22 ноември 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Нова теория: Времето е кристално

Новата констатация за структурата на времето ще засегне основите на квантовата механика и философията

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 03 февруари 2016 в 10:0078232
Снимка: Vera Kratochvil

Нова теория в квантовата механика променя досегашните представи на времето, оприличавайки го с кристал. Хипотезата може да бъде проверена експериментално.

Според сега съществуващата квантова теория времето не може да се разделя на безкрайно малки интервали, а най-малкия физически смислен интервал от време е времето на Планк, което е около 10-43 секунди. Това ограничение означава, че не е възможно две събития да се случват през по-малък отрязък време.

В новата публикация физиците предлагат теория, че най-късия физически смислен интервал от време всъщност е с няколко порядъка по-дълъг от времето на Планк. Съществуването на това по-голямо минимално време променя основните уравнения на квантовата механика, от там и описанието на всички квантови механични системи и фундаменталните представи за природата на времето.

Тези идеи са представени от екип изследователи, водени от Мир Файзал (Mir Faizal) от Университета на Ватерло в научна публикация, наречена "Времеви кристали от минимална времева неопределеност" (Time crystals from minimum time uncertainty) в списание The European Physical Journal C.

Това може да бъде проверено

"Възможно е минималната времева скала на Вселената всъщност да е много по-голяма от времето на Планк и това може да бъде директно тествано експериментално", заяви Файзал пред Phys.org.

Времето на Планк е толкова кратко, че нито един експеримент досега не се е доближавал до него директно, най-точните тестове имат достъп до времеви интервали до около 10 -17 секунди.

Въпреки това, теоретично се подкрепя съществуването на времето на Планк като се твърди, че не е възможно да се измери дължина по-къса от дължината на Планк и оттам е невъзможно да се измери по-къс интервал от времето на Планк. Времето на Планк се определя като времето, необходимо един фотон да пропътува дължината на Планк във вакуум.

Мотивирани от няколко скорошни теоретични изследвания, учените изследват въпроса на структурата на времето по-специално, дълго дискутирания въпрос дали времето е непрекъснато или дискретно.

"В нашата публикация предполагаме, че времето има дискретна природа и също така предлагаме начини за експериментално тестване на това предположение", заяви Файзал.

Един от експериментите, който предлагат физиците, за да се провери теорията е измерването на честотата на спонтанното отделяне на водороден атом. Коригираните уравнения ще дадат друга честота на спонтанните емисии, различна от предвидената от немодифицираните уравнения в рамките на интервала на неопределеността. Подобни промени могат да се наблюдават и в скоростта на разпада на частици и нестабилни атомни ядра.

Учените смятат, че минималното време може да е с порядъци по-голямо от времето на Планк, но не по-голямо от определена стойност, която е определена от предишни експерименти. Бъдещите експерименти биха могли да намалят тази граница на минималното време или да определят точната му стойност.

Последици за физиката и философията

Учените също така предполагат, че предложените промени в основните уравнения на квантовата механика ще променят самата дефиниция на времето. Те обясняват, че структурата на времето може да се разглежда като кристална структура, състояща се от дискретни, регулярно повтарящи се елементи.

На едно по-философско ниво, аргументът, че времето е дискретно означава, че нашето възприятие за времето като нещо, което тече непрекъснато е само една илюзия.

"Физическата вселена е наистина като филм, в който серията от неподвижни изображения, показвани на екрана създават илюзията за движещи се образи," обяснява Файзал. "По този начин, ако тази гледна точка се приеме сериозно, тогава нашата представа за физическата реалност като непрекъснато движение се превръща в илюзия, създадена от базовата дискретна математическа структура."

"Това предположение прави физическата реалност платонична по природа", отбеляза ученият, имайки предвид доводите на Платон, че истинската реалност съществува независимо от нашите сетива. "Въпреки това, за разлика от идеалистичните теории на Платон, нашето предположение може да бъде потвърдено експериментално, а не само да се твърди философски".


Препоръчани материали
vmv
Рейтинг : 1365
18.06 2016 в 16:46 2
+ 0
- 1
Теоретично - учените приближават до истината:

"...На едно по-философско ниво, аргументът, че времето е дискретно означава, че нашето възприятие за времето като нещо, което тече непрекъснато е само една илюзия..."

"Скритата" част от времето е в честотата на вълновата природа на обектите. Тя е огромна в сравнение с "честотата за наблюдаване". Затова, прекъснатост в микро-света е непрекъснатост-илюзия в средните мащаби, в които се въдим! Ние "виждаме" бавно в сравнение с бързината на случващите се процеси в микрото.
+ 0
- 2
Тази теория е много тъпа, въобще как може нещо да съществува някъде после да изчезне в небитието и да се появи отново някъде другаде,и това ставала за много кратко от порядъци няколко пъти по големи от планковото време и затова не можело да се регистрира, че като не може защо се прави този извод? откъде следва? от болни мозъци.
 
Още от : Физика
10 ноември 2019 в 10:200
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.