност.

Страхът като усещане винаги се предшества от страхова реакция, която възниква спонтанно. Тя се медиира от много примитивни части на мозъка ни разположени дълбоко в сърцевината му - части, които споделяме с доста по-примитивни гръбначни животни - и затова рядко имаме контрол над тези реакции, които са по-скоро автоматични. За разлика от тях усещането за страх възниква малко по-късно вече в по-висшата част на мозъка ни - префронталния кортекс. С други думи, когато почувстваме страх, телата ни вече са силно уплашени и подготвени да реагират. 

За какво ни е тоя пуст страх? Страховият стимул постъпва през някое от сетивата. Например, представете си, че се движите на непознато място, свивате по една мрачна пуста уличка и изведнъж някъде в храсталака ви се мярва тъмен силует. От сетивото ни информацията за стимула достига до центъра, в който се обединява цялата информация от сетивата ни - таламусa. Оттук информацията преминава през структура, наречена амигдала, където претърпява първична обработка и анализ. Когато се регистрира някаква заплаха се задейства каскада от реакции. Активират се определени ядра на хипоталамуса, който стимулира хипофизата, а тя в отговор рязко отделя голямо количество адренокортикотропни хормони. Те от своя страна водят до отделяне на големи количества адреналин, който започва да циркулира в кръвта ни. Пулсът и артериалното ни налягане се покачват. Дишането се учестява. Кръвният поток рязко се пренасочва, така че свежа кръв от вътрешността на тялото се насочва към скелетните мускули. Мускулният тонус, особено в мускулите на крайниците, се повишава. Сигнали от хипоталамуса достигат и до черния дроб, който отделя хормона глюкагон, който предизвиква освобождаване на големи количества глюкоза в кръвта. С други думи тялото ни мобилизира всичките си ресурси, готвейки се да вземе решение дали да побегне от опасността или да се изправи срещу нея - т.нар. "бий се или бягай" (fight or flight) реакция.

Някои от основните мозъчни структури участващи в страховия отговор. Илюстрация: HowStuffWorks

Страхът е една от най-примитивните реакции и физиологичните промени, свързани с него, са много общи в животинското царство.

При рязък пристъп на страх свързан с внезапна поява на опасност, отделените при страховата реакция медиатори предизвикват интересен феномен - замръзваме на едно място. Това се случва и при доста животни и всъщност има своята логична еволюционна обосновка. Например, когато малък гризач забележи хищник, той замръзва на място. Тази автоматична реакция е изключително полезна, защото се извършва много бързо, без да е нужен съзнателен контрол от страна на гризача. Неподвижността в комбинация с естествения камуфлаж на гризача не позволява на хищника да го забележи и му помага да избяга веднага след като хищникът го подмине. Поведенческите реакции срещу страха са изключително добре запазени сред всички гръбначни животни. По време на еволюцията на бозайниците, тези гризачи, които не са замръзвали на място са привличали вниманието на хищниците по-бързо и така не са оставили голямо поколение. При човека замръзването също може да е било полезно за нашите предци, защото им е давало малко време да обмислят ситуацията и да действат по-най-добрия начин. Тази страхова реакция обаче може да действа и срещу нас, особено в модерния свят. Например, докато пресичате улица на пешеходна пътека и изведнъж чуете свирене на автомобилни гуми е много вероятно да спрете на място на пешеходната пътека, въпреки че рационално по-доброто решение може и да е да отстъпите назад или да скочите напред.

Да се напишкаш от страх

Неволно повръщане, дефекация и уриниране често се наблюдават в случай на рязък пристъп на страх. Мнението на експертите по въпроса е разнопосочно. Според преобладаващата теория, тази реакция е в следствие на отговор на гладката мускулатура, при който се изпразва съдържимото на храносмилателния и отделителния тракт. Това може да е просто страничен ефект вследствие на процесите по подготовка на тялото за отговор на заплахата, но може да има и реален биологичен смисъл.

Древните хора често са имали трудности с намирането на храна и не са се хранили никак редовно. Затова пък понякога са попадали на големи количества храна и е трябвало да могат бързо да изядат голямо количество от нея. Обилната храна обаче често привлича и други животни, някои от които могат да са опасни. Затова при опасност може би е било по-разумно цялото количество храна, урина и всичко, което иначе би те забавило при евентуално бягство, да бъде изхвърлено своевременно. Други смятат, че подобна реакция може да обърка и отблъсне някои хищници (като в популярния виц за мечката).

