NewScientist: Аполо 11 е безсмислена мисия, ползата за науката е почти нулева

НаукаOFFNews Последна промяна на 23 юли 2019 в 00:35 11064 3

Кредит: JPL - NASA

През 1961 г. New Scientist призовава за спиране на пътешествията до Луната. В статия от 8 юни 1961 г. изданието твърди, че свръхсилите разпиляват ресурси, които е по-добре да бъдат изразходвани за други цели.

Тези дни, когато се навършиха 50 години от първите стъпки на Нийл Армстронг на Луната, е учудващо да се чуе такова негативно отношение към пилотираните космически полети. Но New Scientist не си е променил мнението през десетилетията и все още не одобрява мисията, както през 90-те години.

Естествено самотните протести на New Scientist не повлияват на мисиите Аполо, но недоволството на изданието продължава. В  редакционна статия за Аполо 8 от 19 декември 1968 г. се заявява, че мисията е „безсмислена, обсесивна амбиция“ и „… истинската научна стойност на проекта Аполо е почти нулева“.

„Ние сме принудени отново и отново да направим извода, че всичките тези усилия за пилотирани космически мисии, ако тяхната връзка с реалността не се окаже по-зловеща, са просто демонстрация за престиж”, пише по това време New Scientist.

В основата на неодобрението на изданието е убеждението, че непилотираните космически сонди вършат също толкова добра работа за малка част от цената и че огромните суми, похарчени за изпращане на хора в космоса, щяха да са по-добре изразходвани за „конструктивна помощ“ за „народи в неравностойно положение“. Тогава от New Scientist публикуват (съвсем погрешните) прогнози, че през 2000 г. ще има 5 милиарда души, живеещи в бедност, което може би им дава някакъв контекст за тази редакционна линия.

В първото издание на списанието New Scientist, след като Аполо 11 кацна на Луната, в основната му статия от 24 юли 1969 г. е изразена най-вече тревога, че астронавтите може да са „се заразили от вируса на шоу-бизнеса“.

Бъз Олдрин на Луната. Кредит: NASA

Въпреки че са благоволили да кажат, че гледката на човешко същество, което за пръв път в историята върви по небесен обект, различен от Земята, има „трогателно великолепие“, а „подскоците на астронавтите имат същия емоционален заряд като първите неловки опити на прохождане на едно дете", те все пак питат “не сме ли виждали това преди?” във филми като 2001: Една Одисея в космоса и в разни евтини жълти списания.

Месец по-късно изданието отново отразява оплакванията на учените от Хюстън, работещи по проекта „Аполо“. Например случая с д-р Юджийн Шумейкър (Eugene Shoemaker), главен изследовател по лунна геология, който е останал на 14-о място в списъка с приоритети, да получи официално набор снимки от Луната и които „в крайна сметка са му дадени от репортер“.

Също така New Scientist отбелязва, че „нито един астронавт-учен не е бил обявен нито в основните, нито за резервните екипажи на следващите три мисии за кацане на Луната, което кара един от малкото научно квалифицирани астронавти да се оттегли отчаян“.

Две години по-късно, на 28 януари 1971 г., New Scientist публикуват думите на д-р Питър Стюбс (Peter Stubbs), който поставя под въпрос истинския „смисъл на съществуването“ на това изключително скъпо начинание:

„Програмата Аполо явно предизвиква голяма научна активност, но ползата от развитието на планетарните науки със сигурност е по-спорна от тази на съвременната физика на високите енергии”.

Кредит: NASA

New Scientist отразява и друга история, цитирайки д-р Брайън О'Лиъри (Brian O’Leary), един от 11-те учени-астронавти от 1400 кандидати, избрани от НАСА. След намаляването на бюджета, шефът на астронавтите Дик Слейтън му казва, че може да очаква перспективата за продължителни отлагания на полета си, а може и да не полети никога.

„Ние не се нуждаем от вас тук, поне засега", се обръща към него Слейтън.

Като реакция учените кандидат-астронавти са наричани „излишните единадесет (XS-11)”.

„Вярвам, че американската космическа програма може да оправдае средствата, които влагаме в нея, ако може да се ограничи акцента върху пилотирания полет. Трябва да насърчаваме науката да търси подходящата за нея мисия, а не мисията да търси подходящата за нея наука”, подчертава О'Лиъри.

О'Лиъри завършва с думите:

„Въпросът за много учени в Хюстън в момента е: „Как може някой да говори за изпращане на хора на Марс, когато не можем да накараме НАСА да прави всичко възможно за науката на Луната?”

Нийл Армстронг в лунния модул след първата си разходка по Луната. Кредит: NASA

Може би кампанията на New Scientist срещу Аполо изглежда смешна и абсурдна, но  забележете датата 13 декември 1972 г. - това бе моментът преди 47 години, когато  Юджийн Чернан и останалата част от човечеството напуснаха Луната за последен път.

„И така, интересно кой ще се смее последен или дали ще видим хората отново да стъпят на Луната докато сме живи? Само времето (и общественото мнение) ще покажат”, завършва обзора на позицията си през последните десетилетия изданието New Scientist.

Юджийн Чернан . Кредит: NASA

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

3035

3

Явор

26.05 2020 в 20:44

Запознах се с New Scientist след като прочетох материала Ви. Всъщност ги поздравявам за правилната им позиция. Отдадох се на четене на материалите им и съм доволен от тях. Приятно ми е когато срещна интелект, който си заслужава. Неволно ми помогнахте и Вие, разбира се, в случая единствено посредством желанието Ви публично да не се съгласите с тях, но какво да се прави. В противен случай щях дори да Ви благодаря. Понякога за да стигнеш до големите чисти умове неволно помагат и по-малките без дори да го разбират.

4010

2

Голям праз

21.10 2019 в 11:26

"През 1961 г. New Scientist призовава за спиране на пътешествията до Луната." Ле-ле, ама то американците наистина са много напред - 8 (ОСЕМ) години преди първия полет до Луната, те вече искат да ги забранят!!!

15914

1

поп Дръвчо

30.07 2019 в 09:34

Обществен дебат, нормално.

В оправдание на пилотираните мисии можем да отбележим, че идеята да се пращат автоматични станции малко е изпреварила времето си. Примерно с 30 години, броено по развитието на автоматиката и изчислителната техника.

През 60-те години е било единствено възможно да се изпратят хора да управляват всичко това на място. Компютрите, които са били достатъчно умни за тази цел, през онези години са били по-тежки и по-скъпи от ракетата-носител. И са били обслужвани от десетки хора (без да броим малкия ТЕЦ който ги захранва).

Бонус - космонавтите като се върнат са герои и могат да бъдат показвани по телевизора веднага щом се поизправят на крака.

Научната стойност е много сложен въпрос - напълно естествено е нечии (обективно важни) научни претенции да са били пренебрегнати - ресурсите са били ограничени. Това не значи, че не е свършена работа.