Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам
22 октомври 2017
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Визитка на недоносеното

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 12 септември 2017 в 16:383770
Снимка: Pinterest

Неонатологията е клинична специалност, чийто обект са новородените деца. Основната цел на неонатологията е оптимална адаптация и адекватно лечение на здравословните проблеми в неонаталния период, т.е. от момента на раждане до 28-ия ден след раждането.

Анатомо-физиологични особености

Преждевременно роденото бебе може да тежи от около 600 до 2500 грама, като има случаи и на оцелели деца с тегло под 500 грама. Дължината е от 35 до 45 см. Човек трудно може да си представи, че е възможно да съществува човешко същество с толкова малки размери. Природата често ни изумява и такива деца наистина оцеляват, а в последните години съвременната медицина все повече и повече разширява възможностите си. Възможно е недоносеното бебе да се роди с високи за гестационната си възраст размери (над 2500 г), но неговите органи и системи все още да са незрели. Има и случаи, когато доносено бебе може да се роди с ниско тегло и ръст, което означава, че то се е развивало в неблагоприятна среда и вследствие на това е хипотрофично.

Хипотрофията е хронично недоимъчно състояние, което настъпва при продължителен намален внос на белтъци или при състояния, които смущават тяхното усвояване от организма. В България честотата на децата с хипотрофия е около 1 до 2%. (Хипотрофия: забавен вътреутробен растеж - забавен растеж на плода в матката. Хипотрофията е състояние, което настъпва при продължителен намален внос на белтъци или при състояния, които смущават тяхното усвояване от организма.) Най-дребните недоносени бебета се събират върху дланта на възрастен човек, а ръчичките и крачетата са толкова малки, че могат да преминат през обикновен пръстен. Кожата на недоносеното е почти прозрачна, през нея могат да се видят кръвоносните съдове, тъй като под нея още не се е натрупала подкожна мазнина. Понякога е покрита с фини косъмчета, които се наричат лануго. При много висока степен на недоносеност понякога и ноктите са недоразвити.

Недоносените деца имат специфична фигура - относително голяма глава, с изпъкнал череп, понякога открити черепни шевове, ниско разположено пъпно колело, слабо развита подкожна мастна тъкан.

Бебето не е в състояние да контролира телесната си температура, тъй като няма никаква подкожна мазнина. Поради това недоносените веднага се поставят в кувьоз (инкубатор), който може да поддържа температура до 37 градуса. Поддържането на висока температура е важно и заради това, че бебето изразходва калории в опита на тялото да се затопли, а всяка калория е жизненоважна за него. Недоносените деца лесно се охлаждат заради повишения топлообмен, нямат адекватно повишаване на температурата/адекватна терморегулация и лесно могат да прегреят в кувьоза. Претоплянето пък пречи на развитието на потни желези.

Ушичките на някои недоносени изглеждат странно, защото хрущялът, който им придава форма, все още не е образуван. Те понякога изглеждат плоски, увиснали или навити. Това с времето ще се коригира. Костите на черепа са податливи поради слабата минерализация.

Половите характеристики не са напълно развити. При момченцата тестесите не са спуснати към скротума, а при съвсем малките недоносени те изобщо не са развити. При момиченцата половият отвор не се вижда заради слабото развитие на срамните устни и относителната хипертрофия на клитора (хипертрофия: процес, при който се увеличава обемът и теглото на даден орган в резултат на увеличаване на обема на отделните клетки). Ако съдим по външните белези на детето, може да си направим заключение за степента на недоносеност. Разработени са и оценъчни таблици за тези признаци.

Тъй като не е завършило развитието нито на мускулите, нито на нервната система, някои рефлекси все още липсват. Това могат да бъдат рефлекси (неволева двигателна или секреторна реакция на организма в отговор на сетивно дразнене; различават се повърхностни и дълбоки рефлекси, нормални и патологични и др.) за хващане, сукателен и гълтателен рефлекс и др. Забавена е реакцията на дразнители. Възможен е намален мускулен тонус (хипотония).

