Катастрофален сблъсък с огромен космически обект, два пъти по-голям от размера на Земята, може да е причинил необочайния наклон на Уран и ниските му температури.
Всички планети в Слънчевата система са повече или по-малко ориентирани като Слънцето, със север и юг, насочени в същата посока. Но не и Уран. Оста север-юг на синята планета е наклонена на 98 градуса спрямо орбиталната равнина на Слънцето.
Всъщност един катастрофален удар или няколко по-слаби удара - се считат поне от 1966 г. за най-вероятната причина Уран да се търкаля около Слънцето като мързелива топка. Но се знае много малко за това как и кога се е случило и какви други ефекти има върху планетата, разказва ScienceAlert.
Джейкъб Кегерис (Jacob Kegerreis) и колегите му от Института за изчислителна космология към Университета в Дърам извършват над 50 различни компютърни симулации, удряйки модел на газовия гигант с обекти с различни размери на Уран, a резултатите са публикувани в The Astrophysical Journal.
Тъй като Уран е толкова масивен - той има около 14 пъти по-голяма маса от Земята и с около четири пъти по-голям в радиус, то би трябвало някога, в далечното минало, синята планета е ударена странично от протопланета, приблизително два - три пъти по-голяма от масата на Земята, смятат учените.
Събитието, открито от екипа, вероятно се е случило преди около 4 милиарда години, в ранните етапи на Слънчевата система. И такъв катаклизъм може да обясни няколко други странни характеристики за Уран.
Например деликатните екваториални пръстени на планетата и нейната нерегулярна система от луни.
Според симулации, ударът би могъл да освободи отломки, които образуват тънка черупка около ръба на ледения слой на планетата, като улавят топлината, излъчвана от ядрото на планетата. Това може частично да обясни неблагоприятната мразовита температура на Уран във външната атмосфера, която е средно около -216 градуса по Целзий. (На Плутон, който е много по-отдалечен от Слънцето от Уран, температурата достига най-ниско до минус 223 - 233 градуса по Целзий).
Някои от 27-те луни на Уран - включително 13-те т. нар. "вътрешни луни" - може да са се образували в резултат на изхвърлените отломки. Нерегулярните луни по външните орбити около планетата, от друга страна, вероятно са уловени по-късно.
"Нашите открития потвърждават, че най-вероятното обяснение е, че младият Уран е бил замесен в катастрофален сблъсък с обект, който е два пъти по-голям от Земята, ако не и по-голям, като го обръща настрани и задейства събитията, които помогнаха за оформянето на планетата такава, каквато я виждаме днес ", заяви Кегерис.
Друга загадка, която противоречеше на теорията за сблъсъка, е защо такъв удар не е издухал атмосферата на Уран в космоса. Вместо това, тя все още е добре увита около планетата като ледено одеяло.
Credit: Jacob Kegerreis/Durham University
Сблъсъкът не е бил челен. Вместо това космическото тяло засяга странично Уран, което позволява на планетата да запази по-голямата част от своята атмосфера, но това обаче е достатъчно, за да се отрази на наклона на орбитата й.
Възможно е ударът дори да е създал разтопен лед и струпвания от скали на планетата. Това би обяснило още една загадка - защо Уран има такова магнитно поле, както асиметрично, така и наклонено на 60 градуса от оста.
Моделът със сигурност изглежда че обяснява всичко много добре, което е страхотно, а не само за познанията ни за нашата собствена Слънчева система, а и да помогне да разберем еволюцията на други планети от подобен род във Вселената.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари