Юпитер е толкова огромен, че по-голям не би могъл да бъде, а благодарение на него съществуват вътрешните планети, а следователно - и ние.
Заради огромната си маса в рамките на планетата действат гигантски сили, но и всички други явления поразяват с мащаба си. Те, както и необичайната му история крият много тайни, които очакваме да разгадае достигналата го на 5 юли сонда Juno.
Според съвременните космологични предстрави Юпитер се е образувал преди всички други планети в Слънчевата система.
Слънцето и протопланетарният диск трябва да има подобен състав, тъй като са се образували от веществото, което се е намирало на едно и също място. Ето защо Юпитер би трябвало да бъде много подобен на Слънцето.
Образуването на Юпитер трябва да е станало по подобен начин.
Но когато в атмосферата на газовия гигант се спусна през 1995 г. сондата "Галилео", се установи, че това не е вярно. Хелият на Юпитер е много по-малко отколкото е на Слънцето и по-малко, отколкото трябва да бъде според изчисленията. Водната пара, въглеродът, неонът и сярата също са по-малко от очакваното. Но азотът под формата на амоняк е открит в по-големи количества от очакваното. Ето защо изглежда, че в нашия модел на формиране на Юпитер и в модела на образуване на Слънчевата система има нещо нередно.
След образуването си планетата прави доста голямо пътешествие, премествайки своята орбита, и поглъщайки много материал.
Симулация, изобразяваща ранната история на Слънчевата система, когато Юпитер вероятно прави грандиозна миграция навътре (орбитата на Юпитер е представена от дебел бял кръг около 2.5 AU). Както се премества навътре, Юпитер разрушава протопланетите и ги изхвърля в ексцентрични орбити (тюркоаз), които се припокриват с планетарния диск (жълто) в центъра на Слънчевата система. (K. Batygin/Caltech)
Гравитационните взаимодействия, причинени от миграцията на Юпитер навътре към Слънцето, са разбили първите вътрешни планети на Слънчевата система, карайки ги да се сблъскат една с друга, а отломките са паднали на Слънцето. Движейки се навътре, Юпитер е погълнал останки от планетезимали (протопланети), еквивалентни на около десет земни маси по пътя си, които са били раздробени от сблъсъците помежду им.
Но погълнатата маса не може да се формира ядрото на Юпитер - веществото е падало в плътната атмосфера с космически скорости и се изпаряват от нагряването. Но ако Юпитер има ядро, а съвременната наука веве е склонна да се съгласи с това твърдение, то тогава в младата Слънчева система да е имало много голям планетарен зародиш от тежки елементи.
Накрая, най-вероятно под влиянието на Сатурн, Юпитер се е преместил във външната Слънчева система и се е дооформил на разстояние от пет астрономически единици от Слънцето.
Земята и другите планети от земен тип са се формирали по-късно, едва след като първоначалните планети от вътрешната част на Слънчева система са били унищожени от мигриращия Юпитер - така архитектурата на нашата Слънчева система се оказва уникална, за разлика от мнозинството открити други планетни системи с "горещи Юпитери", тоест близо до тяхната звезда.
В резултат на тези загадъчни процеси в младата Слънчева система, Юпитер има възможно най-големият физически диаметър (по-масивна планета ще има по-малък диаметър, поради по-голямото уплътняване на веществото), с маса триста пъти земната и своя мини слънчева система от множество спътници и дори малък пръстен.
Юпитер може да се нарече "планета на стероиди" - поради огромната си маса в рамките на планетата действат гигантски сили, но и всички други явления поразяват с мащаба си. Юпитер има колосална по размери и мощност магнитосфера (по-силна от земната 14 пъти) и генерира огромни сияния.
Всички тези загадки на газовия гигант ще се опита да разгадае наскоро (5 юли, 2016) достигналата го сонда на НАСА Juno, която ще събира данни за произхода, строежа, атмосферата и магнитното поле на тайнствения гигант.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари