Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам
18 декември 2017
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Защо една необичайна метеорна следа остана 1 час в небето (видео)

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 13 август 2017 в 00:0337360

В ранните утринни часове на 8 април 2017 г. астрофотографът Фил Харт (Phil Hart) прави серия снимки в югоизточна Австралия, за да създаде тайм-лапс видео, когато улавя нещо наистина странно и прекрасно - една много продължителна дълга метеорна следа, разказва астрономът Фил Плат от SYFY Wire.

Устойчивите метеорни следи или както казват астрономите - влакове (meteor trains) - са дири от газове, оставени от метеорите, които обикновено избледняват след няколко минути, но ако се съди по движението на звездите във видеото на Фил Харт, спрециалистите казват, че това е продължило повече от час. Това е доста необичайно.

Парче от астероид, обикалял около Слънцето милиони години

Причината за този метеор най-вероятно е парче от метал и скала, които някога са били част от астероид. Може това да е една малка отломка от сблъсък между астероиди, която две хилядолетия или дори милиони години е обикаляла около Слънцето, докато не застанала на пътя на Земята. Ние се удряме със сто тона такъв материал всеки ден. Въпреки че това парченце вероятно е доста малко (трудно може да се досетите за неговия размер, съдейки по блясъка му, но може би е с размерите на гроздово зърно), може да го наречем все пак астероид, но когато премине през атмосферата, ще се нарече метеорит, а оптичната му проява във вид на светла диря е метеор.

Когато навлиза в нашата атмосфера на сто или повече километра над повърхността на Земята, той се движи с няколко десетки километра в секунда, така че силно компресира атмосферния газ пред себе си. Когато някакъв газ се подложи на налягане, той се загрява, така че въздухът става много горещ. От своя страна метеоритът също се нагрява до висока температура. Това атмосферно съпротивление силно забавя метеорита, но в случай, че е достатъчно малък, може би се изпарява напълно.

Влакът (все пак да спазваме номенклатурата) се дължи на парите от скалите и метала на метеорита. Обикновено те избледняват много бързо, понякога за секунда и  дори по-малко. Устойчивите влакове продължават по-дълго и могат да образуват причудливи форми, заради високите атмосферни ветрове. 

"В този момент, трябва да призная: Доскоро не бях сигурен точно колко продължителни може да са влаковете. Струваше ми се, изпаряването на скалата трябва да я охлади бързо, така че не би трябвало да светят много дълго. Въпреки това, по някаква причина, никога не проучих подробно, докато не видях видеото на Харт. Порових се и се оказа много поучително" - споделя Фил Плат.

Сиянието се дължи на изпарена скала и метал, но не е толкова просто. В метеорита има много различни елементи. Два от тях, натрият и желязото, са ключови за устойчивите следи.

Натрият и желязото

Въпреки че на височина над 100 км няма много въздух, там има озон. И когато натрият се окаже близо до озон, те реагират химически. Има няколко етапа в процеса, но в крайна сметка, озонът (който представлява три кислородни атома хлабаво свързани заедно) стига до обикновена молекула от два атома кислород, а натрият действа като катализатор (тоест, получавате същото количество натрий в края на реакцията, каквото е постъпило). Натриевите атоми абсорбират част от енергията на реакцията и след това я отделят като видима светлина - при дължина на вълната 589 нанометра. Това е оранжево-жълт цвят, същия цвят, който излъчват натриевите улични светлини.

За тази реакция е нужно известно време за протичането й, което е и причината метеорните влакове да остават толкова дълго време в небето. Във видеото като че ли самата атмосфера свети слабо в тази дължина на вълната, сякаш и тя е от натрий.

"Бях доста учуден да намеря публикация от 1939 година, която описва, че източникът на натрий може да бъдат метеорите, макар че имаше и други предположения като сол от океана, пометен от ветрове, вулканичен прах и частици от междузвездното пространство" - разказва Фил Плат.

Също така, сравнително наскоро бе установено, че желязото се държи по аналогичен начин около озона; една от стъпките на процеса е образуването на железен оксид, а железният оксид свети между 500-700 нанометра (зелено до червено). В края макар че комбинира със свободен кислороден атом, за да образува двуатомна молекула кислород и железен атом, процесът може да започне отново.

"Виждал съм хиляди метеори, но никога, нито  един с устойчива диря. Повечето от метеорите, които съм виждал, са по време на метеорните потоци, които са от парчета на комети, а не от астероиди, така че съдържанието на метал в тях е по-ниско (но все пак го има - те също оставят дири). Може би някой ден. Това е лотария, въпрос да бъдеш достатъчно дълго под небето.

Надявам се, да видя устойчив влак някоя нощ. Има нещо наистина прекрасно в това да видиш случайната светкавица на метеор, която профучава през небето. И когато най-накрая видя един, преживяването ще бъде още по-сладко, защото тогава ще разбирам това, което виждам.

Знанието дава повече красота, особено когато става дума за небето" - заключава астрономът Фил Плат.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Космология

Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.