23 юли 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Църквата в четвъртото измерение

автор: Мартин Гарднер “Математически развлечения”, том 1, гл.21

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 01 февруари 2015 в 18:4291501

…Миналата есен например бях в хотелската си стая близо до Пикадили, когато едно малко обяв­ление в лондонския „Таймз" привлече погледа ми:

Омръзнал ви е тримерният свят? Елате с нас на богослужение следващата неделя в Църквата в чет­въртото измерение. Начало на службата точно в 11 ч. сутринта в Платоновата пещера."

Беше даден и адрес. Откъснах обявлението и следващата неделя слязох от метрото близо до църквата. Във въздуха се носеше лек скреж и нежна мъгла се вдигаше от морето. Завих зад последния ъгъл, без изобщо да очаквам появата на странната сграда, която изникна пред мен. Четири огромни куба бяха наредени един върху друг, а други четири стърчаха по посоките на света, долепени до свободните стени па третия (отдолу нагоре) куб. Веднага разпознах в тази конструкция разгънат хиперкуб. По същия начин както шестте квадратни стени на тримерния куб могат да се разрежат по седем линии и да образуват двумерен римски кръст (разпространена форма па църквите през средновековието), така и осемте кубични хиперстени на четирнмерен куб могат да се получат чрез разрязване по седемнадесет квадрата и разгънати да представят тримерен римски кръст.

Усмихната млада жена на входната врата ме упъти във вътрешността. Стълбището се спускаше спираловидно към помещение, което бих могъл да опиша само като киносалон, разположен във варовикова пещера. Предната стена беше боядисана в бяло. Гроздове от полупрозрачни сталактити блестяха ярко на тавана, заливайки помещението с розова светлина.

...

Музиката заглъхна съвсем и настъпи тишина; всичко беше напълно тъмно освен блестящата стена. Пред нас изникна сянката на проповедника. Той обяви: Послание до ефесците, глава 3, стихове 17 и 18, и започна да чете с нисък, резониращ глас, който ми се струваше, че излиза точно от главата на сянката: "...че вие, вкоренени и утвърдени в любовта, да можете да разберете заедно с всички светци какво е ширина и дължина, и дълбочина и височина..."

Беше много тъмно, за да си водя бележки, но следващите изречения резюмират напълно забележителната проповед на Слейд.

Нашият космос — светът, който виждаме, чувствуваме и усещаме, е тримерната "повърхност" на огромно четиримерно море. Способността да разберем интуитивно този „напълно друг" свят с по-висока размерност се проявява всеки век само у няколко избрани пророци. Останалите трябва да проникнат в хиперпространството по косвен път, с помощта на аналогията. Представете си Флатландия - двумерна страна на сенките, като сенките по стените на прочутата Платонова пещера . Но сенките не са материални, затова е най-добре да считаме, че във Флатландия всички предмети са с безкрайно малка дебелина, равна на диаметъра на една от нейните елементарни частици.  Тези частици плуват по гладката повърхност на течност. Жителите на Флатландия са изградени от такива частици (подчинени на законите на двумерния свят) и не могат да възприемат трета посока, перпендикулярна на известните им две.

Обаче ние, които обитаваме тримерен свят, наблюдаваме добре всички подробности във Флатландия. Виждаме ясно вътрешността на къщите, вътрешността на тялото на всеки флатлапдец. Докосваме всяка частица от техния свят, без пръстите ни да преминат през пространството им. Ако изтеглим един флатландец от заключена стая през третото измерение, това ще му се стори чудо.

По аналогичен начин, продължи Слейд, нашият тримерен свят плува по тихата повърхност на гигантски хиперокеан; може би, както е предполагал Айнщайн, върху необятна хиперсфера. В четиримерното пространство дебелината на нашия свят е приблизително равна на диаметъра на една елементарна частица. Нашите закони се определят от „повърхностното напрежение" на хиперморето. Повърхността на хиперморето е еднородна, иначе законите не биха били еднородни. Леката кривина на морската повърхност отговаря на почти незабележимата постоянна кривина на нашето пространство-време. В хиперпространството също има време. Ако считаме времето за четвърта координата, хнперсветът е петмерен. Електромагнитните вълни са вибрации по повърхността на хиперморето. Единствено така науката ще избегне парадокса за празното пространство, в което се пренася енергия, подчерта Слейд.

Какво има извън повърхността на морето? Изцяло различният свят на бога! Теологията вече не се разкъсва от противоречието между вездесъщието на бога и неговата абстрактност. Хиперпространството докосва всяка точка от тримериия свят и затова бог е по-близо до нас от дъха ни. Той може да види всяка част от нашето пространство и да докосне всяка частица, без да има нужда да се движи през него. И все пак божието царство е напълно „извън" тримериия свят, в посока, която ние даже не можем да си представим.

Светът е създаден преди милиарди години, когато бог изсипал (Слейд направи пауза, за да подчертае метафората) върху повърхността на хиперморето огромно количество хиперчастици с асиметрични тримерни сечения. Някои от тях попаднали в нашия свят в „дясна" форма и се превърнали в неутрони, други в „лява" — те са антинеутроните. Двойки противоположни частици анихилирали с ужасен взрив, но тъй като броят на неутроните малко надхвърлял броя на антинеутроните, те не изчезнали; повечето се разпаднали на протони и електрони и така се образувал  водородът.  Започнала еволюцията  на   нашия  „еднопосочен" материален свят. Експлозията предизвикала разпръскване  на частиците. За да задържи разширяващата се Вселена сравнително  стабилно   състояние,   бог   периодично  обновява градивния й материал; той черпи от своите запаси хиперчастици и ги хвърля в морето. Тези, които паднат като антинеутрони, анихилират, а неутроните остават. Всеки път, когато в някоя лаборатория се формира античастица, ние наблюдаваме едно действително "обръщане"  на асиметрична частица, както в тримерния свят плосък двумерен картон може да се обърне наопаки. Така получаването  на  античастици  ни  дава емпирично доказателство за съществуването  на четиримерно  пространство. Слейд завърши проповедта си с цитат от неотдавна намереното евангелие от Тома: „Ако тези, които ви водят, ви кажат: Царството на Бога е на небето — там са птиците,  Ако ви кажат, че то е в морето, там са рибите. Но Божието царство е вътре във и то е вън от вас!"

THE CHURCH IN THE FOURTH DIMENSION


Препоръчани материали
Арх. 04.02 2015 в 12:41 1
+ 3
- 0
Много интересна статия и нито един коментар... :)
 
Още от : Математика
Ако P = NP, човек ще бъде Бог
18 септември 2017 в 00:001
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.