Ще ни трябва ли бустерна или допълнително засилваща имунитета доза ваксина след няколко месеца?

Дали нуждата от нея зависи от това, коя е първата ваксина, която сте получил? Дали всички ще получаваме ежегодни бустери, пригодени да се борят с новите варианти, точно както всяка зима получаваме противогрипни ваксини заради появяващите се нови щамове?

Според проучване, публикувано наскоро в Nature, хората, получили иРНК ваксини - Pfizer / BioNTech или Moderna - може да имат толкова траен имунитет, че да не се нуждаят от бустери с години. Това е чудесна новина, въпреки че оставя някои нови въпроси: Това все още ли важи за мен, ако съм в напреднала възраст или съм имунокомпрометиран? И може ли да получа различен тип ваксина - след Johnson & Johnson или Oxford/AstraZeneca?

Някои учени препоръчват за тези, които са получили еднократната ваксина J&J, да приемат допълнителна доза от ваксината на Pfizer или Moderna, от притеснение, че еднократната им доза няма да е достатъчна, за да спре по-заразния вариант делта. 

Но досега Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) не са предложили никакви препоръки по този въпрос. Работна група за CDC заявява през юни, че все още няма доказателства, които да показват, че е необходим бустер. Директорът на Националния институт по алергии и инфекциозни болести Антъни Фаучи също обяснява, че няма достатъчно данни правителството да препоръча бустерна доза за получилите J&J.

Ето някои отговори на често срещани въпроси, които се основават на това, което знаят в момента експертите, с уговорката, че тези насоки могат да се променят, когато излязат нови данни.

1) Какво представляват бустерите и как работят?

Бустерната доза е начин за засилване на реакцията на имунната система към патогена. Това, което съдържа бустера, може да е абсолютно същото като оригинална ваксина, като в този случай целта му е да увеличи степента на защита (например като произвежда повече антитела). Но учените  могат и да променят съдържанието на допълнителната доза, ако се цели предпазване от нов вариант - версия на вируса, която е мутирала значително спрямо първоначалната версия, срещу която сте били ваксинирани.

Добре е да си изясним, как организмът ни изгражда имунен отговор на попаднал в тялото ни вирус. Не само антителата ни спасяват (въпреки че очевидно помагат). Имунната ни система може да предложи много повече.

Има Т-клетки убийци, които намират и убиват заразени клетки. Има помощни Т-клетки, които стимулират Т-клетките убийци и още един клас клетки, наречени макрофаги, които поглъщат заразените клетки, а също така стимулират В-клетките, които са много важни, тъй като произвеждат антитела.

Някои видове В-клетки произвеждат антитела - стават В-клетки с памет (мемори В-клетки). Те запазват инструкциите за произвеждане на определено антитяло, но не са активни. Те се скриват - в далака, в лимфните възли, може би на първоначалното място на вашата инфекция - в очакване на сигнал да започне произвеждането на антитела отново.

Когато получите бустерна доза, тя дава на мемори B-клетките сигнал за включване отново. Това може да бъде полезно, независимо дали бустерът съдържа оригиналната рецепта за ваксина или нещо различно. Ако съдържа оригиналната рецепта, тя ще усили сигнала, увеличавайки броя на произведените антитела. Ако съдържа променена рецепта, тя ще преквалифицира клетките, запознавайки ги с нови характеристики на вируса и да произведе антитела, ако се срещнете с варианта.

2) Кои групи хора ще се нуждаят от бустер срещу Covid-19?

Като начало - бустер се прилага само за хора, които са били ваксинирани.

Има два други фактора, които определят на кого и дали са нужни бустери.

Първо, дали сте сравнително млад и здрав човек, който вероятно е реагирал стабилно на ваксината, или сте възрастен или имунокомпрометиран човек, който може да не е имал такъв силен отговор? Бустерите са много по-важни за последната група.

Второ, има ли нов вариант, който е достатъчно различен от оригиналния вирус, за да може да заобиколи имунизацията, която вече имате?

