20 март 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Хаосът на спътниците около двойната планета Плутон-Харон (видео)

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 05 май 2015 в 07:0563843
Този набор от компютърно моделирани илюстрации на луната на Плутон Никта показва как ориентацията й се променя непредсказуемо заради орбитата на "двойна планетата" Плутон-Харон. Снимка: NASA/ESA/M. Showalter (SETI)/G. Bacon (STScI)

Ако живеете на една от луните на Плутон, ще ви бъде много трудно да определите кога изгрява и залязва Слънцето. Пълният анализ на данните, получени от космическия телескоп Хъбъл, показва, че двете луни на Плутон, Никта и Хидра, се въртят на случаен принцип.

Системата на Плутон се състои от четири малки луни: Хидра, Никта, Цербер и Стикс в орбита около "двойна планета", съставена от Плутон и най-голямата й луна Харон. Тази компания се очертава като една от най-странните в Слънчевата система.

"Космическият телескоп Хъбъл представи нов поглед към Плутон и неговите луни, разкривайки космически танц в един хаотичен ритъм," - заяви Джон Грънсфелд (John Grunsfeld) ръководител на научните мисии на НАСА. "Когато космическият кораб New Horizons през юли прелети през системата на Плутон, ще получим уникален шанс да видим отблизо всички спътници на тази система".

Плутон е двойна планета

Доскоро Плутон се смяташе за деветата планета от Слънчевата система, но през 2006 г. този статут й е отнет зоради малкия й размер, силно сплеснатата й орбита и най-вече защото бяха открити 3 сходни на нея небесни тела, които също могат да претендират да са планети. И вместо да разширяват семейството на планетите  до без край, учените решиха, че е по-лесно Плутон да се смята вече само за "планета-джудже".

И макар и "ощетен" по този начин, Плутон се оказа, че има друго уникално състояние за нашата Слънчева система - заедно със спътника си Харон са единствената двойна планета в семейството на Слънцето.

Разликата между двойна планета и система планета и спътник се състои в разположението на центъра на масата на системата (не "център на тежестта" - да не забравяме, че теглото е силата на привличане и зависи от масата на най-близките обекти). Ако центърът на масите е разположен над повърхността на един от обектите, то системата може да се смята за двойна планета.

В този случай, двете тела се въртят около една точка в пространството, разположена между тях. Според тази дефиниция, Плутон и Харон са двойна планета, а Земята и Луната - система от планета и спътник.  и е с размер почти половината Плутон.

Другите спътници на двойката Плутон-Харон  нямат сферична форма

Тази двойна планета има силно влияние върху орбитите на четирите малки спътници, вкарвайки хаос в движението им.

Марк Шоуолтър от програмата SETI (Mark Showalter) заедно с Дъглас Хамилтън (Douglas Hamilton)  са анализирали изображенията на системата на Плутон, направени от космическия телескоп Хъбъл (Habble) в периода 2005-2012. Те са успели да определят характеристиките на четирите малки луни и техните орбити с безпрецедентна точност.

Изображенията от "Хъбъл" показват, че диаметърът на Хидра е около 45.4 км, а Никта с диаметър 39,6 км. Цербер и Стикс са с диаметър приблизително 24,8 км и 6.8 км.

Особеното е, че спътниците нямат сферична форма. Според изследователите, повечето, ако не всичките четири малки сателити има елиптична форма.

"Снежни топки и брикети"

Шоуолтър и Хамилтън са дали нова оценка на размера и яркостта на спътниците. Те установили, че Никта и Гидра са почти толкова ярки като Харон, който отразява почти 40% светлината, падаща върху него. 

Цербер много по-тъмен от другите спътници със своите 4% отражение. Може да се каже, че Никта и Хидра са всъщност "мръсни снежни топки" по коефициент на отражение, а Цербер е "въглищен брикет". 

Тези резултати изненадват изследователите, защото досега се е смятало, че спътниците на Плутон са подобни един на друг. Смята се, че луните на Плутон са били образувани в резултат на сблъсъци между планетата-джудже и други космически тела с подобен размер в най-ранната история на Слънчевата система.

Хаос, резонансни и асинхронни орбити

Шоуолтър и Хамилтън смятат, че Стикс и Никта са свързани с "резонанс". Орбиталният резонанс в небесната механика е ситуация, при която периодите на две или повече небесните тела се отнасят помежду си като малки цели числа. В резултат на това, тези тела периодично се сближават помежду си в определени точки на техните орбити. 

"Резонансните отношения между Никта, Стикс и Хидра правят техните орбити по-постоянни и предвидими, което възпрепятства сблъсъка им," - казва Хамилтън. "Това е една от причините, поради която малкият Плутон има толкова много спътници".

Но в системата на Плутон има не малко хаос заради сложното движение на гравитационното поле на двойката Плутон-Харон. Например, Хамилтън и Шоуолтър са открили, че Никта и Хидра показват хаотично, а не синхронно въртене. Те не винаги са обърнати с едната си страна към Плутон и Харон и заради това е много трудно да се предвиди движението й. Почти всеки спътник в Слънчевата система, включително Луната са синхронно въртящи се обекти - знаем, че Луната е обърната само с едната си страна към Земята.

Новото проучване е публикувано в списание Nature на 3 юни.

На 14 юли космическият кораб на НАСА "New Horizons" ще прелети на 12 500 км от повърхността на планетата джудже и ще получи възможност за по-близък поглед към Никта, Хидра и може би към тъмния Цербер.


Препоръчани материали
+ 8
- 0

+ 8
- 0

поп Дръвчо 09.06 2015 в 18:51 1
+ 0
- 0
Чак па хаос - просто екстремни примери за либрация.
 
Още от : Космология
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.