26 април 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Чувството за справедливост се основава на емоциите, а не на разума

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 25 октомври 2015 в 14:3686282

Невроучени са установили, че при обсъждане на морални дилеми, изискващи избор между "по-справедливо" и "по-ефективно" решение, у хората избирателно се активират три малки участъка в мозъка, свързани не с рационално-логичната дейност, а с емоциите.

Това потвърждава гледната точка на философите - "морални сантименталисти", които смятат, че чувството за справедливост се основава на емоциите в по-голяма степен, отколкото на разума.

В последно време учените - невроучени и експериментални психолози - все по-активно нахлуват в област на научни изследвания, която в продължение на векове е била монопол на философи и теолози - изучаването на основите на човешкия морал. Списанието Science публикува статия, в която американски изследователи въз основа на данни, получени чрез психологически тестове, ядрено-магнитен резонанс и сложна статистика, смело се намесват в тази стара философска дискусия.

Тази статия разглежда класическия проблем на избора между справедливост или равенство и обща ефективност или "сумарна полза". Ето един типичен пример за тази дилема. Шофьор на камион транспортира 100 кг храна за гладните жители на две села. Може да разпредели храната поравно между селата, но това изисква много време, а 20 кг от храната може да се развалят. Но всички продукти могат да се доставят без загуби само в едно от двете села. В първия случай ще пострада "ефективността" а във вторият - "справедливостта".

Дейвид Хюм

Философите моралисти отдавна спорят по този въпрос. Някои поставят над всичко ефективността или "сумарната полза", независимо от равенството в разпределението на благата между хората. Други обаче смятат, че решението, максимизиращо "сумарната полза", е неморално и е в противоречие с принципите на справедливостта.

Философски дебати предизвиква и ролята на емоциите при решаването на подобни дилеми. Една философска школа - на когнитивистите, следвайки Платон и Кант, подчертава ролята на разума. Те разглеждат понятието за справедливост като резултат от развитието на абстракното мислене и формалната логика. Други, т.нар. "морални сантименталисти", следващи Дейвид Хюм и Адам Смит, смятат, че понятието за справедливост се корени в емоционалната сфера и се основава на съчувствие и симпатия.

Науката е слабо адаптирана за изясняване на въпроси като "кое е добро и кое е лошо". Нейната основна задача е дешифрирането на причините и механизмите на наблюдаваните явления, а не оценка на морала. Но вторият момент от спора - на база емоции или разум се решава дилемата - е възможно да се определи с научния метод. Достатъчно е да се разбере кои области на мозъка се активират при решаване на етични дилеми - "емоционалните" или "рационалните". И това са се опитали да направят изследователите в описания експеримент.

В експеримента са взели участие 26 доброволци (17 жени и 9 мъже) на възраст от 29 до 55 години, здрави и с висше образование. Те били помолени да вземат поредица от решения за разпределението на средства, предназначени за изхранването на децата в дом за сираци в Уганда. Участниците се запознали с имената и кратките биографии на 60 деца сираци, при това и детският дом, и децата са реални. Участниците са имали възможност да направят дарение в полза на децата и те са дарявали средно по $87. След това им е обявено, че решенията, които вземат в хода на изпитването, действително ще бъдат взети под внимание при разпределението на парите между децата. 

Някои от участниците по-често са избрирали "ефективността", а други - "справедливостта". В различните варианти на теста изборът "справедливост" в ущърб на "ефективността" варира от 38 до 46%.

Докато участниците правели тестовете, работата на мозъка им се записвала с помощта на функционална магнитно-резонансна томография (fMRI). Основната цел на работата е да се идентифицират областите на мозъка, избирателно реагиращи на отделните компоненти на етичната дилема, обозначени от изследователите като efficiency (ефективност), equity (справедливост и равенство в разпределението на благата) и utility (обща оценка на качеството на постигнатия резултат, основана на съвместната преценка на предишните два показателя). За да изолират тези компоненти и да се оценят количествено, резултатите от тестването се подлагат на сложна статистическа обработка (сложните изчислителни методи са описани в допълнителни материали към статията).

За всеки участник се изчислява коефициент, отразяващ степента на отхвърляне на несправедливостта (inequity aversion parameter, αi). При жените стремежът към равенство е по-силно изразен, отколкото при мъжете (средно α е 10.3 за жените, 4.7 за мъжете и 6.9 за цялата извадка). 

За всеки тест се изчисляват следните показатели:.