„Във втория сценарий ще е необходим бустер за всички. Това е моята прогноза“, коментира Али Елебеди (Ali Ellebedy), имунолог от Вашингтонския университет в Сейнт Луис, който е съавтор на новото изследване на Nature.

С други думи, ако трябва да се появи нов вариант, който е коренно различен от този, който сме виждали до момента, ще искаме да постигнем високо ниво на бустерна ваксинация сред населението и ефективно да започнем кампания за масова ваксинация отначало.

„Но ако контролираме вариантите, тогава може би няма да имаме нужда от бустери за всички, но ни е необходимо за определена група от населението“, която има отслабен имунитет или са възрастни хора, обяснява Елебеди.

Би трябвало първо да се сложат бустерни дози на приоритетните групи, точно както при първото ваксиниране, смята Крутика Купали (Krutika Kuppalli), експерт по инфекциозни болести от Медицинския университет в Южна Каролина.

„Мисля, че ще трябва целенасочен подход към начина, съобразявайки се с баланса на предлагане и търсене“, коментира Купали. „Бих предвидила да бъдат пуснати първо за тези, които са най-имунокомпрометирани“, като реципиенти на трансплантации и пациенти с рак.

^{Кредит: Louis Reed on Unsplash}

3) По-вероятно ли е да имате нужда от бустер, ако сте с ваксина на J&J или Oxford/AstraZeneca, отколкото ако сте с Pfizer или Moderna?

Изследването на Елебеди показва, че повечето хора, които са получили иРНК ваксина като Pfizer или Moderna, може да не се нуждаят от бустери в продължение на години. Изследователският екип взема проби от лимфните възли на участниците - където имунните клетки се обучават в структура, наречена зародишен (герминативен) център (Germinal center), за разпознаване на нови патогени. Почти четири месеца след като участниците са получили първата си доза Pfizer или Moderna, герминативният център все още работи усилено и броят на мемори клетките не е спаднал. Това е добър знак.

Екипът не разглежда ваксината J&J, но Елебеди предполага, че след ваксината на J&J може да има необходимост от бустери, за разлика след иРНК ваксините.

Моника Ганди (Monica Gandhi), лекар и професор по медицина в Калифорнийския университет в Сан Франциско, поставя тези изводи под съмнение.

"Не виждам причина J&J или AstraZeneca да не предизвикат същия силен имунен отговор", казва тя. „Авторът на изследването смята, че ваксината на J&J вероятно няма да направи същото. Това не е напълно подкрепено [от науката]. Не можех да повярвам".

Когато бе помолен да изясни, Елебеди заяви, че това не значи, че мисли, че иРНК ваксините произвеждат по-траен отговор. Всъщност става въпрос за количеството - броят на произведените антитела и броят на клетките, които организмът се ангажира да превърне в мемори клетки.

„Има количествена разлика в броя на антителата, които се генерират след две дози от иРНК ваксината - тя е по-висока от тези, произведени от една доза J&J. Това е очевидно и по отношение на ефикасността при клиничните изпитания“, коментира Елебеди.

Докато иРНК ваксините се похвалиха с 94 или 95 процента ефикасност за предотвратяване на симптоматичен Covid-19, степента на ефикасност на J & J бе 66 процента в клиничните изпитвания. (И трите са с висока ефективност при предотвратяване на хоспитализация и смърт от Covid-19.)

Но J&J заяви на 1 юли, че не е необходим бустер или втора доза от ваксината. В прессъобщение компанията заяви, че е провела малко проучване, показващо, че единична доза J&J осигурява адекватна защита срещу варианта делта. Резултатите все още не са публикувани в рецензирано списание, но са обнадеждаващи: Не само една доза предизвиква силен отговор на антитела срещу варианта, но и антителата се увеличават с течение на времето. Въпреки това, компанията тества дали даването на две дози ще осигури още по-добра защита.