Да настръхнеш от страх (пилоерекция)

Всички сме чували популярния идиом "настръхна ми косата от страх". Колкото и да ви се струва като напразно преувеличение този процес е реален и има своя дълбок биологичен смисъл. Това е част от първичните вегетативни реакции на страх и е свързано с действието на специални мускулчета в основата на космените фоликули, които имат за цел да накарат космите на животното да настръхнат, което би го направило да изглежда по-голямо и страшно с цел да обезкуражи евентуалния си нападател. Това се наблюдава при котки, кучета и др. космати животни. Тази реакция се задейства и при студ, като тогава настръхването повишава изолационните качества на космената покривка. Всъщност, това се наблюдава и при хората, но при нас то е по-скоро атавизъм, тъй като с течение на еволюцията ние сме загубили по-голямата част от космената си покривка и подобна реакция няма съществен ефект - не сме особено по-страшни, когато сме настръхнали, макар че при нежния пол това определено има известен чар.

На илюстрацията се вижда как задействането на миниатюрни мускулчета в основата на космения фоликул води до изправяне на косъма и настръхване на кожата отгоре. Процесът се означава като пилоерекция и възниква както при студ, така и по време на страхова реакция. Снимка: BASF

Треперене и тракане на зъби

Както вече споменахме, при страховата реакция се покачва тонуса на мускулите, което трябва да ги подготви да действат мигновено и с пълна сила, когато е необходимо. Мускулите на челюстта ни не правят изключение, тъй като захапката ни, макар да не е сред най-силните в животинското царство, все пак може да е последно средство за защита, когато сме изчерпали всичко останало. Освен това вече споменатото пренасочване на кръвния ток води до известно изстиване на определени части от тялото, което активира автоматичната реакция на тремор на мускулатурата с цел генериране на топлина.

Нечувствителност на болка

Ролята на болката е да ни информира, че целостта на определена тъкан или орган е застрашена или нарушена и болката в този участък ни кара да го изолираме и щадим повече, докато не се възстанови. Страховата реакция често е придружена с частична или почти пълна нечувствителност на болка. Логиката е ясна - при непосредствена опасност за живота важното е да успееш да избягаш бързо и да отървеш кожата, независимо от травмите, които възникнат при това. Голямото количество адреналин и други медиатори на страха в телата ни водят до отделянето на вещества потискащи болката - ендорфини, енкефалини и ендоканабиноиди - което води до потискане на чувствителността на болевите рецептори. Затова много от нас са усещали как в критична ситуация сме абсолютно нечувствителни за болката и едва когато ситуацията премине осъзнаваме, че по нас имаме (понякога сериозни) травми, за които дори не сме подозирали. По време на война войници са извършвали изумителни подвизи с разкъсани части от тялото, за които на моменти е трудно да повярваш, че са възможни. Всичко това благодарение на страха ни.

Някои от допълнителните медиатори, които имат болкоуспокояващ ефект (опиоиди и ендоканабиноиди) могат да предизвикват и приятни усещания. Именно на това някои учени отдават интересния феномен, при който хора практикуващи екстремни спортове, алпинисти и приключенци сякаш се пристрастяват към страха и не спират да предизвикват възможностите си, подлагайки се на все по-сериозни заплахи, за да получат своята доза от естествени опиати.

Свръхсилата на уплашения - ангажиране на всички мускулни групи

Всички сме чували изумителните истории за подвизите на различни хора извършени под въздействието на страха. Лично аз съм чувал от приятел за това как прескочил с един скок ограда, която никога не би си помислим да опита иначе, докато го преследвала разгневена тълпа. Един от основните ефекти на страховата реакция е подготовката на скелетните мускулатура - пренасочване на кръвния поток към нея и обогатяването му с глюкоза необходима за доставяне на големи количества енергия за мускулно съкращение. Това се съчетано с повишен пулс и учестено дишане, при което се доставя още повече гориво за работата на мускулите. Иначе казано, тялото минава в режим на високи обороти, при който може да извършва много повече работа от обикновено.

Важен факт за скелетните ни мускули е, че те не представляват просто сбор от мускулни клетки, които се съкращават при мускулна работа. Те са организирани в сложни групировки, т.нар. моторни групи, като при различните типове дейност участват различни и различно количество групи. Тези различни групи се инервират от различни нервни пътища. При ежеднената ни активност за всяко движение участват малък брой точно определени мускулни групи, докато другите просто стоят като резерв. Дори при активна тренировка с вдигане на тежести във фитнеса голяма част от мускулните групи в упражнявания мускул все пак бездействат.

В състояние на страх обаче могат едновременно да се активират много повече мускулни групи, отколкото участват попринцип. На това се дължи фактът, че понякога в състояние на екстремен страх хората добиват необикновени сила и физически способности. Тези свръхчовешки способности, разбира се, си имат своята цена - една от причините при нормални обстоятелства да не се активират едновременно всички мускулни единици е, че при това се генерира толкова сила, че мускулите ни могат буквално да разкъсат сухожилия или да строшат кости и стави. Освен това, такава свръхактивност може да се поддържа за кратко. Поради това към тази екстремна сила се прибягва само тогава, когато положението е на живот и смърт и рискът от сериозна травма е оправдан.

Обостряне на сетивата

При засичане на някаква заплаха се наблюдава и ясно отличимо засилване на чувствителността на повечето ни сетива. Изведнъж различни шумове, на които до този момент не сме обръщали внимание, стават ясни и отчетливи. Започваме да подушваме миризими във въздуха, за които дори не сме подозирали. Зрението ни става особено чувствително за движение и се обостря, давайки ни възможност да забелязваме предмети в безпрецедентен детайл. Всичко това се случва в нашите мозъци, тъй като освен мускулите ни и самия ни мозък е минал в режим на работа на високи обороти. Мислите ни буквално препускат.

Всички тези примери ясно ни показват, че хората възприемаме света не толкова със сетивата, колкото с мозъка си. Сетивата играят роля на прости детектори, докато чувствителността и бдителността им се регулира директно от контролния пункт в мозъка. Вероятната причина за този ефект на страха е да може да ни подготви по-добре и да ни даде възможност да забележим навреме посоката, от която може да дойде евентуалната заплаха, за да имаме достатъчно време да реагираме адекватно и да се предпазим.

Поради същата причина при пристъп на страх се наблюдава разстройване на чувството за време - сякаш всичко се случва на забавен каданс. Включването на целия ни организъм в такъв режим на бързи обороти ни дава възможност да реагираме и мислим много по-бързо от нормалното, което от своя страна разстройва естествения ни център за отмерване на време и създава илюзията, че времето сякаш се забавя (всеки момент се разтегля сякаш до безкрайност), тъй като за същото това време вече сме способни да извършим много повече движения и мисловни операции спрямо нормалното.

Щом можем защо не сме свръхчовеци непрекъснато?

Това е един наистина логичен въпрос. Щом можем да сме толкова по-добри от попринцип защо сме устроени да проявяваме това само при страх, а не непрекъснато? Всъщност отговорът на въпроса се крие в проблема с енергията - организма ни не е устроен да работи на толкова високи обороти дълго тъй като това би коствало огромен разход на енергия. След преживян ужасен инцидент хората твърде често се чувстват смазани от умора. Защото дори когато не се наложи да бягаме или да се бием, самата работа на организма в този режим коства прекалено много енергия. Освен това този режим дестабилизира нормалната работа на организма, като отнема от ресурсите на едни системи за сметка на други - по този начин например ако сме твърде дълго в подобно състояние няма да можем да храносмиламе и бъбреците ни не биха могли да вършат филтриращата си роля достатъчно добре. Поради това хроничния стрес или преживени ужасни случки най-ясно се отразяват на тези системи. Дори уплашените до смърт хора не могат да са в това състояние за дълго - то е възникнало еволюционно с простата задача да ни отърве на всяка цена от непосредствена заплаха, но не и да ни поддържа в този самоунищожителен режим за дълго.

Обострянето на сетивата ни пък може да ни изиграе и лоша шега - повишената чувствителност на усещанията ни и свръхактивността на центровете в мозъка отговорни за обработката им може да ни накарат да виждаме, чуваме или усещаме неща, които всъщност не са там. Реално трескавият стремеж на тези центрове в мозъка да открият заплахата ражда заблуди - като причуване на звуци, привиждане на образи или бъркане на неодушевени предмети с други хора и животни. Този феномен стои в основата на повечето от т.нар. паранормални явления, повечето от които са неизбежно предшествани или придружени от силен страх.

