Етиопия е страна, разположена на високопланинско плато, с мек и общо взето здрав климат. Обаче низините и речните долини с горещия си тропически климат винаги са били разсадници на малария. Както и по-голямата част от населението на Североизточна Африка, жителите на Етиопия периодично страдали от едра шарка, която продължавала да върлува в Азия и Африка и след нейното ликвидиране в Европа през първата половина на XIX век.

Освен споменатите по-горе болести, етиопците познавали и други тежки недъзи, най-страшните от които били проказата, слоновата болест и вероятно туберкулозата. С две думи, поради честите заболявания на населението, които водели до висока смъртност, здравословното състояние на жителите на Етиопия съвсем не напомня "златния век" на благоденствието, който трябва да се търси по-скоро в бъдещето, отколкото в миналото.

Макар че допреди няколко десетилетия етиопците не са имали медицина в съвременния смисъл на думата, за тях съвсем не е било характерно пасивното или фаталистично отношение към болестите. Напротив, те са създали сложна система на терапия и хирургия, при което са изхождали от собствения си опит и възприемали знанията на другите народи. Тази забележителна в много отношения народна медицина не е била лишена от известни елементи на знахарство и магьосничество.

В Етиопия, както и в много други страни, се отделяло внимание както на лекуването, така и на предпазването от болестите. С вековете са създадени множество различни и противоречиви лечителски практики. Повечето от тях са по-скоро вредни, отколкото полезни, но някои (макар и малко) се практикуват и в момента в съвременния свят, но се изпълняват значително по-безболезнено.

Ето десет от най-шокиращите древноетиопски медицински практики:

Обрязване на жени (премахване на клитора, малките срамни устни и стесняване на входа на влагалището).

Премахване на млечните зъби. Етиопците традиционно вярват, че диарията и високата температура у малките деца с прорастващи зъби са причинени от инфекция, която се крие във венеца под зъбите. Именно затова зъбът се премахва. Тъй като по селата няма стоматологични кабинети, зъбът просто се изкоренява от венеца. По този начин се "лекува" и забавянето на ръста при децата. Точна статистика на остеомиелитите след такава прозедура няма, но лекари многократно са споделяли, че даже примерните числа стряскат.

Увулектомия - хирургична процедура при хъркане и сънна апнея, при която се премахва мъжецът. Това е висящият конусовиден завършек на задното небце, съставен от съединителна тъкан. В Етиопия съществува поверие, че възпаленият мъжец предизвиква възпаление на гърлото, кашлица, подуване на гърлото. Като метод за лекуване или предотвратяване на тези болестни състояние мъжецът се превързва с връв или конски косъм и се отрязва с някакво острие. Това се практикува и в домашни условия. Едно от последствията при такава операция е тетанусът, а други – кръвотечение и инфекция.

Тонзилектомия (отстраняване на сливиците). Практикуват го при лечение на болно гърло. Като правило сливиците се премахват с пръсти. При възпаление на сливиците оставяли да израсте дълъг нокът на показалеца и с него нарязвали на няколко места възпалената сливица, а ако възпалението е много голямо, я отстранявали съвсем.

Убождане и/или пробиване на клепачите. Изпълнява се при очни инфекции, а инструментът е различно по вид острие. Тъй като обаче то често не е хигиенизирано, много често раните се инфектират, а при всички случаи се появява и кръвотечение.

Кръвопускане от повърхностните вени на главата. По този начин лекуват елефантиаза (задебеляване на кожата и подкожната тъкан в резултат на застой в лимфните съдове, най-често поради тяхното запушване и нарушаване на дренажа на лимфата), а също и ревматизъм, треска, мигрена.

Кръвопускане от вените на ръката. Този метод лекува същите заболявания като казаните по-горе, а също и менингит. Странно, но хипертонията не е упомената. Усложнението се явява, когато понякога по грешка вместо вена бива прерязана артерия.

Обгаряне с горещ въглен или желязо. Против ушни инфекции, мигрена, конюнктивит.

Масаж на матката по време на раждане. При такъв процес коремa мачкат и притискат с всички сили, за да ускорят раждането. Е, понякога настъпва руптура на матката, но това не се брои.

Улцерация (разязвяване, образуване на язва) на ректума – правото черво. По този начин се лекува глистна инвазия или диария.

Санитарна зона

Прадедите на съвременните жители на Етиопия са имали добра представа за инфекциозния характер на много заболявания и по време на епидемии или при мор на добитъка се стараели да попречат на своите съотечественици да преминават от заразените райони в другите части на страната. По време на една епидемия на едра шарка в началото на XIX век един от етиопските императори се уединил в своя дворец, отказал да приема когото и да било, а на всички търговци и пътешественици забранил да влизат в страната, като създал по този начин "военен кордон".

Опити да се прекрати разпространението на чумата по рогатия добитък са отбелязани през 1870 година от английския пътешественик граф Майо, който писал, че той и неговите спътници не били допуснати в Асмара, защото според етиопския закон на воловете, които возели багажа, не било разрешено да преминават през планинските проходи. Когато се опитал да разбере причините за тази забрана, Майо научил, че сред стадата на арабското племе шоро била разпространена чума и затова из цяла Абисиния била издадена заповед, съгласно която движението на добитъка в заразените райони се забранява. Авторът отбелязва: "Тази предвидливост е достойна за вниманието на санитарните инспектори в Англия".

Сомалийците отивали още по-далеч в своите опити за спасение от преследващата ги болест. В борбата с епидемията те използвали наистина драконовски методи. Някои други африкански езичници при появяването на първите признаци на болестта подпалвали заразените села, като не пускали жителите да излязат от домовете, дори и ако там оставали техните най-близки роднини.

Ваксини

Етиопците отдавна познавали метода на ваксинацията: те широко го използвали за профилактика на едрата шарка и, макар и безуспешно, го употребявали дори против бяс.

Ваксинации против едра шарка се правели почти във всички области на страната. Изследователят и пътешественик Пиърс пише: "Като разберат, че болестта се разпространява, в селата събират заедно всички деца и онези възрастни, които още не са ваксинирани. Всеки носи от къщи шепа сол и крина жито и всички заедно отиват в съседния град или селище, откъдето се е разпространила болестта. Там намират болния, който има най-много струпеи, и го завеждат при опитен човек — doftery (или dabtara — магьосник). Той събира в черупка от яйце малко вещество от струпеите на болния. После прави с бръснач разрез в ръката на здрав човек, поставя там малко от съдържанието на черупката и превързва ръката с кърпа. Солта и другите донесени неща остават за dofter-a, които той разделя с болния от шарка. След това цялата тълпа весело се връща по домовете, като пее песни, произнася хвалебствия към бога и го умолява да им изпрати изцеление, ако заболеят".

Фармакопея

Етиопската народна медицина имала на разположение редица лечебни средства. Според английския хирург доктор Чарлз Джонстън (Charles Johnston), който живял в Абисиния в началото на XX век, голяма част от лекарствата на древната фармакопея се получавали от растителния свят — от листата, цветовете, семената, корите, соковете и корените на много разновидности дървета и други растения. Фауната е давала три основни лечебни средства: мед, масло и овнешка лой. Както и в Европа, медът бил използван за лекуване на простудата и ангината. На болните от едра шарка, малария и други болести давали разтопено масло. На него се приписвали извънредно целебни свойства и затова то често се препоръчвало, когато лекарят или знахарят се оказвали безпомощни. Сомалийците лекували много недъзи с лойта, която се отлага при корена на опашката на някои породи овце.

Царството на минералите давало едно единствено лекарство — окисната корица, която се получава при нажежаването на желязото. Тази оксидна корица е била поставяна върху язви по кожата.

Често тези лекарства били използвани в съчетание с магьосничеството, на което се отдавало голямо значение при лекуването на болестите.

Пътешественикът и изследовател Кърк например твърди, че "тук повече се надяват на силата на чудесата, заклинанията и муските, отколкото на ефикасността на лечението. Такива муски — добавя той — носеха представителите на всички класи, а магьосниците ги продаваха много скъпо — от два до десет долара парчето". Джонстън пише: "Медицината като наука представлява предимно сбор от тайнствени обряди, които трябва да се спазват при събирането на лекарствените растения, а също и познаване на записаните върху къс пергамент и съхранявани в касетка от червена кожа нелепи рецепти". По-нататък той отбелязва: "Смята се, че парчетата от корали и раковините предпазват от болести, а медните пръстени лекуват от ревматизъм". Всички тези "средства" е трябвало "да изгонят демоните, които завладяват тялото по време на болестта".

Въпреки този неизбежен елемент на магьосничество, народните средства за лекуване на болестите могат да бъдат научно обосновани. Затова изучаването на използваните от прадедите на съвременните етиопци свойства на дърветата и тревите и в бъдеще понякога дава ценен принос към общата фармакопея.