Но други учени, загрижени за разпространението на делта варианта, вече са препоръчват бустери с Pfizer или Moderna, мотивирайки се, че това със сигурност не може да навреди, а може да помогне. Анджела Расмусен (Angela Rasmussen), вирусолог от Организацията за ваксини и инфекциозни болести към Университета на Саскачеван в Канада, наскоро си сложи доза Pfizer, след като е получила J&J през април.

В Twitter тя призова американците, получили J&J, да попитат лекарите си за евентуално повторна инжекция, като отбелязва, че някои дози иРНК ваксини може иначе да останат неизползвани: „Ако живеете в общност с обща ниска степен на ваксинация, бих ви препоръчала помислете за това".

Във всеки случай засега изглежда, че няма нужда получилите J&J да се притесняват, че не са получили иРНК ваксина като първа доза.

„Не мисля, че хората, които са получили различна ваксина, трябва да се чувстват измамени“, отбелязва Купали, експерт по инфекциозни болести. „Ваксините J&J и AstraZeneca са много добри и в по-голямата си част дават добра защита срещу Covid (AstraZeneca не и срещу бета варианта от Южна Африка). Най-важното нещо, което трябва да запомним, е, че ваксините са ефективни за предотвратяване на хоспитализация и смърт, свързани с Covid-19".

4) Важно ли е бустерната доза да съвпада с първата ваксина, която сте получили? Или можете да се смесват и съчетават?

Не е необходимо бустерът да съответства на първата ваксина.

„Изобщо не е необходимо да бъде същата!“, отбелязва Ганди. „Всъщност има скорошни данни, че смесването вероятно повишава имунния отговор. Вероятно в бъдеще няма да се гледа вид или марка".

Хората, които са получили ваксината на  AstraZeneca и след това са получилиPfizer месец по-късно, са дали по-силни имунни реакции, отколкото хората, които са получили две дози Oxford/AstraZeneca, според все още непроверено проучване. Стратегията за смесване и съчетание създава ниво на антитела, подобно на това от две дози Pfizer. Впечатляващо е, че комбинирането на двете ваксини също създава най-силния Т-клетъчен отговор - повече от два пъти по-голям от този на две дози Pfizer.

Вече има няколко проучвания, показващи ползите от смесването и съчетаването на ваксини и досега не са съобщавали за сериозни неблагоприятни ефекти. Въпреки това, проучванията са сравнително малки - твърде малки, за да се стигне до неблагоприятни ефекти, ако се появят рядко - така че някои учени смятат, че все още има нужда от по-големи проучвания.

5) Какви са шансовете бустерите да станат ежегодни подобно на грипните ваксини?

Няма да има нужда от ежегоден бустер срещу Covid-19.

Това е така, защото Covid-19 е много различен от други инфекциозни заболявания като грип. Грипът има бърза скорост на мутация, което означава, че се променя много от година на година. Въпреки че вирусът, който причинява Covid-19, е развил някои мутации в шиповия протеин, промените не са толкова мащабни, че да се нуждаем от специфичен бустер всяка година.

„Ако приемем, че не може да се появят някакви шантави варианти, които са съвсем различни, не виждам защо някой със здрав имунен отговор на ваксината ще се нуждае от бустер през следващите две до три години“, обяснява Елебеди.

Ганди е още по-оптимистична. „Много е неясно дали хората с некомпроментиран имунитет, изобщо ще се нуждаят от бустери“, стига да са напълно ваксинирани, отбелязва тя.

Това е така, защото всички ваксини предизвикват много добър имунен отговор - който отново включва не само антитела, но и Т-клетки и мемори В-клетки. Ганди цитира проучване от 2008 г., което показва, че хората, заразени с грип като деца през 1918 г., все още имат силен имунитет от мемори В-клетките - 90 години по-късно. Ясно е, че мемори В-клетките могат да продължат да са активни няколко десетилетия.

Но за да заложим на сигурно с Covid-19 и тъй като новият коронавирус е все още много нов, Ганди смята, че има смисъл да се слагат бустери веднъж на десетилетие.

„Мисля, че разумен курс би бил веднъж на всеки 10 години“, смята Ганди. "Определено не ежегодно, определено не и скоро".