Далеч по-прост пример мога да дам за хората, които не си падат по насекоми - всеки е оставал неприятно изненадан от откриването на неканено насекомо в леглото си например. Тогава за известно време много хора се чувстват така сякаш нещо ги лази по кожата, при условие, че такова рядко има. Това се дължи на развитие на свръхчувствителност на кожата, при което нормалните стимули, с които сме свикнали, като контакта с тъканта на дрехите или косата ни се струват като нещо необичайно и потенциално опасно. Макар че в индустриализирания свят това рядко ни е нужно и причинява по-скоро неудобство, все още има места, където местните хора от хилядолетия са се предпазвали от отровни насекоми благодарение на тези рефлекси.

Важно е да се отбелижи, че задействането на страховата реакция задейства и предварителна програма, която често се означава като инстинкт за самосъхранение. При това ние не сме способни на сложни волеви изчисления, разсъждения и изобщо висшата нервна дейност бие отбой и поемат инстинктите на ниво мозъчен ствол, защото те са по-бързи и защото няма достатъчно енергия за друго. Страхът изкарва наяве животното в нас - животното което иска да оцелее на всяка цена. Затова понякога можем да се изнанадаме от собствените си реакции в страшна ситуация. Например, колкото и да обичаме някого, ако нещо ни уплаши много е силно вероятно да побегнем и да го изоставим без да се замислим дали това не го обрича на гибел. Закодираните в егоистичните ни гени програми ни карат да пренебрегваме всичко и да поставяме най-висока стойност на собствената си кожа - много от нас биха се разочаровали от себе си след пристъп на страх.

Макар действително да са по-бързи, вродените реакции при страх, често са ирационални, тъй като не са обмислени (затова просто няма време). Така много често хора взимат безумни и погрешни решения повлияни от страха - например бягайки от пожар във висока сграда някои хора скачат през прозорците, при което вероятността да оцелеят е практически нулева. Затова не се подавайте изцяло на страха - когато видите че заплахата не е непосредствена, опитайте да разсъдите преди да предприемете каквото и да било.

Страх от филми на ужасите

Сега да си дойдем на думата. Какво е един празник посветен на страха и ужаса без един хубав филм на ужасите? Парадоксално, филмите на ужасите са изключително популярни. Когато се замислим над това веднага изникват два въпроса.

Първият от тях е: Защо филмите на ужасите успяват да ни изплашат изобщо? Все пак при тях реална заплаха няма, нали? Е, оказва се че това изобщо не е задължително. Но за да отговорим на този въпрос трябва да въведем един нов термин - емпатия. Това е способността ни да "виждаме" как се чувстват другите представители на вида ни, като се поставяме на тяхно място и по този начин да можем да предугаждаме как биха реагирали те и как най-разумно да подходим ние към тях. По същество това е основата на социалното общуване и тази способност до известна степен е причината за доминантото положение на вида ни. Без нея едва ли бихме могли да се групираме в сложни общества, съществуващи на основата на коопериране и взаимопомощ. Според някои автори, в мозъците ни има система от неврони, които се означават като огледални неврони (mirror neurons). Когато наблюдаваме някой да извършва някаква дейност тези неврони започват да генерират импулси, които ни карат да повтаряме макар и наум същата дейност - това е основа на обучението. Но в последствие се оказало, че същите огледални неврони отговарят за способността ни да разпознаваме емоции в поведението на околните. Тези системи са ни вродени и голяма част от тази информация получаваме без да го осъзнаваме. Този човек ми изглежда разтревожен. Тя звучи така сякаш крие нещо. Те искат нещо от мен. За огледалните неврони мога да напиша цяла отделна статия. Сега да се върнем на филмите - те също се осланят на емпатията или на способността ни да съпреживяваме или да се поставяме на мястото на героите. Както много други качества, така и в това отделните хората са различни. Някои са по-добри емпати и могат по-лесно да се поставят на мястото на другите, съответно могат по някакъв начин да се оприличат с някой от образите във филма. Съответно каквото се случва по сценарий с тези герои, зрителите чувстват така сякаш се случва с тях. Затова когато на героите във филмите на ужасите им се случва нещо страшно, много от хората чувстват почти същия страх, какъвто биха изпитали ако сами се бяха изправили срещу подобна ситуация. 

