Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам
29 май 2017
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Разни
FACEBOOK

Идея: Да използаваме Слънцето като гравитационна леща

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 01 март 2017 в 11:4937540

Кори Пауъл (Corey S Powell), дългогодишен главен редактор на Discover и Scientific American, споделя една хитроумна идея - да се използва ефектът на гравитацията на Слънцето като обектив на гигантски телескоп, с който да наблюдаваме далечните екзопланети.

Проблемът  с екзопланети е, че те са ужасно далече. Proxima (Кентавър) b е най-близката екзопланета, на 4,2 светлинни години, а това е 3.97 × 1013 километра - почти 40000 милиарда километра. С използваните в момента методи е невъзможно да се уловят подробности - като че ли единственият начин е да се стигне до нея, нещо, което с днешните космически технологии ще ни отнеме почти сто хиляди години.

Но има и друга възможност - може да се изгради телескоп, който да използва Слънцето като обектив! Гравитационните лещи възникват около обекти с голяма маса и изкривявайки пространството около тях отклоняват светлината от обектите на заден план, създавайки уголемен фалшив образ. Примери има в изобилие, като лещите от галактическото струпване Abell 1689. Но не само галактики и галактически клъстери действат като гравитационна леща. По същия начин като такъв обектив работи и нашето Слънце.

Галактичен куп Abell 1689, който се намира на разстояние от 2,2 милиарда светлинни години от Земята, е действал като гравитационна леща като е увеличил интензивността на светлината от A1689-zD1 около девет пъти. Това е помогнало на учените да проучат галактиката A1689-zD1.

През 1919 г. Артър Едингтън при пълното слънчево затъмнение на остров Принчипе, Африка, измерва 1"79 дъгови секунди отместване на звездите, намиращи се около слънчевия диск като по този начин доказва, че теорията на относителността на Айнщайн е вярна.

Самият Айнщайн изчислява през 1936 г. , че Слънцето може да работи като гравитационна леща и че фокусното му разстояние е 542 астрономически единици или 542 пъти разстоянието от Земята до Слънцето (149 милиона километра), което е 0.0085 светлинни години от нас.

Ако на това разстояние от Слънцето, 18 пъти по-далеч, отколкото е Нептун от Слънцето, има космически кораб, който да гледа към Слънцето точно в момента, когато зад него е някоя екзопланета като Proxima b състояние, би могло планетата да се види в по-големи подробности.

Един еднометров телескоп, разположен на това място, ще може да направи снимки на планети на разстояние до 30 парсека, близо 100 светлинни години и на детайли по повърхността на планетата до 10 км. Това надхвърля и най-смелите надежди на изследователите.

Европейската космическа агенция вече предложи план за такъв телескоп в космоса, наречен мисия FOCAL. Космическият кораб ще бъде на минимално разстояние от 550 астрономически единици и ще използва Слънцето, което, според изчисленията на италианския астроном Клаудио Maконе (Claudio Maccone), при дължина на вълната 203 GHz може да усили сигнала с 1.3 х 10 15, което трябва да бъде достатъчно, за да се получат подробни снимки от повърхността на екзопланетите.


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Космология

Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.