Не забравяйте обаче, че това предполага, че не се появяват коренно различни варианти. Не можем да предскажем какви варианти ще възникнат от този вирус и ниските нива на ваксинация в световен мащаб увеличават шансовете за развитие на варианти. Ако сте ваксинирани, шансовете ви са добри спрямо вариантите, но този вирус със сигурност ни е изненадвал и преди и може да ни изненада отново.

Така че вероятно специалистите ще бъдат ангажирани с наблюдение на населението и мониторинг на участниците във ваксиналните изпитания през следващите месеци и години. Ако се появят сред ваксинираните пробивни инфекции с по-висока от очакваната скорост, това ще бъде аларма, която показва, че може би е време да се помисли за бустери.

^{Кредит: Unsplash / CC0 Public Domain}

6) Колкото повече бустери, толкова е по-добре? Може ли допълнителните бустери да навредят, вместо да помогнат?

„Няма научна причина да смятаме, че наличието на допълнителни бустери би било вредно по някакъв начин“, обяснява Елебеди. „Имаме проучвания от Великобритания, които показват, че дори една трета доза AstraZeneca е полезна. Най-лошият сценарий е, тази доза не не помогне с нищо, но няма причина да мислим, че ще ни навреди".

Въпреки това експертите не смятат, че на всички ще се предлагат няколко безплатни бустера.

"Това просто няма да бъде направено", коментира Ганди. „Не е посочено [от науката]. Скъпо е и застрахователните компании няма да го плащат. Предполагам, че хората биха могли да го платят от джоба си, но наистина трябва да се основава на индикативност, а не на безпокойство".

Ганди отбелязва, "трябва да помним, че макар бустерите да повишават нивата на антителата, това не означава, че се нуждаем от тези по-високи нива, за да бъдем защитени".

„Т-клетките са там, мемори В-клетките са там, така че ако забележат патогена в бъдеще, те просто ще излязат и ще се борят с този патоген. Няма причина да получавате бустери, само за да увеличите временно антителата си".

Всъщност развитите страни, които искат бустери, биха могли да отклонят вниманието от необходимостта да се предоставят първа и втора доза ваксина на развиващите се страни. Което ни води до ...

7) Защо ни са бустери, когато все още има огромен недостиг на ваксини в развиващите се страни?

„Мисля, че ако искаме да се съсредоточим върху глобалното справедливо разпределение на ваксините, когато става въпрос за Covid-19, трябва да опитаме всеки да получи поне една доза от Covid-19, преди да започнем да произвеждаме бустери, които ще бъдат от полза за хората от богатите страни“, отбелязва Купали.

„В момента има в части на света здравни работници на първа линия, които не са успели да получат достъп до ваксина срещу Covid-19, които трябва да се ваксинират, преди дори да започнем да говорим за допълнително стимулиране на имунитета на хора, които са напълно ваксинирани".

Ако опасението е, че хората, които са ваксинирани, може да имат намаляващ имунитет, добавя Купали, тогава за тях ще бъде важно да продължат да използват предпазни мерки като маски и социално дистанциране, за да се защитят, тъй като правителствата работят върху предоставянето на ваксини на хора, които дори не са имали шанс да бъде ваксинирани с първа доза.

За да намалим вероятността от поява на нови варианти, които може да изискват бустери и предпазни мерки, трябва да помним, че все още сме в разгара на глобалната борба срещу вируса.

Източник: 7 questions about Covid-19 booster shots, answered, VOX

Още по темата

08/07/2021

Медицина

Ваксина, която може да се справи с всички варианти на коронавируса - настоящи и бъдещи

03/07/2021

Медицина

Д-р Аспарух Илиев: Ваксините не само предпазват от тежко протичане, но и намаляват риска от предаване на вируса

05/07/2021

Медицина

Д-р Анна Койчева за смисъла да си броим „имунните тела“

02/07/2021

Животът

Вариантът Делта: Светкавично заразяване за 5-10 секунди в Сидни