13 ноември 2018
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

"Съжалявам, Мъск, колонизирането на Марс е лоша идея!". Поне засега

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 05 август 2018 в 00:00100481
Концепция за жилища от лед на Марс NASA/Clouds AO/SEArch

Илън Мъск, изпълнителният директор на SpaceX и Tesla, вдъхнови милиони с амбициозната си визия за колонизиране на Марс, но пред нея има толкова сериозни технически и други предизвикателства, че тази идея на Мъск е не само трудно осъществима, но може да се окаже и вредна. 

И това е така по няколко причини - правилата за планетарна защита и трудностите при тераформирането на планетата (да се създадат условия за живот например чрез затопляне) и засега технически непреодолимата тежка радиация.

Това е акцентът на една наскоро публикувана статия в изданието The Conversation, чийто автор е Андрю Коутс (Andrew Coates), професор по физика, заместник-директор в Лабораторията за космически научни изследвания кум Университетския колеж в Лондон.

Безспорно, Мъск вече направи първата крачка към целта си през февруари тази година с изпращането на автомобила Tesla roadster в орбита  отвъд Марс на първата ракета Falcon Heavy. Това драматично илюстрира нарастващата възможност за стартиране на бъдещи мисии.

Живот на Марс?

Но шест месеца по-късно научихме, че може да има живот под повърхността на Марс и тогава плановете за тераформиране на повърхността му започнаха да изглеждат по-скоро като фантазия.

Възможността в момента може да има живот на Червената планета излезе на преден план преди седмици, когато учените съобщиха за откриването на солено езеро с течна вода под повърхността на Марс. Езерото е на 1,5 километра под южната полярна шапка и най-малко 20 километра в диаметър. Това се установи от анализа на подземните радарни данни от космическата сонда Mars Express. Водата се смята за солена, като вероятно магнезиевитет, калциевите и натриевите перхлоратни соли действат като антифриз до температури от около 200 К (минус 73,15 градуса С).

Силното радарно ехо на Planum Australe, показано тук в тъмно синьо, означава голямо количество течна вода под повърхността. (USGS Astrogeology Science Centre, Arizona State University, INAF)

Това е вълнуващо, тъй като е първото окончателно откриване на течна вода на Марс, а е възможно да има и други подземни езера другаде на планетата. Това означава, че има реална възможност за живот на Марс.

Вече има няколко доказателства, които сочат, че Марс е бил годен за живот преди 3,8-4 милиарда години. Данните от неотдавнашните мисии - включително Mars Global Surveyor, Odyssey, Opportunity, Curiosity и Mars Express - показаха, че е имало вода на повърхността в потоци и езера с умерена киселинност и че е съществувала правилната химия за живот по времето, когато се еволюирал животът на Земята.

Но Марс е загубил своето магнитно поле, което защитава живота от суровата космическа радиация преди 3,8 милиарда години. Заради това атмосферата му започна да изтича в космоса и тя става все по-разредена. Така че живите организми може да не са оцелели.

За някои новото откритие може да означава, че бъдещите колонизатори ще могат да използват водата в подземното езеро за своите нужди, но реалността е много различна.

Рискът от замърсяване означава, че не бива да изпращаме хората там, докато не знаем със сигурност дали има естествено развит живот - нещо, което може да отнеме години до десетилетия. Ще трябва да сондираме района на езерото и да анализираме пробите или на място, или от материали, върнати на Земята, и да намерим подходящи биомаркери, за да сме сигурни.

Тераформирането се отлага докато не разберем дали има живот на Марс

За съжаление, една отдавна предложена идея за тераформиране на Марс вече твърдо остава в областта на фантастиката. Mъск преди време посочи, че иска да тераформира планетата, за да стане по-зелена, за да може "да се разхождате навън навън свпбодно без скафандри". Това най-лесно би могло да се постигне чрез създаване на атмосфера от задържащи топлината парникови газове, заключени в лед в момента на планетата, за да се повиши температурата и налягането. Мъск предложи да се пуснат термоядрени бомби върху леда на полюсите, за да се загрее и да освободи въглеродния диоксид.

Но според ново проучване, публикувано в Nature Astronomy, Марс е загубил толкова много от своите потенциални парникови газове в пространството в продължение на милиарди години, че сега няма да може да се превърне останалата атмосфера в годна за дишане с наличната технология.

Ще стане ли Марс подобен на Земята? Steve Jurvetson/Flickr, CC BY-SA

Изследването се основава на отчети на скоростта на изпускане на газовете в космоса, измерени през последните 15 години от Mars Express и последните четири години от MAVEN. Това може да ни покаже количеството парникови газове, въглероден диоксид и вода на разположение на Марс. Измерванията, съчетани с познанията за запасите от въглероден диоксид и вода на Марс от последните космически мисии, показват, че парниковите газове, блокирани в ледените шапки, не са достатъчни, за да осигурят необходимото затопляне.

Повече въглероден диоксид може да се намери дълбоко в недрата на планетата, но извличането е далеч отвъд възможностите на съвременната технология. Също така атмосферата ще продължи да се губи поради липсата на магнитно поле, така че това трябва да бъде забавено по някакъв начин, за да се поддържат всички промени, постигнати чрез тераформирането. Това означава, че потенциалните изследователи ще трябва да използват тежки, херметически стени, покриви или сгради, за да осигурят подходящата атмосфера и необходимата защита от космическото лъчение.

Тези нови резултати може да разочароват Мъск, но повечето учени - изследователи на Марс си отдъхват с облекчение. Възможно е да има настоящ или минал живот на Марс и сега можем да се съсредоточим върху намирането му.

Признаци на живот ще търсят ExoMars 2020, европейско-руският марсоход, а мисията на НАСА Mars2020 ще събере проби, които планира да върне евентуално в лаборатории в Земята до около 2030 г. Резултатите от тези мисии може да ни кажат дали е имало, има или може да има живот другаде. В нашата Слънчева система най-добрите цели са Марс, спътникът на Юпитер Енцелад и луните на Сатурн Европа и Титан. И това само намекна за потенциала за живот на многото планети извън собствената ни слънчева система.

"Марс е ярък в нашите небе тази седмица, най-яркият от 2003 г. насам. Червената планета никога не е далеч от нашите мисли, било като потенциална люлка за живот извън Земята или като цел за хората в бъдеще. Живеем във вълнуващи времена, когато става въпрос за изследване на космическото пространство. Така че нека не разваляме един от най-големите и -фундаментални експерименти за човечеството като позволим мечтите за колонизация да отидат твърде далеч - поне докато не разберем дали има живот", заключава авторът.


Препоръчани материали
+ 5
- 2
Нищо сложно няма в тераформирането на Марс. На буксир сгодни парчета от пръстените на Сатурн и някоя и друга комета, далекопровод по екватора за магнитно поле и нещата ще потръгнат. Докато се усетим ще трябва да плевим около соларните панели.

Малко е сумрачно там ама животът не е идеален.
 
Още от : Космология
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.