Когато чуете птича песен, вероятно си мислите, че певецът е мъжки. И ако живеете в Северното полукълбо има голяма вероятност да сте прави. Но женските също са еволюирали да пеят и много от тях продължават да го правят - въпреки че като цяло, по-малко от мъжките. Учени наскоро докладваха, че една от причините може да се крие в това, че е по-опасно за тях да пеят, особено докато гнездят. Поне такъв е случая с женските "орехчета", като най-пеещите от тях е най-вероятно да им бъдат изядени яйцата и пиленцата.
Това изследване "осигурява някои от първите доказателства, показващи защо женските на толкова много видове пойни птици са загубили способността си да пеят," обяснява Каран Одом (Karan Odom), докторант от Университета на Мериленд в Балтимор и първи автор на изследването от 2014 г. посветено на еволюцията на птичата песен.
Женските Malurus cyaneus (на англ. superb fairywrens или големи австралийски орехчета) - дребен австралийски вид - не са единствените женски пойни птици, които пеят. Всъщност, женските пеят при 71% от пойните видове, често с цел защита на територия. При видове като Malurus cyaneus, някои женски дори пеят, докато са в гнездата си - място където, поне на теория, би трябвало да си мълчат, за да не привличат хищници. Гризачи, птиците, котки и лисици са виждани да плячкосват гнездата на австралийските орехчета. "Хората са наблюдавали такова пеене в гнездото, но не са го изследвали по-задълбочено," разказва Соня Клайндорфер (Sonia Kleindorfer), етологичен еколог към Flinders University в Аделайде, Австралия. "На мен това ми се стори странно и много рисковано."
Но мъжките също пеят близо до гнездата си. За да установи дали пеенето на женските представлява по-голям риск за тяхното потомство от пеенето на мъжките, Клайндорфер и нейните колеги извършили наблюдения на яйцата и малките на 72 гнезда на диви големи австралийски орехчета, както и на пеенето на женските и мъжките, в продължение на два гнездови сеозна пред 2013 и 2014 г. Тези птици си строят гнезда, представляващи куполни структури от изплетени треви, близо до земята. Учените отбелязвали дадено гнездо като атакувано, ако яйцата и пилетата изчезнели преди да започнат да образуват своето оперение, период от развитието им, който настъпва поне на 25тия ден.
Възрастните австралийски орехчета са моногамни и както мъжките, така и женските пеят характерни песни, които учените наричат “chatter song”, за да защитават своята територия. Те научават песните си - които обикновено пеят самостоятелно обикновено далеч от гнездото - докато са още малки пилета. Териториалните им песни се състоят от около 8 вокални елемента повтарящи се около 50 пъти за 3 секунди. Песните при женските са по-кратки и доста по-прости от при мъжките, но иначе са сходни. И двата пола също така имат и други песни и звуци, но когато женската е близо до или в гнездото, тя генерира само тракащите песни. Тя прави това в отговор на своя партньор, който пее същата песен при завръщане в територията им след търсене на храна или друг тип разходка.
"Песните могат да имат няколко функции," обяснява Клайндорфер, "и в този случай, най-вероятно става дума за заздравяване на връзката между партньорите. Така той я уведомява "скъпа, прибрах се". След това той може отново да отлети или да остане, за да пази гнездото от близко разположен храст, докато тя отива за храна. Мъжките на този вид обаче не мътят яйцата, но пък помагат в изхранването на птичетата.
Учените установили, че мъжките и женските пеят териториалните си песни по-често в началото на гнезденето. И двата пола продължават да пеят същата мелодия, когато вече имат яйца и пиленца в гнездото, но малко по-радко. Имало ключова разлика между половете - мъжките пеели далеч от гнездото, докато женските пеели много по-близо или вътре в него. От това имало сериозни последствия - пеенето привличало хищници, докладвали учените наскоро в научното списание Biology Letters.
Учените подкрепили откритието си с експеримент. Те заложили изкуствени гнезда с пъдпъдъчи яйца и излъчили женските териториални песни с ниска (6 повика в час) или висока (20 повика в час) честота. Хищниците изяли яйцата в 40% от гнездата излъчващи по-чести песни, но само в 20% от гнездата с по-редки песни.
Тъй като женските големи австралийски орехчета пеели, докато са вътре или близо до гнездата си - вместо да се отдалечат като мъжките - те неизбежно разкривали позицията му на хищниците, разясняват учените. "Това е високата цена, която се плаща за пеенето," твърди Клайндорфер, която добавя, че това определено създава еволюционен натиск върху женските. И наистина женските никога не започвали да пеят, докато са в гнездото, а вместо това пеели само в отговор на парньора си. Освен това половината от изследваните женски (6 от 12) никога не издали звук, докато са близо до или в гнездата си - тази разлика може да се дължи на заучаване или на други фактори, тъй като самото поведение на пеене варира и не е абсолютно фиксирана характеристика. Това означава, че женските австралийски орехчета (и пойните птици като цяло) не са програмирани да пеят, а могат да променят кога, къде и колко често пеят в отговор на случващото се около тях.
Изследването "е важно, тъй като то идентифицира специфичния потенциален риск от пеенето за женските: привличането на хищници към гнездото," коментира Джордан Прайс (Jordan Price), специалист по поведение от St. Mary’s College в Мериленд. Той добавя, че може би поради това женските пеят много по-малко от техните партньори или изобщо не пеят при други видове пойни птици, при които женските осигуряват повече родителски грижи.
Според Прайс, изследването също помага за опровергаването на старата теория за това защо мъжките птици пеят, докато много женски изобщо не пеят (основно видове в северните умерени климатични зони). "Песента при мъжките често се цитира като класически пример за характеристика на половата селекция," разяснява той, което означава, че до скоро учените са смятали, че мъжките песни като цяло са нещо като пъстрото оперение: начин за привличане на партньори. Според това, мъжките пеят само когато женските слушат. Но това изследване показва, че "тези полови различия между песните на мъжките и женските се дължат по-скоро на естествен отбор, насочен срещу пеенето при женските," вместо да е резултат от "полова селекция насочена към пеенето при мъжките".
"Става дума само за едно изследване и то не обяснява непременно особеностите на всеки вид, при който женските вече не пеят," добавя Клайндорф, отбелязвайки че други характеристики на поведението и различия в начина на живот могат също да доведат до това женските птици да пеят по-малко или изобщо да не пеят. Но въз основа на своите открития, изглежда вероятно поне при някои видове, женските птици да са се отказали от пеенето, тъй като то създава прекалено висок риск от привличане на хищници. "Те не пеят не защото не могат или не искат, ами защото не бива," обяснява Клайндорф. "Прекалено е опасно."
Източник: Science Magazine
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари