Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам
21 ноември 2017
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Хайде да колонизираме Титан!

Най-голямата луна на Сатурн може да е единственото място извън Земята, където могат да живеят хора

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 29 ноември 2016 в 09:0094392
Композитно инфрачервено изображение на спътника на Сатурн Титан, съставено по снимки от космическия кораб на НАСА Касини. Снимка: NASA/JPL/University of Arizona/University of Idaho. Public Domain via Wikimedia Commons.

Планетологът от НАСА Аманда Хендрикс (Amanda R. Hendrix) и нейни колеги заявиха, че Титан е подходяща цел за колонизация в статия, публикувана в списанието Scientific American.

Идеята на човешка колония на Титан, спътника на Сатурн, може да звучи налудничаво. Температурата там е близо 180° под нулата по Целзий, а от небето вали дъжд от метан и етан, които се вливат в въглеводородни морета. Независимо от това, Титан може да е единственото място в Слънчевата система, където има смисъл да се изгради постоянно самоиздържащо се човешко селище, твърдят учените.

Човешката природа ще остане същата. Човешките същества на бъдещето ще имат същите нужди, които имаме сега. Ще им е нужно изобилие от енергия, за да се поддържат годни за живеене температури и за защита от тежките условия, включително космическата радиация.

Сравнителни размери на планетите от земен тип: Меркурий, Венера, Земя, Марс.

Досега повечето изследователи разглеждат Луната или Марс като следващо местообитание за хората. Те имат предимството, че са наблизо.

Другите планети във вътрешната Слънчева система, Меркурий и Венера не са подходящи за колонизация.

Меркурий е твърде близо до Слънцето, с температурни крайности и други физически условия, при които едва ли ще оцелеем. Атмосферата на Венера е отровна, убийствено тежка и гореща, поради силния парников ефект. Поради тази причина на повърхността на Венера е дори по-гореща от тази на Меркурий (+430°C), аи атмосферното налягане е около 93 атмосфери. 

Като цяло Меркурий и Венера изобщо не стават за колонии. Там дори роботите трудно оцелеяват (рекорд за продължителността на космическия кораб на повърхността на Венера е около два часа). На Венера може би е възможно да се живее на балони високо в атмосферата, но в такава система трудно би могла да стане самоподдържаща се.

Луната и Марс?

Но въпреки че Луната и Марс изглеждат като сравнително разумни дестинации, те също имат проблеми - не са защитени с магнитосфера или атмосфера. Галактическите космически лъчи, енергийните частици от далечни свръхнови, бомбардират повърхността на Луната и Марс и хората не могат да живеят при такива условия.

Учените смятат, че магнитното поле на Марс е изчезнало преди около 4,2 милиарда години. Марс е подложен на постоянно бомбардиране на йонизираните частици от слънчевия вятър, който през следващите 500 милиона години бавно отвява атмосферата на Марс. Илюстрация: NASA/GSFC

Отдавна е известно, че радиацията причинява рак. Но изследвания показват още една потенциално по-сериозна опасност - увреждане на мозъка. Галактическите космически лъчи включват частици като железни ядра, които пътуват със скорост близо до скоростта на светлината и унищожават мозъчната тъкан.

Тези изследвания показват, че не сме готови да изпратим астронавти до Марс за посещение, а още по-малко, за да живеят там.

На Земята ние сме защитени от галактическите космически лъчи от водата в атмосферата. Но са нужни два метра вода, за да се блокира половината от космическите лъчи, идващи от пространството. На практика, на Луната или Марс би трябвало да се изгради подземно местообитание, което да е безопасно от радиация.

Подземни жилища на Марсе. Илюстрация: NASA Ames Research Center

Подземен подслон е трудно да се изгради и да се задоволяват нуждите от храна, производство и въобще условия за живот.

"Питаме тогава защо трябва да си причиняваме тези неприятности. Ние можем да живеем под повърхността и на Земята. Какво е предимството да го правим на Марс?" - задават въпроса изследователите.

Отговорът е Титан

Отвъд Марс следващото потенциално местобитание е сред луните на Юпитер и Сатурн. Има десетки възможности за избор между тях, но победителят е очевиден. Титан е най-подобното на Зермята небесно тяло, различно от първия ни дом.