Протези и хирургия

Не по-малко забележителна е народната хирургия в Етиопия. Обикновените, а понякога и сложните операции често завършвали много успешно. Понякога при тази операция се използвали две свързани дървени пръчици, които заменяли пинсетите. Етиопците много добре намествали счупени кости. Пресните навяхвания те лекували с компреси от несмляно съдържание на стомаха на овца, завито в листата на билки. При по-сериозни счупвания се фиксирали с шини от дъски или кости, свързани с лента от платно или кожа. Понякога хирурзите се решавали и на по-сложни операции: при счупен череп някои опитни лекари успявали да заменят повредената кост с овча или козя. Сомалийците също били прочути като изкусни ортопеди. При лекуването на счупени кости те използвали шини от пръчки или от свързани заедно тънки стебла на тръстика. Според разказите на някои очевидци опитните хирурзи заменяли счупени кости.

Много изследователи споменават за операции на червата. Кърк пише, че при нараняване с копие червата често излизали навън; той описва случаи, когато е било трудно веднага да се наместят червата и тогава временно ги поставяли в тиква, а след това ги нареждали обратно в коремната кухина на търпеливия пациент. Италианският мисионер де Якобис (Justin de Jacobis) описва една удивителна операция, която успял да види лично в Тигра. Той разказва за един човек, който решил сам да оперира заразените си черва: "Най-напред той напълни един дървен съд с масло, след това го покри с тънката ципа от пикочния мехур на току-що заклана крава. После седна на земята, разряза с бръснач долната част на корема си, извади червата, постави ги в тази гореща ципа, проми ги и внимателно ги намести обратно. Накрая той заши раната си и лежа по гръб до нейното пълно заздравяване, като приемаше минимално количество храна".

Известно е, че различните пътешественици, мисионери и т.н. при завръщането си в Европа значително са разкрасявали историите на своите приключения, но поне можем добросъвестно да предадем разказа на де Якобис.

С голямо изкуство са правели ампутациите. Често те били извършвани не само по медицински съображения, но и като наказание за тежки престъпления, за каквото се смятала например кражбата. По степен на майсторство операцията се приближавала до европейските представи на хирургическа намеса. Отначало разрязвали кожата, след това сухожилията, после връзките. Раната се обгаряла с нажежено желязо или се покривала с листа, пепел или някакъв прах. Англичанинът Бойс, който имал възможност да присъствва на такава операция, пише: "Аз бях очарован и дълбоко поразен. Не мръднах до края на операцията. Никой от присъстващите не се вълнуваше, те си приказваха, като че ли не ставаше нищо особено. Трябва да призная, че операцията беше извършена превъзходно. Веднага след края й потопиха остатъка от ампутирания крайник в гърне с кипяща мазнина, за да се прекрати кръвотечението". Ампутации са били практикувани и от други нецивилизовани народи – напр. в Папуа Нова Гвинея.

Народното зъболечение в Етиопия е било ефикасно, но не се е отличавало с голямо изкуство. В началото споменахме малко по въпроса, а тук ще добавим, че за изваждане на зъби били използвани "ковашки клещи", а ако те се окажели безполезни, болният зъб бил избиван с гвоздей или камък. При зъбобол се препоръчвало да се дъвче малка торбичка с билки. Все пак, вероятно, че зъбите са били изваждани само при крайна необходимост.

Проучването на етиопската народна медицина показва, че макар и лекуването на болестите да не е било лишено от предразсъдъци и магьосничество, то е съдържало някои ценни елементи с научно значение — едно указание за изобретателността и надареността на етиопския народ. Доказателство за това е фактът, че макар и малко, но някои от древноетиопските медицински практики се ползват и в момента в научната медицина, но, разбира се, с променен метод на изпълнение.

Антон Оруш, Sandacite.bg

Източници:
Traditional African medicine - https://en.wikipedia.org/wiki/Traditional_African_medicine
Traditional uvulectomy: one of Africa’s most curious medical and cultural practice - http://thisisafrica.me/traditional-uvulectomy-one-of-africas-most-curious-medical-and-cultural-practice/
Народная медицина Эфиопии - http://weekers.livejournal.com/118608.html
Сп. Наука и техника за младежда 6-1965

Още по темата

29/09/2015

Медицина

Случайните открития в медицината

27/06/2015

Медицина

Алтернативната медицина е алтернатива на медицината