Втория въпрос: Защо ни харесват филмите на ужасите? Тук вече нещата ще минат много отвъд науката и към сферата на философията. Има автори, които твърдят, че страхът в умерени дози и взиман достатъчно редовно може да е полезен. Освен това честото изправяне срещу него може би ни научава по-добре да го контролираме и да сме по-готови да реагираме адекватно при реална заплаха. На ниво мозък това се означава като процес на толеранс, при който същото количество медиатор вече не предизвиква толкова интензивен ефект. Затова полицаи, войници и служители в части за бързо реагиране, често са напълно съсредоточени и работоспособни дори в ситуации, които биха уплашили до смърт обикновен човек.

Няма красноречиви данни по темата, но е факт, че бизнесът с филми на ужасите е започнал много скоро след началото на киноиндустрията и не показва спад в търсенето. Явно страхът ни привлича по някакъв необясним начин (спомнете си за ефекта при хора пактикуващи екстремни спортове и алпинисти). Факт е обаче, че филмите на ужасите могат да причинят и трайни психологически травми - страхът и изпитания ужас често водят до изграждане на негативна асоциация, която ни кара да избягваме място, ситуация, предмет, животно при повторна среща с него. На този принцип и до ден днешен се дава за пример изградения всеобщ ирационален страх сред огромна част от хората от филми като Челюсти (към акули, които рядко атакуват хора), Пещерата (към тъмните пещери, в които от времето на пещерните мечки не са установявани човекоядни същества), Мъглата (към мъгла... винете Стивън Кинг за това) и др.

Писък

Когато нито един от приложените отговори при страх не даде резултат тялото прибягва към друг рефлекс. Вероятно в такъв момент от устата ви ще се процеди звук, който трудно можете да пресъздадете когато сте спокойни. Смразяващ кръвта мъртвешки писък. Но и за него има рационално обяснение. Изследвания показват че ние възприемаме писъците с напълно различна част от мозъка, в сравнение с другите звуци, които издават хората. Езикът и речта се възприемат в темпоралния лоб, докато писъците отиват директно в амигдалата, където се задейства и координира страховия отговор. Което значи, че независимо дали вие издавате писък или го чувате, отговорът в мозъка ще бъде изключително сходен. По този начин писъкът предава информация за заплаха и на другите индивиди от групата, а може да действа и като зов за помощ. Доказано е например, че детските писъци водят до много по-бърза реакция от страна на възрастни индивиди. Освен това писъкът би могъл да обърка и временно да разконцентрира евентуалния нападател, което да ви даде възможност да се измъкнете.

Затова следващия път, когато някой нарочно ви стресне и после ви се подиграва на смешния писък, който неволно сте издали, не пропускайте да му напомните, че в друга ситуация вашия писък може да му спаси живота. 

Бележка от автора: Признавам, че малко се уморих, а и статията стана ГРАНДИОЗНА. Вече бих се чувствал особено горд, ако някой наистина е стигнал до тук. И специално за тези хора, на които им е било толкова интересно, че да стигнат до тази бележка искам да кажа следното - темата за страх (и емоции) като цяло е много обширна! Макар да се опитах да препусна из нея, голяма част от най-интересните неща останаха незасегнати. Особено що се отнася до конкретните части на мозъка участващи в страховата реакция; амигдалата като център на страха; нервно предаване между мозъчните центрове при страх; роля на лимбичната система (центърът на емоциите в мозъка), изграждане на страхова памет и посттравматичен стрес. Особено интересни са и двата пътища на страха в мозъка, както и въпроси като "Защо ни е толкова трудно да контролираме страха?"; "Защо децата ги е страх толкова повече от възрастните?"; "Влюбване и срам като форма на страх" и др. Затова тази статия е означена като първа част.

Бих желал да разбера дали прочетеното наистина ви е било интересно и дали бихте искали да навлезете по-надълбоко и неизбежно да се изложите на по-сложна терминология и логика при евентуално по-задълбочено разглеждане на страховата реакция. Очаквам отзиви и ако има достатъчно интригувани ще има и втора част.

