Раждането на недоносено дете е тежък емоционален и социален проблем за семейството и обществото. 

Ситуацията в България след 1990 г. е уникална и може да се определи като естествен експеримент, който дава шанс за проучване на много здравни и социални проблеми. Най-чувствителни на този експеримент са групите от населението, чийто живот в най-голяма степен се влияе от негативното отражение на условията на живот – децата.

Според Световната здравна организация децата, родени с тегло под 2500 грама, се определят като деца с ниско тегло при раждането. Раждането на дете с ниско тегло е резултат най-вече от преждевременно раждане (преди изтичането на 37-а седмица на бременността). В света повече от 20 милиона деца, или 15,5% от всички родени деца, са родени с ниско тегло.

Нивото на недоносеността е обективен критерий при определяне на здравното благополучие на населението, тъй като по него може да се съди както за социално-икономическото и културно състояние на населението, така и за степента и качеството на грижите, които се полагат за бъдещата майка и роденото от нея дете. Известно е, че редица отклонения в нормалното физическо и нервно-психическо развитие, както и много заболявания на детето, водят началото си от процеси, настъпили по време на бременността на майката, а увредените деца и децата с изоставане в нервно-психическото и физическото развитие са проблем не само на семейството, но и на обществото.

За 30-годишен период в Европейския съюз е налице тенденция за повишаване дела на децата, родени с ниско тегло, от 6,1% през 1985 г. на 7,1% през 2013 г. В България той нараства от 6,1 % през 1985 г. на 8,8% през 2013 г. и е над два пъти по-висок от този във Финландия – 4,1%, където показателят е постоянно нисък през целия период.

Недоносеността оказва влияние върху физическото, нервно-психическото развитие и здравословното състояние на децата през целия им живот, повишава риска от неврологични заболявания, проблеми със зрителния анализатор, дефицити при ученето и повишен риск от хронични неинфекциозни заболявания, които упражняват голяма тежест върху семейството, обществото и здравните системи.

Вниманието на мениджърите в здравеопазването е насочено към намаляване честотата на недоносеността и поради високата цена, която обществото плаща за отглеждането на тези деца. В САЩ през 2010 г. 12% от новородените са недоносени и това ниво е по-високо с 30% в сравнение с 1981 г. Цената, платена за грижите за тези деца през първата година от живота им, е 32,325 млн. долара и е 10 пъти по-висока в сравнение с тази за доносените деца - 3,325 млн. долара.

Развитието на медицинските технологии, перинаталните и неонаталните грижи водят до повишаване на вероятността за преживяване на недоносените деца.

Необходим е обхватен, задълбочен и комплексен анализ на проблемите на недоносеността и влиянието, което тя оказва върху развитието, здравния статус на децата, потреблението на здравни и социални услуги в ранното детство, както и усилията от страна на здравната система, семейството и обществото за ограничаването й.

Предизвикателство за научните работници и практикуващите лекари е да се идентифицират и прилагат програми за превенция на недоносеността, водещи до намаляване на болестността и смъртността на новородените и снижаване на отложената във времето болестност на недоносените деца.

Източник:

European health for all database (HFA-DB), WHO/Europe, July 2016

Автор: Доц. д-р Мариела Стефанова Камбурова, д.м., Медицински университет – Плевен

Ментор в Стипендиантска програма за студенти от ромски произход в медицинските университети и колежи