Дори и дете може да докаже, че Земята е кръгла. Ето как

НаукаOFFNews Последна промяна на 02 декември 2017 в 10:55 45562 5

Пропагантна илюстрация на обществото "Плоска Земя" .

Може ли след 2000 години да има все още хора, които да мислят, че живеят на диск, а не на земното кълбо? Наскоро един последовател на обществото "Плоска Земя" обяви, че иска да докаже това. "Лудият" Майк Хюз бе готов със собствената си ракета да полети, за да види с очите си, че Земята е плоска - като илюстрация от "Света на диска" на Тери Пратчет.

През последните 50 години бяха публикувани множество снимки на Земята от космоса, на които може да се види ясно, че нашата планета е кълбо. Но днес всеки знае колко лесно изображенията могат да бъдат фалшифицирани, а заедно с разрастването на Интернет и разцвета на конспиративните теории се възроди и древната вяра в плоската Земя.

В същото време, има достъпни начини да се докаже формата на нашата планета, без да е необходимо да я напускаме, пише Иън Уитакър (Ian Whittaker) от Университета Нотингам Трент в Тhe Сonversation.

Дано Хюз успее със своето начинание и ако повече хора успеят да видят с очите си доказателствата, може пък да се обърне тази тревожна тенденция. Един добър начин е да се даде възможност на децата да изпробват някои прости експерименти в училище.

Изглед на Земята заснет от екипажа на Международната космическа станция на 13 юни 2003 година. NASA

Така си представят смяната на деня и нощта привържениците на теорията за "плоската Земя" .

Един от най-добре документираните методи за определяне на формата на нашата планета е на древните гърци.

Около 500 г. пр.н.е. Питагор предполага за първи път, че Земята има сферична форма, най-вече по естетически съображения, а не по друг доказателствен материал. Подобно на много гърци, той смята, че сферата е най-съвършената форма. Вероятно първият, който твърди, че Земя е кълбо въз основа на реални веществени доказателства е Аристотел (384-322 г. пр.н.е.), който изброява няколко аргумента за сферичната форма на Земята: на корабите изчезва първо корпусът, а мачтите - последни, когато се скриват зад хоризонта, Земята хвърля кръгла сянка на Луната по време на лунно затъмнение и на различни географски ширини се виждат различни съзвездия.

По това време гръцките философи вече смятат, че светът може да се обясни с естествени процеси, а не с прищевките на боговете и астрономите започват да съставят физически измервания, отчасти за да предсказват по-добре сезоните. Първият човек, който определя колко е голяма Земята е Ератостен от Кирена, който извършва изненадващо точно измерване с помощта на проста схема, която комбинира геометрични изчисления с физически наблюдения.

 



Ератостен е първият, който опитва да определи големината на Земята. Той знае, че в деня на лятното слънцестоене Слънцето на пладне се оглежда в дъната на кладенците (т.е. то се намира точно отгоре в зенита си) в египетския град Сиена – съвременният Асуан. Ератостен вижда, че в Александрия слънчевите лъчи не падат вертикално, а под ъгъл (7°12´). Ако Земята бе плоска, слънчевите лъчи щяха да падат по един и същ ъгъл. Двата града са разположени приблизително на един и същ меридиан. Знаейки разстоянието между градовете (5000 египетски стадия) и разликата в ъглите на падане на слънчевите лъчи, Ератостен успява да изчисли големината на земната окръжност по александрийския меридиан. Изчисленията му се оказват почти верни, разликата им с реалната дължина на земната окръжност е само 4%. Това се дължи на неточните данни за разстоянието между двата града.

Другото доказателство, че Земята е сфера, представено от Аристотел, е разликата между нощното небе в северните и южните полукълба. Изгледът е съвсем различен, защото на Южното кълбо сочи в различна посока. Ако Земята бе плоска, гледката трябва да бъде една и съща.

За жителите на Северното полукълбо видимо "неподвижната" звезда, която сочи винаги север е Полярната звезда.

За жителите на Южното полукълбо аналог на Полярната звезда е Южният кръст, който сочи винаги на юг. LMC и SMC са Големият и Малкият Магеланови облаци, малки сателитни галактики на Млечния път.

Ако наблюдаваме планетите в продължение на няколко дни, ще се убедим, че са сферични, а не плоски. Вероятността повечето от планетите да са сферични, а Земята да е плоска, изглежда много съмнителна.

Фалшива наука

Но когато резултатите от научните експерименти се тълкуват неправилно, може да се получат обратните изводи. Ако те се споделят в социални медии, тези фалшиви идеи могат да се разпространяват бързо и никой да не забележи техните недостатъци. 

Един често срещан пример е експериментът с нивото на Бедфорд, за първи път проведен през 1838 г. и широко използван за "доказателство", че Земята е плоска повече от 30 години, преди да се намери обяснение.

