16 юли 2018
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Какво бихме видели в началото на Вселената (едно хипотетично пътешествие)

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 29 януари 2018 в 08:0050050

Ако можеше да бъдем свидетели на началото на Вселената, какво бихме могли да видим и да почувстваме? 

Астрофизикът Томас Китчинг (Thomas Kitching) ни представя едно хипотетично пътешествие във времето през детските години на нашата Вселена на страницата на The Conversation.

Нещо прекрасно се е случило преди около 13.8 милиарда години. Цялата Вселена е създадена в един миг от безкрайно малка точка енергия - Големия взрив. Знаем, че това събитие се е случило, тъй като Вселената непрекъснато се разширява и галактиките се отдалечават от нас. Колкото повече се взираме в миналото, толкова по-малка става - така че би трябвало някога да е била безкрайно малка и да е имало някакво начало.

По това време, разбира се, не е имало хора, които да видят как е започнало всичко. Какво биха могли да видят и почувстват? Сега ново изследване , публикувано на отворен достъп в хранилището ArXiv, изследва количеството светлина в новородената Вселена и показва някои улики.

Вселената сега може да изглежда тъмна и студена, но наоколо има много светлина. Ние можем да видим част от нея, но има и светлина при честоти, които не можем да видим. Нощното небе, например, изглежда тъмно, но всъщност свети с честота на светлината, невидима за човешкото око. И все пак, можем да „видим” тази светлина с помощта на микровълнови детектори и тази светлина изпълва пространството и е практически абсолютно една и съща накъдето и да погледнем.

Нощното небе в микровълни. Изглед на съвременното микровълново небе от сателита СОВЕ в изкуствени цветове и некоригиран за движението на слънцето около нашата галактика.

Светлината, която запълва пространството сега затопля Вселената само до средно 2.7 градуса над абсолютната нула - или -270°С. В бъдеще, когато Вселената продължи да се разширява с все по-голяма скорост, светлината ще се разреди, а прогнозата за космическото време е, че температурата бавно ще достигне до възможно най-ниската температура от -273°C.

Но ако обърнем часовника назад, се оказва, че сме стигнали дотук от много по-топло време. В миналото, когато Вселената е по-малка и по-плътна, светлината, която изпълва пространството е имала по-високи честоти и по-горещи температури.

Почти всеки усеща това охлаждане, когато използва спрей дезодорант - ние чувстваме студ, защото газът се охлажда, когато се разширява. Нещо подобно се случва със светлината в разширяващата се Вселена. Това означава, че ако изминем целия път и стигнем началото, ще открием, че нощното небе изглежда и се чувства много по-различно от това, което виждаме днес.

... И настана светлина

По време на Големия взрив цялото пространство е обляно със светлина. След част от секундата след събитието Вселената е над милион трилиона пъти по-малка от един атом. Също така е много гореща - септилион (единица последвана от 24 нули) пъти по-гореща от центъра на Слънцето.

След това малко и горещо начало започва разширяването и охлаждането. В този ранен етап Вселената е изключително светла и при честоти на светлината, които хората не могат да видят. Звезди няма, само с еднородна и безформена супа от частици. Ако отворим очи към нощното небе - ако такова нещо е възможно за момент, преди да изгорим - щяхме да бъдем незабавно заслепени от интензитета на светлината (дори светлина извън видимите честоти могат да навредят на нашите очи).

Големия взрив анимация.

Това би се случило, докато Вселената не стане поносима за човешките очи след около 1,2 милиона години. В този момент вече има атоми. Те започват да се образуват около 370 000 години след Големия взрив. Това може да изглежда дълго време, но не е, ако си спомним, че Вселената е на близо 14 милиарда години. По това време небето ще блести с цвета и температурата на свещ (най-горещата част на свещта е 1400°С). Така че, бихме могли да четем на светлината на нощното небе, но все още ще се опечем добре.

Небето ще сияе, но постепенно ще потъмнява и става по-червено още 4,6 милиона години, преди най-накрая да стане черно за човешките очи. Все още няма  звезди, така че нощното небе ще е равномерно и напълно тъмно. Но все още ще е много горещо и всеки човек наблюдател би се опекъл като в много гореща фурна.

Познат изглед: Млечният път.

Докато Вселената продължава да се разширява, небето остава тъмно, но температурата ще стане по-поносима. Това ще отнеме още 4,3 млн години, докато Вселената навърши около 10 милиона години, за да стане температурата поносима - почти като в сауна. След още 1 милион години ще достигне температурата на чаша хубав чай ​​или топла вана.

Може да поносим летните си дрехи още 5 милиона години, но ще започне да става малко хладно около 15 милиона години след Големия взрив и ще ни потрябва пуловер. Минусовите температури (по Целзий) започват на около 16 милиона години. След около 110 милиона години Вселената се охлажда до температурата на течен азот.

Първите звезди във Вселената засияват около 400 милиона години след Големия взрив. Кадър от анимацията от WMAP.

Но ако успеехме по някакъв начин да оцелеем при тези минусови температури във все охлаждащата се Вселена, след около 150 милиона години нощното небе ще да се промени - от своето еднородно и безформено начало материята бавно ще се слепва, благодарение на гравитацията, в тъмното. В сгъстяванията материя, които се появяват в един момент, като това, на което сега живеем, светлината и топлината се завръщат отново. Това се случва, когато се образуват първите звезди и се подреждат в познатото ни нощно небе.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Космология
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.