13 ноември 2018
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Астрофизикът Сандърс: Сами сме в космоса (видео)

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 27 юни 2018 в 12:26120500
Как би изглеждала Земята през 'извънземен' телескоп. НАСА

В средата на миналия век Енрико Ферми зададе въпроса: "Къде са всички?" Тоест ако животът във Вселената е повсеместен, къде тогава са извънземните? През последните 60 години учените разработиха редица възможни обяснения за тази загадка, известна днес като "Парадокс на Ферми".

На пръв поглед въпросът изглежда разумен. Ако в нашата галактика има милиарди звезди, много от които имат планети, подобни на Земята, някои от тях може да развият интелигентен живот. Ако животът е нещо естествено, къде са всички?

Нова статия, публикувана в arХiv, твърди, че има отговора. Надяваме се, че заключенията ѝ не са окончателни.

Ясно е, че ако са "някъде там", не са минавали тук или поне не са оставили сигурни признаци за съществуването си. Човешките търсения на извънземни цивилизации - като например гигантските радиосистеми и проекти като SETI - не донесоха нищо. Съобщенията за НЛО вероятно имат земни обяснения, а не извънземни.

От друга страна сред екзопланетите, открити от мисията на Кеплер на НАСА, вече има хиляди подобни на Земята, което показва, че има буквално милиарди шансове за живот, подобен на този на Земята само в нашата галактика.

Водата, светлината, топлината, органичните молекули и съставките за живота наистина са навсякъде.

И все пак извън Земята не е открит живот.

Научната общност се основава на факта, че дори и най-песимистичният вариант на уравнението на Дрейк (математическата формула, която изчислява вероятността да открием развити цивилизации във Вселената) показва, че хората не са сами.

Днес можем да направим по-добри оценки за количества като:

  1. Броя на звездите във всяка галактика.
  2. Броят на галактиките във Вселената.
  3. Част от звездите, които са като нашето Слънце.
  4. Част от слънцеподобните звезди с потенциално обитаеми планети от земен тип.

И все още има няколко огромни неизвестни.

По-конкретно, има няколко стъпки, които не знаем колко често се случват. Ясно е, че са се появили тук, на Земята, но все още не сме ги открили другаде във Вселената. Това са стъпките, които ни отвеждат от неживите молекули до сложните, диференцирани, интелигентни видове като нас.

Това се равнява на две неизвестни (в уравнението на Дрейк), които са абсолютно необходими за постигане на крайната цел - интелигентните извънземни:

- вероятността да се създаде живот от нежива природа в подобен на Земята свят;

- вероятността този живот да се превърне в интелигентен, комуникативен и вероятно междузвезден вид.

Всъщност нямаме никаква представа колко вероятни или малко вероятни са тези събития.

Уравнението на Дрейк, математическата формула, която изчислява вероятността да открием развити цивилизации във Вселената. University of Rochester

Но според тази неотдавна публикувана работа на специалисти от Оксфордския университет, хората може да са единствената цивилизация в наблюдаемата Вселена. Разбира се, това твърдение се основава на допускания и все още не знаем толкова много за Вселената. Независимо от това, дори и по време на експерименти с различни вероятности, проучването показа, че шансът ни да сме сами, са доста големи.

"Открихме, че дори и с помощта на произволни догадки (като на случаен принцип комбинирахме параметрите), можем да получим резултат, в които средният брой на цивилизации в галактиката ще бъде доста висок - да речем, стотина - коментира авторът д-р Андерс Санбърг. - Но вероятността да сме сами в галактиката ще бъде 30%! Причината е, че разпределението на вероятностите е силно изкривено".

Сандбърг също така твърди, че вероятността човечеството да е самотно може да бъде много по-висока, отколкото някой би могъл да си представи, особено като се има предвид нашите знания за Вселената:

"Ако вземем предвид нашите научни знания, тогава въпросът придобива по-екстремен характер. Това се дължи на факта, че вероятността да се получи живот и интелект на някоя планета е много малка, като се има предвид известната ни информация - не можем да изключим възможността, че това се случва почти навсякъде, където има подходящи условия, но ние не можем да изключим астрономическа рядкост на явлението. Това води до още по-голяма неопределенност относно броя на цивилизациите и ни води до заключението, че вероятността да сме сами е изключително висока. Също така заключаваме, че не бива да се изненадваме, ако все пак намерим разум".

Но известният астрофизик Итън Сийгъл (Ethan Siegel) не е съгласен:

"Все още е възможно животът и дори интелигентният живот да са повсеместни в нашата галактика и Вселената. Възможно е също така едно да е често, а другото да е необичайно или и двете да са изключително редки. Докато не разполагаме с повече информация, не се заблуждавайте от заглавията - това не са блестящи оценки или новаторска работа. Предполага се, че нямаме доказателства. Това не е начин да се прави наука. Всъщност, докато нямаме по-добри доказателства, това изобщо не е наука", пише Сийгъл на страницата на Forbеs.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Космология
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.