Експериментът е направен от Самуел Роуботъм на реката Олд Бедфорд в Норфолк, Англия. Избира прав участък на реката с бавно течаща вода, дълъг шест мили участък. Роуботъм използва телескоп, монтиран на осем инча над водата. Той наблюдавал лодка с петметрова мачта, която се отдалечавала от него и твърдял, че виждал лодката, въпреки че тя трябвало по негови изчисления, да е единайсет фута под зрителната му линия.

Съвременните "плоскоземци" все още цитират този експеримент.

Проблемът е, че не се взема предвид пречупването на светлината от повърхността на водата.

Може би най-впечатляващ експеримент е, който не е толкова недостъпен днес, е да се изпрати на камера в балон с висока надморска височина. Кадрите ще покажат, че от достатъчно висока гледна точка може да се види кривината на Земята. Това вероятно ще види и Майк Хюз, ако експериментът му е успешен.

В крайна сметка аргументите, които ще прочетете в интернет, не са най-добрият метод за научно познание. Трябва да се осигури начин хората да тестват тези теории и да разберат резултатите, които получават.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

8034

5

бисер русанов

01.03 2018 в 02:37

Слънцето не се намира на149 500 000км нито на 3000,което доказват наклонените лъчи по формата на буква Л през облаците.Никой не може да определи точната височина на Слънцето и луната понеже те не са физически тела,но са реални от които едното дава топла светлина,а другото студена сребърно-бяла светлина,която няма нищо общо с отразена светлина от жълтото Слънце!Огъня гори по-добре на Луна от колкото на Слънце!Слънцето предизвиква сушене,консервиране на плодовете,докато Луната предизвиква гниене.Температурата на Слънчева светлина е по голяма от колкото на сянка докато при Луната е обратно - на Лунна светлина термометъра показва по-ниска температура отколкото на сянка!Много често се виждат облаци зад Луната,като ни обясняват„научно",че това е мираж!Слънчевото затъмнение на 21 август 2017 показа,че Луната започна да закрива Слънцето от дясно на ляво,в същата източна посока на предполагаемото въртене на Земята по цялата дължина хиляди километри над Америка,тоест Луната изпреварва въртенето!

8034

4

бисер русанов

01.03 2018 в 02:10

Полярната звезда няма как да се види от Южното полукълбо, ако Земята е Топка и нейната неподвижност доказва,че ние не се движим. Не съществува Паралакс като преминаваме уж от другата страна на Слънцето Поларис не се премества изобщо на всеки 6 месеца,а също на 6-я месец при 360 градусово завъртване около оста би трябвало да е ден,а при Глобусния модел се пада нощ, когато сме от другата страна на Слънцето,тоест имаме 12 часа разлика за 6 месеца, което е половин ден, а ние компенсираме един ден на всеки 4 години нещо сметките не се връзват!Видимостта на Венера и Меркурий напълно доказват,че Глобусния модел трябва да отиде на боклука.Няма как да виждаме през нощта планетите от вътрешната орбита на Слънцето понеже нощната сянка се пада от задната страна на Земята Топка.Залезите на Слънцето при Глобуса трябва да бъдат по цялата дължина на хоризонта,светлината трябва да изчезва равномерно по целия хоризонт,а не само в малка част от него!Не съществува изкривена вода тя заема винаги форма съда

12196

2

Росен

02.12 2017 в 23:35

Цитат от Victimized: "Всъщност този експеримент не доказва нищо подобно, понеже според "Теоритиците" на плоската земя, слънцето е голямо колкото луната и двете са на около 3000 км от земята, така че огряват локално. И така докато слънцето е над Сиена над Александрия лъчите ще са под ъгъл, и то точно този ъгъл който той измерва."

Victimized, да, ама не! Ако Земята е плоска, ъгълът "тита" е равен на аркустангенс от частното на срещулежащия катет и прилежащия катет. Срещулежащият е 800 km. Ако прилежащият е 3000 km, ще имаме arctg(800/3000), което е приблизително 15 градуса, а не 7, както е получил Ератостен. Значи и в този случай плоскоземците губят по точки. Единственото, което им остава е да коригират дистанцията до Слънцето, за да се получи съгласие с измерването на Ератостен.

25665

1

Victimized

02.12 2017 в 13:57

"Ако Земята бе плоска, слънчевите лъчи щяха да падат по един и същ ъгъл."

Всъщност този експеримент не доказва нищо подобно, понеже според "Теоритиците" на плоската земя, слънцето е голямо колкото луната и двете са на около 3000 км от земята, така че огряват локално. И така докато слънцето е над Сиена над Александрия лъчите ще са под ъгъл, и то точно този ъгъл който той измерва.