Изминаха почти двете години от началото на пандемията. Много сектори претърпяха сериозни загуби, други спечелиха редица предимства. Част от професиите се оказаха излишни. Нови се появиха. Работното място премина през най-радикалната трансформация, излизайки извън пределите на офиса, сградата и навлизайки в най-личното пространство на човека – неговият дом. Това постави началото на редица промени в начина и качеството на живот.

Вече не е нужно човек да става рано, да пие на кафе на крак, преминавайки през центрофугата на сутрешния трафик, за да започне да работи. Сутрешният стрес вече може да бъде избегнат. Дори времевият диапазон за работа вече не е както преди. Разбира се това важи основно за частния сектор, който е в пъти по-гъвкав в сравнение с държавния. И ако преди, това би довело до съмнения относно качеството и количеството на работа, то времето показа, че се случи точно обратното. Хората работят повече, когато са хоум офис. Защо? Чисто физически липсва границата между работното и личното пространство, което води като резултат до това, че имайки натрупани задачи, човек инстинктивно се опитва да ги свърши вместо да ги отложи за следващия работен ден. Освен това, наличната техника и достъп до работните файлове дава възможност да се работи по всяко време на деня, дори и през късните часове, според личните предпочитания на човека.

Продажбите на офис техника и мебели за дома достигнаха високи нива. Настана ерата на ремонтите и преобразяването на дома в мултифункционално място, съчетаващо в себе си зони за отдих, учене, работа, спорт, забавление. Пазарът започна да разнообразява предлаганите стоки и услуги, така че да задоволи по най-ефективен начин бързо променящите се потребности на хората и на бизнеса. Дори фирмите за облекла бързо се адаптираха към новите тенденции, предлагайки разнообразни линии домашни облекла.

Конферетни разговори, срещи, лайф уроци по рисуване, готвене, семинари за личностно развитие, вече всичко е възможно и достъпно. Сякаш целия свят попадна в една Digital box, където може да сподели една и съща музика, храна, танци, филми, игри, без значение къде живее. Свят без граници, в който лесно може да прекрачиш в Корея, поръчвайки си кимбап и интересен сериал или да се озовеш във Франция с едно плато от сирена, дори може да се насладиш на пътуване с влак из Япония. Свят, в който дори четенето се промени. Трябват ни само едни добри слушалки и можем да се насладим на любима аудиокнига, докато приготвяме вечерята.

Без прегръдки, спазване на социална дистанция, ще устои ли дълго време човек на това! Не бива да забравяме, че хората сме социални и емоционални същества. Нужни са ни близост, топлина, уют. Колкото по-дълго време прекарваме без тях, толкова повече ще се нуждаем и ще се опитваме да наваксаме.

Какво предстои? Бяха инвестирани много средства и усилия в опит да се върнем към предишното нормално, но възможно ли е това? Казват, че всяко поколение преодолява важна криза в живота си, преломен момент, от който излиза с повече опитност, смирение, любов и сила. Без съмнение пандемията е такъв момент, но какви уроци сме научили, тепърва ще стане ясно.

Дали сме станали по-трезви в преценката си или предпочитаме да се плъзгаме по повърхността с минимум усилия. Дали сме оценили връзката си с природата или целта ни е да не напускаме зоната си на комфорт. Дали сме разбрали колко е важно да подаваме ръка на другите, защото всички сме свързани, или за нас продължава да е важно само и единствено собственото ни благополучие. Успех или щастие желаем? Наслада или борба е животът за нас? Каква цена сме готови да платим за да сме себе си? Тепърва ще станат ясни отговорите на всички тези въпроси, но едно е ясно отсега – всеки ненаучен урок се повтаря