23 април 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

За пръстените на кентаврите са виновни гигантите

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 15 август 2016 в 12:0038830
Илюстрация: LUCIE MAQUET

Кентаврите са малки небесни тела, обикалящи между Юпитер и Нептун, които имат или са имали пресичащи се орбити с една или повече гигантски планети. Последните наблюдения и интерпретация на предишни наблюдения са разкрили съществуването на пръстенни системи около 10199 Харикло и 2060 Хирон.

Ново изследване твърди, че пръстените са възникнали в резултат на гравитационното влияние на планетите гиганти.

Изследването е публикувано в сайта arXiv.org.

Доскоро се смяташе, че само гигантските планети имат гравитацията да задържат в орбита милиардите парчета лед и прах, които образуват един пръстен. Но едно изследване от 2014-та показа, че на това са способни и по-малки тела - астероиди и комети. Учените тогава с изненада съобщават за откриването на два ледени пръстена около малък обект, наречен Харикло, който обикаля между Сатурн и Уран, с размер само 248 км. 

Харикло, който е открит през 1997 г., е най-големият от един странен клас от обекти, известни като "кентаври". Има няколко стотин от тях. Подобно на митологичния хибрид на кон и човек, те са разпънати между два свята: този на скалните астероиди, чиято орбита е по-близо до Земята, отколкото до Юпитер, и този на ледените комети, които се намират най-вече отвъд Нептун.

Кентаврите може някога да са били част от леден кометен пояс, но сега те се движат между Юпитер и Нептун на нестабилни орбити, които пресичат пътя на някоя от гигантските планети. Това означава, че те най-вероятно са обречени и в рамките на десет милиона години ще бъдат изхвърлени или във вътрешната Слънчева система, или навън в междузвездното пространство.

Позиции на известните обекти във външната Слънчева система. Кентаврите са навътре от Пояса на Кайпер и извън "троянците" на Юпитер. Слънцето е в жълто, Юпитеровите троянци (6178) са в сиво, в оранжево е разреденият диск (> 300), гигантските планети - Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун (J · S · U · N) са в червено, кентаврите (44000) са в зелено, а телата от Пояса на Кайпер (> 1000) са в синьо. Скала е в астрономически единици. Източник: Wikimedia.

Има много неща, които не е известно за кентаври, включително как са успели с тази гравитация да придобият кръгла форма, с която може да си печелят титлата "планета-джудже".

Пръстените на Харикло са около седем и три километра широки и са съответно на 391 км и 405 км от центъра на кентавъра. Те са предимно от воден лед, според Фелипе Брага-Рибас (Felipe Braga-Ribas) от Националната обсерватория в Бразилия, техния откривател, са светли и плътни и приличат на миниатюрен вариант на величествените ленти на Сатурн.

Но произходът на пръстените около такава малка планета бе отворен въпрос.

В последното изследване на астрономи от Франция и Япония показа, че гравитационната приливна вълна е откъснала от обекта фрагменти, при близка среща с гигантска планета, които са образували пръстеновата системя около кентаврите.

Когато едно небесно тяло се движи със скорост от 3-6 километра в секунда, въртейки се с период от 8 часа около оста си и се оказва на разстояние 0,4-0,8 от границата на Роше* от планетата, гигантските приливни сили започват да откъсват външната ледена обвивка на небесното тяло, обясняват изследователите. 

От останките се формира пръстен, който представлява 0.1-10% от първоначалната маса на обекта. Последващото утлътняване (конвергенция), което се вижда от компютърната симулация, води до образуването на нови пръстенни структури. 

*Граница на Роше (предел или сфера на Роше) е разстоянието, на което приливните сили, въздействащи на голямо тяло, приближаващо се към още по-масивно тяло, стават по-силни от силите на вътрешно привличане, които не позволяват на тялото да се разруши. Тази граница за първи път е изчислена от френския астроном Едуард Роше (1820-1883г.). Границата на Роше не съществува за тела с малки размери и затова ние ходим по Земята, без да се разпадаме на части. Изкуствените спътници също не се влияят в такава степен от приливните сили. Законът на Роше важи за тела с диаметър над 360 км. Изчислено е, че тела с почти еднаква плътност могат да се приближат на не-повече от 2.45 радиуса на по-голямото тяло, а при приближаване под тази граница по-малкото тяло ще се разруши от гравитационното влияние на по-масивното тяло.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Космология
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.