Морфологията на мозъка се характерезира с изгладеност на мозъчните гънки, незавършена диференциация на сивото и бялото мозъчно вещество, непълна миелинизация на нервните влакна и проводящите пътища. Незрялостта на мозъчната кора обуславя преобладаването на дейност под кората: движенията й са хаотични, вследствие може да се наблюдава тремор на ръцете, спазми.

Бебето все още е много слабо и немощно, а поради тази причина, както и поради липсата на достатъчно въздух, бебето или плаче много малко, или изобщо не плаче. Понякога се случва така, че дишането внезапно спира. Това е известно като апнея на преждевременно роденото. Вероятно сърцето на почти всяка майка е започвало бясно да бие, докато се е заслушвала в ритъма на дишането на заспалото си дете, който обаче от време на време внезапно спира за няколко секунди, макар да изглежда като цяла вечност. Именно това се нарича апнея и преждевременно родените са особено податливи. Поради тази причина кувьозите са снабдени със специални звукови системи, които сигнализират на лекарите, ако има проблем с дишането. В такива ситуации обикновено е достатъчно просто леко да тупнете бебето, за да започне да диша отново. При недоносените координацията между инстинктивно и контролирано дишане все още не е напълно развита. Обикновено за няколко седмици недоносените се научават да контролират дишането си.

Дихателната и нервната системи на недоносеното дете също са недоразвити (това е най-честата причина за патологии). Горните дихателни пътища са тесни, диафрагмата им е разположена по-високо, гръдната клетка е податлива на влияния, ребрата са разположени перпендикулярно на гърдите, при най-недоносените гърдите даже са вдлъбнати. Дишането им е повърхностно, слабо, обемът на вдишване е малък, ритъмът е нередовен.

Синтезата на сърфактант започва след 24-та г.с. Основна съставка на сърфактанта са фосфолипидите, предимно лецитин (дипалмитоил – фосфатидил холин). Съотношението лецитин / сфингомиелин в амниотичната течност е маркер за белодробната зрялост на плода. Сърфактантът намалява повърхностното напрежение на водния слой от вътрешната страна на алвеолите и предпазва белия дроб от оток. Недостигът на сърфактант пречи на алвиолите да се разгънат при вдишване.

Сърдечно-съдовата система на недоносеното дете в сравнение с другите системи се явява относително развита, понеже тя се развива най-рано. Въпреки това пулсът им е много лабилен, с честота 120-160 удара в минута.

Кръвното налягане при недоносените в сравнение с доносените е по-ниско: 80/50 mmHg.

Стомашно-чревният тракт при недоносените се характеризира с недоразвитие на всички отдели, малък обем и по-вертикално положение на стомаха. Лигавицата на храносмилателния канал е нежна, тънка и лесно ранима, богато кръвоснабдена. Всичко това затруднява процесите на преработка и всмукване и води до развитие на метеоризъм (подуване на корема от събиране на газове в храносмилателния тракт) и дисбактериоза.

При 2/3 от недоносените, даже и да се хранят естествено, има дефицит на биофлората в червата.

При недоносените са снижени резервните възможности на щитовидната жлеза. Половите желези са малко активни, затова при тях по-често се появява т.нар. полова криза в първите дни от живота. Процесите на метаболитна адаптация са забавени. Регулацията на бъбреците е несъвършена, водният обем е лабилен, могат да се получат отоци и бързо обездвижване (при лошо състояние или лоша грижа). Урината е слабоконцентрирана, честотата на изхождане е по-голяма от тази на доносените.

След като достигнат датата, на която е трябвало да бъдат родени, повечето недоносени бебета обикновено вече приличат и външно, и като поведение на едно нормално новородено бебе. На тези, които са родени значително по-рано и с екстремно ниско тегло, им трябва малко повече време, но в днешно време и те се справят поразително добре.

Автор: Миляна Евтимова, акушерка, магистър по „Управление на здравни грижи“, Медицински университет – София, стипендиант в Стипендиантска програма за студенти от ромски произход в медицинските университети и колежи.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Говорят медиците

Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.