Титан е единственото друго тяло в Слънчевата система с течности на повърхността, с неговите езера от метан и етан, които изглеждат стряскащо като водните басейни на Земята. Дъждове от метан валят на Титан и понякога правят блата. Дюните от твърди въглеводороди изглеждат изненадващо като земните пясъчни дюни.

Морета и езера на Титан. Снимка: NASA / JPL-Caltech / USGS

Въпреки че в атмосферата на Титан няма кислород - в нея има азот 98,4%, а останалата част - аргон и метан. Но за защита от радиация атмосферата на Титан е добра - тя е по-дебела от земната. Магнитосферата на Сатурн също осигурява подслон. На повърхността има огромни количества въглеводороди в твърда и течна форма готови да бъдат използвани за производство на енергия. Въпреки че в атмосферата липсва кислород, водният лед под повърхността може да се използват за осигуряване на кислород за дишане и за изгаряне на въглеводородите като гориво.

На Титан е студено, до -180° C , но благодарение на гъстата атмосфера, жителите няма да имат нужда от скафандри под налягане - достатъни ще са топли дрехи и дихателни апарати. Конструкциите може да се направят от пластмаса, произведена от неограничените ресурси, събрани на повърхността, и може да се състои от куполи, надути с топъл кислород и азот. Лекотата на строителство ще позволи огромни вътрешни пространства.

Изображение, направено от апарата "Хюйгенс" от повърхността на Титан -
единствената снимка от повърхността на спътник
или на планета по-далеч от Марс.

Титанианците (наречени така от авторите) няма нужда да прекарват цялото си време вътре. Възможностите за отдих на Титан са уникални. Например, може да се лети. Слабата гравитация, подобна на нашата Луна, съчетана с гъста атмосфера ще позволи на хората да летят индивидуално с крила на гърба си.

Ако крилата паднат, не е беда, кацането ще бъде доста меко заради ускорението само от 1.352 м/сек2. Гравитационното ускорение е седем пъти по-малко от Земята, а максималната скорост на падане, като се вземе предвид съпротивлението на въздуха, е десет пъти по-малка. При падане от каквато и да е височина не може да се развие вкорост повече от около 20 км/ч. Такава скоростта на падане може да постигнем от височина 1,57 метра на Земята (h=v2/2g). Можете да навехнете крак, но нищо повече.

Изображение в истински цветове на слоя от мъгла в атмосферата на Титан.

Как ще стигнем до там? В момента не можем. За съжаление, вероятно няма да можем да стигнем и до Марс безопасно без по-бързи двигатели, за да се ограничи времето в космоса заради радиацията на космическите лъчи, преди астронавтите да се облъчат смъртоносно. Нужни са ни по-бързи двигатели за Марс или Титан. За Титан - още по-бързи, тъй като за да стигнем до там в момента са необходими седем години.

Засега нямаме бърз начин да пътуваме в далече от Земята. Имаме много проблеми да решаваме още. Но ако нашият вид продължава да инвестира в чиста наука за изследване на космическото пространство и технологии, необходими да се запази здравето на човека в космоса, хората в крайна сметка ще живеят на Титан.


Препоръчани материали
al-ien4
Рейтинг : 1184
30.11 2016 в 00:38 2
+ 9
- 0
Сейгън, в серия от лекции през втората половина на 80-те години на миналия век, подробно обяснява защо Титан е подходящ за колонизация. По-голямата част от тях е достъпна в www.archive.org/web както и аудио файлове към тях.
Забелязвам, че през последните няколко години, повечето "научните статии" са изкарани от архивите - доста стари тезиси заедно с обосновани аргументи, които в процесите на превод дори се изкривяват и губят огромна част от материята си, вместо да бъдат развити с новите данни...
Тъжно е това, защото е доказателство за краткотрайната памет на хората.
+ 9
- 1
Дедо ви поп е навит.

Е, разбира се, ще има трудности. Оная работа с кислорода не знам как си я представят - да го отделят от водата и после да горят пропана с него. Не излиза сметката енергетически.

А като стана дума за енергия - мижавко свети там Слънцето. Не е ясно как ще се гледа зарзават, освен с изкуствено осветление (ако се намери енергоизточник) или със сложни системи от огледала.
 
Още от : Космология

Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.