Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам
17 октомври 2017
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Феноменът "дежавю" все още е необясним (видео)

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 28 февруари 2016 в 11:0082530
Снимка: It's Okay To Be Smart

"Тук вече съм бил! Но кога?" - почти у всеки човек рано или късно, възниква чувството, че този или онзи момент от живота му вече е преживян преди това. Ние помним стая, в която никога не сме били, хора, които никога не сме виждали. Това уникално явление се нарича "дежавю".

Феноменът "дежавю" (фр. deja vu - вече видяно) е често срещано явление - 60-70% от хората са го преживели поне веднъж. Гледка, звук, вкус или дори миризмата на нещо ни кара да мислим, че вече сме го изпитвали, въпреки че знаем, че не може да е така.

Има много теории за това, какво причинява явлението дежавю, които варират от прераждане до проблеми с паметта.

Какво не е дежавю

Най-честата злоупотреба с термина дежавю е, че това е "предсказание", но разликата е, че дежавю се преживява по време на събитието, не преди това (без да се занимаваме доколко предсказанията са реални).

Халюцинации, предизвикани от заболявания или лекарства понякога водят до състояния, които се бъркат с дежавю. Фалшиви спомени, вследствие на шизофрения могат да бъдат сбъркани с дежавю. За разлика от истинското дежавю, което обикновено трае от 10 до 30 секунди, тези фалшиви спомени или халюцинации може да продължат много по-дълго.

Подобни ефекти са свързани изключително с човешките сетива, усещания и са много трудни за изучаване. Причината за тези явления определено е в мозъка ни, ако се разглежда от физиологична гледна точка. 

Проучванията на дежавю

За първи път френският психолог Емил Буарак (1851-1917) е използвал термина дежавю  в книгата си "Психология на бъдещето". 

Научните изследвания на феномена дежавю не са особено активни. Един от първите, които се опитват да го обяснят, е Зигмунд Фройд. Той предполага, че усещането за дежавю възниква у хората в резултат на спонтанно изваждане от паметта им на подсъзнателни фантазии.

Последователите на Фройд смятат, че дежавю е безспорно доказателство за борбата на "Аз-ът" със "Супер Аз-ът".

Херман Сно (Herman Sno), психиатър от Холандия, през 1990 г. предлага хипотезата, че следите от спомените се съхраняват в мозъка на човека под формата на някакви холограми. За разлика от снимките, всеки фрагмент на холограмата съдържа цялата информация, необходима, за да се възстанови цялото изображение. Но колкото е по-малък фрагментът, толкова по-неясна е възпроизвежданата картина. Според Сно усещане за дежавю се появява, когато някаква малка част от ситуацията е съвпада с някакъв фрагмент на паметта, предизвикващ неясна картина на минало събитие.

Невропсихиатърът Пиер Глур (Pierre Glur), провеждал експерименти през 90-те г., настоява, че паметта използва специална система за "възстановяване, извличане" (retrieval) и "разпознаване" (familiarity). В доклад, публикуван през 1997 г., той твърди, че феноменът дежавю се проявява в редките моменти, когато се активира нашата система за разпознаване, а системата за възстановяване - не. Други учени твърдят, че системата за възстановяване не се изключва напълно, а просто е несъгласувана.

Физиологично обяснение

Учените са успели да разберат кои части от мозъка участват в момента, когато дадено лице има дежавю. Работата е там, че различни части на мозъка отговарят за различни варианти памет. Предната част (фронталният лоб) е отговорен за бъдещето, темпоралният лоб - за миналото, а междинната част - ​​за настоящето. Когато всички тези части да си вършат обичайната работа, в нормално състояние на съзнанието, чувството, че нещо е на път да се случи, може да дойде само, когато мислим за бъдещето, тревожим се за него или правим планове. Ако обработването на моментната ситуация се насочи към тази част на мозъка, която обработва спомените, ние изживяваме дежавю- придобиваме усещането за спомен и ни изглежда, че вече това ни се е случвало.

Но не всичко е толкова просто. В мозъка, има участък (амигдала), който определя емоционалния "тон" на нашето възприятие. Например, когато говорим с някого и виждаме как се променя изражението му, именно амигдалата в рамките на секунди подава сигнал, как да отговорим на тази промяна. Всъщност продължителността на "настоящето" неврологично е толкова кратка, че ние не толкова изпитваме, колкото запомняме. Краткосрочната памет съхранява информация в течение на няколко минути. За това отговаря хипокампусът (hippocampus): спомените, свързани с конкретно събитие са разпръснати в различни сетивни центрове на мозъка, но се свързват по определен ред от хипокампуса. Има и дългосрочна памет, разположена на повърхността на мозъка, по протежение на темпоралната част.

1. Полукълбо на главния мозък (Краен мозък) 2. Таламус (Междинен мозък) 3. Хипоталамус (Междинен мозък) 4. Среден мозък 5. Варолиев мост 6. Малък мозък 7. Продълговат мозък 8. Гръбначен мозък. Източник: wikimedia

Трябва да се каже, че миналото, настоящето и бъдещето съществуват в нашия мозък без ясни граници. Ние преживяваме нещо в настоящето, сравняваме с подобно в миналото и решаваме как ще реагираме на ставащото в близко бъдеще. В този момент се включват необходимите области на мозъка. Ако връзките между краткосрочната и дългосрочната памет са прекалено много, настоящето може да се възприеме като минало и възниква ефектът дежавю.

