25 юни 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Хищни гъби ще бъдат в помощ на медицината (видео)

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 07 февруари 2015 в 14:5342900
Кладница (Pleurotus ostreatus) Снимка: Setas Extremadura

Екип от австралийски учени изследва протеина плевротолизин, който се среща в някои хищни гъби. Новата информация може да помогне при лечението на автоимунни заболявания, бактериален менингит, а може би и в борбата с вредителите по селскотопанските култури, съобщава ABC Science.

През 1888 г., немският учен Фридрих Вилхелм Цопф установил, че пръстенчетата, които мицелът на някои гъби формират в почвата служат за улавяне и убиване на нематоди - малки кръгли червеи.

След като нематодът попадне  в пръстенчето или примката, той веднага започва да се съпротивлява опитвайки се да се измъкне. Колкото по-активно се движи обаче, в толкова повече пръстени и примки попада. Два часа по-късно движенията му се забавят и спират. От гъбата към нематода се проточва израстък, чиито удебелен край се нарича "инфекциозна крушка". Той се вкарва в тялото на червея и там се разраства бързо, докато хифите не запълнят цялата кухина на тялото на животното. За един ден от нематода остава само кожата. Описани са повече от 200 вида хищни гъби, "въоръжени" с примки, капчици лепило и др. Да не се бъркат с гъбичките, които растат върху епидермиса , косата, кожата, ноктите и т.н. - те са дерматофити, а не хищници.

Нематод, попаднал в примките на хифите на хищна гъба. Снимка: discovermagazine.com

Доктор Мишел Дънстън (Michelle Dunstone) от Университета Монаш в Мелбрън (Австралия) установила, че в кладницата или (Pleurotus ostreatus), се съдържа протеина плевротолизин. 

Този протеин принадлежи към групата на водоразтворимите протеини, които попадайки на повърхността на клетките на жертвите на гъбата образуват пори в мембраната им. През тях в клетката попадат други смъртоносни вещества и насекомото умира. 

Отделните молекули на протеина са свързани в пръстен на повърхността на клетката-мишена. След пръстенът бъде построен, всяка молекула започва да прониква през клетъчната мембрана като изрязва дупка с диаметър от 8 нанометра. Самата дупчица не убива клетката, но през нея проникват други смъртоносни молекули, които да довършват работата на протеините.

Дънстън и колегите й изследвали какви промени се случват с този протеин, за да разберат по-добре процеса.

Изследователите смятат, че новата информация ще помогне да разберем по-добре работата на подобни протеини в други организми. Човешкото тяло използва своя собствена версия на плевротолизина (перфорин) за борба с някои патогени. Съответно, информацията на този протеин може да помогне в борбата срещу много болести на хората.

Така, ако се въздейства на перфорина може да предотвратят погрешни атаки на имунитета срещу "невинни" клетки на собствения организъм и по този начин да се лекуват автоимунни заболявания. Управлението на бактериални версии на плевротолизина като протеините на  листериите и стрептококите, може да помогне в борбата с бактериалния менингит и пневмонията.

Протеините на хищните гъби и техните аналози могат да се използват в генното инженерство, наноинженерията и дори в селското стопанство за борба с вредителите, вместо опасните за насекоми и хора пестициди.

Научната статия на екипа на Дънстън е публикувана в изданието PLoS Biology.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Медицина
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.