  • "Ефективност" на приетото решение или по-скоро достигната печалба чрез ефективността (ΔM) - общият брой порции, достигнали до децата при избрания вариант в сравнение с броя на порции при избора на друг вариант;
  • "загуба на справедливост" (ΔG) - степен на неравномерно разпределение на порциите между децата в избрания вариант в сравнение с друг отхвърлен вариант;
  • "обща полза" (utility) - комплексната оценка на напредъка (ΔU = ΔM - αΔG, където алфа - средна степен на отхвърляне на несправедливостта от участниците, т.е. 6.9)

След това, въз основа на данните от магнитния резонанс са идентифицирани областите на мозъка. чиято дейност е свързана със стойностите на тези параметри.

И тук е установено нещо интересно и неочаквано. За всеки от трите показателя е установен един и то само един малък участък от мозъка, чиято активност на един или друг етап от тестовете корелира със стойността на даден показател.

За ΔU такъв участък се оказало опашатото ядро (nucleus caudatus), при това активността на тази област корелира с "общата полза" на приетото решение само на етапа, когато, според експериментаторите, участникът осъзнава необратимостта на направения избор и може би се опитва да направи окончателна оценка на поведението си.

"Ефективността" на решението корелира с активността на област, наречена путамен (Putamen). Тук корелация се наблюдава само в етапа на оценката на ситуацията.

За ΔG - мярка за несправедливост - ключова част от мозъка е част от кората, наречена cortex insularis, област, имаща пряко отношение към емоционалната сфера, по-специално за чувството на емпатия (съпреживяване). Изглежда, че тук е "кодирано" и чувството за справедливост. Корелацията между ΔG и активността на cortex insularis се наблюдава, когато участниците обмислят ситуацията, приемането на решение и неговото изпълнение. Наблюдавайки активността на cortex insularis може да се предскаже какво решение ще вземе тествания: високата активност предвещава решителен избор в полза на "справедливостта" за сметка на "ефективността".

И трите идентифицирани области на мозъка са свързани повече с емоционалната, отколкото рационалната сфера на психиката. Това, разбира се, не означава, че етичните решения се вземат само емоционално. Разумът също е включен, но активността на съответстващите на "разсъдъка" области на мозъка е еднаква при различните ситуации и не зависи от това, какъв избор ще бъде направен - в полза на ефективността или справедливостта.

Авторите разглеждат резултатите като тежък аргумент в полза на "моралните сантименталисти". Ясно е, че решаването на етични дилеми е тясно свързано с емоциите, при това емоционалната оценка на "ефективността", "справедливостта" и "общата полза" на решението, както се оказа, се осъществява в три различни части на мозъка.

При вземането на решение става нещо като претегляне на баланса на силите (т.е. емоциите) или съдебен процес: cortex insularis защитава интересите на справедливостта, а putamen "гласува" за ефективността.

По същата схема, чрез сравняване на сигналите от две различни области - "представители" на спорещите страни - мозъкът, очевидно, взема решения и в други спорни ситуации като например, когато трябва да се сравни риска и възможностеа за печалба.

Източник: Ming Hsu, Cédric Anen, Steven R. Quartz. The Right and the Good: Distributive Justice and Neural Encoding of Equity and Efficiency /DOI: 10.1126/science.1153651


Препоръчани материали
кек 10.03 2016 в 15:41 2
+ 0
- 0
Твърде субективно изследване.Моралът е абстракция.
Като за начало- за да създадеш единна система за оценяване
на това какво е "морално" трябва да разполагаш с база.Тук идва въпросът коя е базата за сравнение и дали тя всъщност е адекватна."Моралът е нещо твърде относително -за комунистите е едно,фашистите е друго,либералите-трето и т.н.
Напомням че има разлика между морал , честност и емпатия!
Моралът от друга страна може да е базиран на ефективност.

Само искам да напомня,че нито една от изброените структури
-Не е свързана с лимбичната система или кръга на papez !
Основните функции на изброените ядра са дооста различни.
vmv 25.10 2015 в 17:08 1
+ 2
- 4
"...
При вземането на решение става нещо като претегляне на баланса на силите (т.е. емоциите) или съдебен процес: cortex insularis защитава интересите на справедливостта, а putamen "гласува" за ефективността..."


Разбира се!
Въздигането на Христос до Бог е заради несправедливото му осъждане и разпване.
Разумът дава "граници" на поведение, а останалото са съпреживявания на емоции за "печелбарство" от възможна ситуация.
...
 
Още от : Медицина
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.