За обяснение на това явление може да се използват т. нар. модели на глобалните сравнения. Ситуацията може да изглежда позната или защото силно напомня съхранявано в паметта минало събитие, или защото има сходство с голямо количество събития. Тоест вие сте били в идентични или сходни ситуации много повече от веднъж. Вашият мозък обобщава, сравнява тези спомени и открива подобна на тях картина.

Някои експерти смятат, че дежавю може да е свързано с невротрансмитери като допамин, които се срещат в по-високи нива в подрастващите и младите хора - една хипотеза, която бе подкрепена след един особен случай на здрав 39-годишен мъж. Човекът - лекар по професия - е поел заради грип препаратите амантадин и фенилпропаноламин, две лекарства, известни, че увеличават допамина в мозъка. В рамките на 24 часа след приема на лекарствата, той съобщил за интензивни, повтарящи се епизоди на дежавю. Този случай е публикуван в Journal of Clinical Neuroscience. След като лекарят спрял приема на лекарствата, ефектите на дежавю също изчезнали.

Има и уникални случаи, когато дежавю се изпитва почти всеки ден. Обикновено, това явление е съпроводено от лек дискомфорт и страх.

Хипоталамусът играе ключова роля в управлението на краткосрочната и дългосрочната памет. Хората с медиална епилепсия на темпоралния лоб "постоянно изпитват дежавю в началото на техните припадъци," според доклад от 2012 г. в медицинското списание Neuropsychologia .

Освен това, някои проучвания показват, че дежавю може да се предизвика изкуствено - или с помощта на хипноза, или с електростимулация на темпоралния лоб на мозъка.

Прераждане (реинкарнация) или презареждане на "Матрицата"?

Във филма "Матрицата", главният герой Нео вижда как черна котка преминава два пъти. Нео казва дежавю, а Тринити обяснява, че дежавю е презареждане на Матрицата. Презареждането се случва, когато тези, които я управляват, искат да променят нещо в създаваната от Матрицата виртуална реалност. Във филма това е появата на тухлена зидария в отвора на прозореца, създадена, за да направи невъзможно бягството на Нео и приятелите му от преследвачите им.

Но всъщност показаната ситуация във филма - не е дежавю в традиционния смисъл на думата, тъй като Нео знае със сигурност, че ситуацията се повтаря и си спомня кога именно тези събития са се случвали за първи път.

Тъй като учените не могат точно да обяснят как възниква този феномен, много хора са склонни да виждат в ефекта дежавю някаква мистика. Парапсихолозите обясняват дежавю с прераждане - всеки човек живее повече от един живот и си спомня епизоди от минали животи.

Известният швейцарски психолог Карл Густав Юнг смятал, че живее два паралелни живота. Карл Густав Юнг бил убеден, че живее паралелен живот в XVIII век. 

Някои твърдят, че дежавю е генетична памет. В този случай усещането за "вече видяно" се обяснява със спомени от живота на предците.

Кой е източникът на дежавю, според предположенията на учените

Психолози смятат, че това явление може да е елементарна човешка функция за самозащита. Когато попаднем в непознато място или неудобна ситуация, ние автоматично започваме да търсим познати неща или предмети, за да се защитим от психологическия стрес.

Дори физиците се опитват да обяснят това изненадващо явление. Съществува представа, според която миналото, настоящето и бъдещето се случват едновременно. Но нашето съзнание е в състояние да възприема само това, което ние наричаме "сега". Феноменът дежавю във физиката се обяснява като малък бъг във времето.

Видове дежавю

1. Дежа веку (Déjà Vécu, т.е. вече изпитано) - повечето хора изпитват точно това, говорейки за дежавю. Докато дежавю е усещането, че сте видели нещо преди, дежа веку - е състояние, при което сте видели това събитие преди, но в по-големи подробности, разпознавате и миризмите и звуците. То често е придружено от силното чувство, че знаете какво ще се случи след това.

2. Дежа визите (Déjà Visite, т.е. вече посетено) - е по-рядко, когато е налице необяснимо знание за ново място. Например, идеално се ориентирате в непознат град, независимо, че никога не сте бил там, и знаете, че по никакъв друг начин не сте получили това знание. 

3. Дежа сенти (Déjà Senti, т.е. вече прочувствано) – това явление е нещо, което вече сте чувствали. То е психично явление, което рядко остава в паметта. Спомените обикновено възникват при озвучени мисли или четене. 

4. Жаме вю (Jamais Vu, т.е. никога видяно) - това е обратното на дежавю и описва безспорно позната ситуация, която не се разпознава. Не разпознаваме ситуация, въпреки че знаем, че сме били там по-рано. Изведнъж не можем да познаем човек, дума или място, което познаваме. 

В едно проучване, изследователите задали на 92 доброволци да напишат думата "врата"30 пъти за 1 минута. В резултат на това 68% от участниците имали симптоми на жаме вю, тоест, те започнали да се съмняват, че думата "врата" е реална. Това може да означава, че явлението жаме вю е симптом на мозъчна умора.

5. Преске вю (Presque Vu - почти видяно) - усещането, че ти е "на върха на езика", силното чувство, че сте на път да се сетите, но рядко успявате. Чувството преске вю е много разсейващо и натрапчиво. Човек често си спомня една или повече характеристики на забравена дума, например, първата буква, но се измъчва да намери думата.

6. Стълбищен ум или остроумие на стълбите (L’esprit de l’Escalier) - е състояние, при което намирате умно решение или отговор, когато е твърде късно. Това може да е отговор на обида, остроумна забележка, която ви идва на ум, когато вече е безполезна. Вие сякаш "сте на стълбището, вече напуснал сцената.

Източници:

How Déjà Vu Works

What Is Déjà Vu?

Эффект дежавю


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Медицина

Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.