Повечето от нас смятат, че Земята има само един естествен спътник - Луната. Тя е най-яркият обект на нощното небе и петият по големина естествен спътник в Слънчевата система, а също така е първото и единствено засега извънземно тяло, на което е стъпил човешки крак. 

Може би не толкова известен факт е, че Луната не е единственият естествен спътник на Земята, припомня Дънкан Форгън (Duncan Forgan) от сайта phys.org. 

Круитни 3753

През 1986 г. е открит астероидът (3753) Круитни (лат. Cruithne) с диаметър от 5 километра, a през юни 1997 г. Пол Уигърт (Paul Wiegert) определя, че Круитни е спътник на Земята. Неговото движение спрямо Земята може да се представи във вид на подковобразна орбита като и най-близкият й подход към Земята е около тридесет пъти разстоянието между Земята и Луната или 12 000 000 км. Пътят на астероида по подковата отнема 385 години.

Круитни се движи в орбитален резонанс със Земята 1:1 като пресича при това орбитите на три планети: Венера, Земята и Марс. Заради особеностите на движението му около Слънцето, този астероид се нарича квазиспътник на Земята.

Круитни се движи по силно сплесната елиптична орбита около Слънцето, така че крайните си позиции достига почти до орбитата на Меркурий, а след това, пресича орбитата на Венера и Земята и минава понякога доста близо орбитата на Марс. Така през 2058-а се очаква да се доближи до Марс на разстояние до 0.09 а. е., което е 13.6 милиона километра.

Благодарение на орбиталния резонанс със Земята, астероидът преминава по своята орбита за една земна година (364 дни), в резултат на което Круитни и Земята във всеки момент са на едно и също разстояние една от друга, както преди една година. Затова понякога Круитни се нарича "втора Луна" на Земята.

Поради малкия си размер Круитни, дори по време на най-близкия си подход до нас, се наблюдава от Земята като много слаба звездичка - видима звездна величина +15,8 m (по-слабо от Плутон), така че може да се види само с достатъчно голям телескоп с диаметър не по-малко от 320 mm.

Относителното движение на Земята и Круитни около Слънцето.	Орбитата на астероида Круитни с гледна точка на земен наблюдател.

Интересното е, че от гледна точка на земен наблюдател, т.е. ако вземем Земята за отправна система и я фиксираме, се оказва, че не е астероидът, а орбитата му обикаля около Слънцето, докато самият астероид описва пред Земята траектория във вид на подкова, по-скоро, наподобяваща "боб", с период, равен на периода на въртене около Слънцето на астероида - 364 дни. Тъй като продължителността на обиколката е малко по-малко от една година, Земята постепенно, всяка година все повече и повече изостава от "боба", така че от наша гледна точка, орбитата на Круитни не е стабилна и представлява спирален цикъл с постепенно отдалечаване.

След още 380 - 390 г, "подковата" отново ще се приближи до Земята, но от другата страна и т.н. Подобна близост последно е била в началото на XX-ти век, примерно през 1902 г.

Други квази спътници

По-късно са намерени още няколко астероида, движещи се по резонансни със Земята орбити. Сред тях са астероидите (54509) YORP, (85770) 1998 UP1, 2002 AA29 и 2009 BD. 

Друг пример на небесни тела, които се движат по подковообразна орбита и могат да служат за естествени спътници на Сатурн, са Янус и Епиметей. Тези тела се движат около Сатурн по по-прости орбити от Круитни, но по същите принципи.

Марс има четири коорбитални астероиди (5261) Еврика, 1999 UJ7, 1998 VF31 и 2007 NS2, разположени в точките на Лагранж, наричат ги още троянски астероиди на Марс. Планетата Юпитер има във всички свои точки на Лагранж повече от 1000 троянски астероиди. Коорбитални малки спътници има и в системата на Сатурн (Телесто, Калипсо, Тефия, Елена, Полидевк и Диона), но никой от тях не е с подковообразна орбита.

J002E2

Aстрономът-любител Бил Юнг оповести за откриването на мистериозен космически обект, който се оказа, в орбита около планетата с период от петдесет дни. Според експерти на НАСА, тялото J002E2 е може би степен на космически кораб заради характера на движение на обекта.

Обаче, от друга страна, всички наблюдения на астрономите не са успели да определят евентуални промени на яркостта на J002E2, както би трябва да бъде в случай на бавно въртящи се метални части. Освен това, позицията на тялото не съответства на нито една от траекториите на известните остатъци от изкуствен произход. По този начин, J002E2 може би е нов естествен спътник на Земята, уловен от нейната гравитация тази година. Ако тази хипотеза се потвърди, то откритият обект ще бъде третият естествен спътник на Земята - след Луната и астероида Круитни.

Още по темата

12/11/2014

Земята

Как се е образувала Земята и нейният спътник - Луната

17/11/2014

Космос

Произходът на Слънчевата система