Поздрави... и не се притеснявайте да не гасите лампата след като сте гледали или чели някой изтънчен хорър. Тъй като хората сме дневни животни настъпването на нощта ни лишава от основното ни сетиво - зрението. Това налага необходимостта от обостряне на останалите ни сетива. А за тези, които ще си угасят лампата тази вечер искам да кажа само едно - заслушвали ли сте се дали ви скърца гардеробът? ;)


Препоръчани материали
Acid 12.03 2016 в 17:49 11
+ 0
- 0
Какво стана с продължението на статията?
Petar 18.11 2015 в 14:31 10
+ 3
- 0
Още, още, още!
Росен 09.11 2015 в 17:55 9
+ 3
- 0
Благодаря за информацията.
Никола Кереков 09.11 2015 в 14:02 8
+ 1
- 0
По последното което съм чел по въпроса преобладаващото мнение в научните среди е, че побеляването на косата се дължи на синтезиране на прекомерни количества водороден прекис и други активни радикални съединения в космения фоликул. По този начин естественото побеляване учудващо много прилича на процеса на изкуствено избелване на косата, който се използва от години като фризьорска процедура. Нищо за никакви мехурчета не съм чувал.
Това с бързото побеляване на косата при ужас наистина е изключително интересна тема и трябва да бъда откровен с вас - науката няма обяснение на този феномен. Подобни случаи са изключително редки, което прави изследването на феномена много трудно. Да не говорим, че трудно може да бъде направен синтетичен модел (при хора или животни)на това състояние. Много трудно ще бъде открит механизма и ако стане ще е нещо случайно е моята прогноза
Росен 07.11 2015 в 21:40 7
+ 1
- 1
Имам един въпрос, който съм го задавал на мои познати лекари, но не съм получил убедителен отговор: На какво се дължи рязкото побеляване на косата при преживян силен ужас. Известни са случаи, когато това е ставало буквално за минути. По принцип, доколкото ми е известно бялата коса се получава, когато в косъма се образуват микроскопични мехурчета. Но това е бавен процес А как става при рязка уплаха?
Димитър 07.11 2015 в 19:06 6
+ 3
- 0
Супер е!
Ръждяско 07.11 2015 в 17:04 5
+ 3
- 0
Предполагам сте наясно, че по време на сън, видение, халюцинация и т.н., тялото преживява нещата така, че сякаш всичко което се случва е реално и процесите във физическото тяло са такива, които отговарят на преживяното в съня, ако сънувате осъзнато, можете да създадете ситуации, в които да изградите конкретни невронни мрежи в мозъка ви и да придобиете умения, които досега не сте имали. Не се страхувайте от неизвестното, то е ваша природа, а точно там са тайните, които искате да откриете :)
Ръждяско 07.11 2015 в 16:28 4
+ 6
- 1
Супер е статията, научаваме на физическо ниво какви процеси протичат. Иначе страха го пораждат егото и тримерният ум, егото, което се характеризира с физическото тяло, само то се страхува от неща и иска да му е комфортно, гледа да не умре, да не се нарани, да не го прецакат и т.н., то все иска да нещо, ако може повече и да е завинаги, медитирайте, срещнете се с всичките си страхове лице в лице, навлезте дълбоко в подсъзнанието си и осъзнайте, и се освободете от всичко причиняващо страх у вас, погледнете го директно, оставете го свободно да протече през вас без да се съпротивлявате, ще видите как страха ще изчезне от само себе си, приемете всичко, бъдете подготвени за всичко, все пак за това сте дошли в тази реалност, за преживяванията, които тя ви предоставя и от които разширявате съзнанието си и научавате уроците си, трупате мъдрост. Ако сте от хората, които имат осъзнати сънища, може в това измерение в което се случват те, да създадете симулация на ситуация, в която да се срещнете със страха си, и след това няма да ви е страх повече, особено когато осъзнаете, че сте вечно съзнание, което просто в момента има преживяване във физическа реалност и плътност, осъзнавайки се в 3 до 4 измерения от гледната точка на човешко същество за кратък период от време, което реално е илюзия на съзнанието.
Acid 07.11 2015 в 15:16 3
+ 9
- 0
Статията е страхотна! Очаквам продълженията с голямо нетърпение. Колкото по-подробно и задълбочено - толкова по-добре.
txl 07.11 2015 в 13:35 2
+ 13
- 0
С интерес очаквам следващите части :)
 
Още от : Биология
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.