Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам
23 август 2017
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Разни
FACEBOOK

Какво кара човек да отнеме живота си?

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 21 юли 2017 в 10:1492300
На 20 юли 2017г. вокалистът на Linkin Park Честър Бенингтън се самоуби. Той се е обесил в дома си в имението Палаос Вердес в Лос Анжелис, Снимка: SheWillShootYou.com

Какво подтиква човек да отнеме живота си? Колко голяма играе невробиологията? Учените продължават да търсят отговори, за да подобрят лечението на хора със суицидни мисли. Стартират обещаващи клинични тестове, които ще изследват структурните и функционалните особености на мозъка при хора, направили опит за самоубийство.

Самоубийството е загадка. По-малко от 10% от хората с депресия правят опит за самоубийство и около 10% от хората, отнели живота си, са били диагностицирани с психическо заболяване.

Проучване цели да открие какво се случва в мозъка на човек, който се решава на самоубийство, и какво е специалното при тези хора. Резултатите могат да помогнат на учените да разберат дали причината за самоубийството се корени в биологически особености на мозъка, а не е просто симптом на познато психическо заболяване. Все още се набират доброволци, които да вземат участие.

Проектът започна през ноември 2015 г. и включва 50 човека, опитали да се самоубият до две седмици преди записване в проучването. Карлос Сарате, психиатър в Американския Национален Институт за Психично Здраве в Бътесда, Мериленд (Carlos Zarate, the US National Institute of Mental Health in Bethesda, Maryland), и колегите му ще сравнят структурата и функцията на мозъка на тези 50 участника с резултатите от три други групи - 40 човека, опитали да се самоубият преди повече от година, 40 човека с тревожно разстройство или депресия, които никога не са правили опит за самоубийство, и контролна група, съставена от 40 здрави участника. Учените се надяват по този начин да проумеят механизмите, свързани с желанието за самоубисйтво.

В допълнение, 50-те участника, наскоро направили опит за самоубийство, ще приемат психоактивното вещество кетамин. Кетаминът понякога се изпозлва при лечение на депресия и се счита, че бързо прогонва суицидните мисли и поведение - дори в случаи, когато не се отразява на останалите симптоми на депресия. Този ефект трае около седмица.

Някои учени смятат, че специфичното действие на кетамин предполага определени нервни вериги да отговарят за суицидното мислене. Но според Джон Ман, психиатър в Университета Колумбия в Ню Йорк, (John Mann, Columbia University, New York City) химични и генетични абнормалии в мозъка също могат да предразположат човек към самоубийство под влиянието на силен стрес, например загуба на работата. „Те са част от човек, те са негова характерна черта,“ казва Ман. „Просто придобиват по-голямо значение, когато човек се разболее.“

Записано е в гените?

Има доказателства, че генетиката на човек влияе върху риска за самоубийство. Отчетлив пример е, че честотата на самоубийствата сред биологичните роднини на осиновени деца, които са се самоубили, е няколко пъти по-висока в сравнение с останалата част от населението.

Фабрис Джолант, психиатър в Университета МакДжил в Монреал, Канада, (Fabrice Jollant, McGill University, Montreal, Canada) предполага, че генетиката по-скоро влияе върху импулсивността и обективната преценка, отколкото да е свързана с определено психическо заболяване. Джолант е провел изследване, базирано на игри със залагания, за да изследва начина, по който участниците взимат решения. Той е открил, че близки роднини, които са се самоубили, са били по-импулсивни от контролната група в изследването. „Изглежда, че се предава по наследство,“ заключава психиатърът.

Други изследователи търсят биомаркери, които ще позволят на лекарите в клиниките да определят хора във висок риск от самоубийство. Александър Никулеску, психиатър в Университета Индиана в Индианаполис, (Alexander Niculescu, Indiana University, Indianapolis) и колегите му са идентифицирали група от гени, чиято експресия е различна в кръвта на хората, отнели живота си. Учените са открили, че комбинацията от тези биомаркери с данни от приложение, проследяващо настроението и рисковите фактори, може да предскаже с над 90% точност дали хора с биполярно разстройство или шизофрения ще бъдат хоспитализирани за опит за самоубийство.

За да проследи най-добре проучения биомаркер за депресия - сигнализиращата молекула серотонин, в мозъците на хора, опитали да се самоубият, Джон Ман изпозлва позитрон емисионна томография (positron emission tomography, PET). Психиатърът казва, че изменените нива на серотонин при тези пациенти са подобни на следсмъртните нива на серотонин в мозъците на хора, извършили самоубийство.

Въпреки че нивата на серотонин са променени при хора с депресия, Ман е открил разлики между хората, опитали да се самоубият, и тези, които имат депресия, но не са правили опити за самоубийство. Освен това, той е показал, че нивата на серотонин се отклоняват от нормите повече при хора, извършили по-сериозни опити за самоубийство (като прием на цяла опаковка болкоуспокояващи).

Етични предизвикателства

Учените се надяват, че задълбоченото разбиране на биологията на самоубийството ще спомогне за откриването на по-ефективно лечение за суицидни импулси. Проучвания като това, проведено от Сарате, обаче поставят трудни етични предизвикателства. Изследователите трябва да вземат предвид доколко човек, наскоро извършил опит за самоубийство, е способен да вземе информирано решение за участието си в изследване.

Майкъл Минзенбърг, психиатър в Университета Калифорния, Сан Франциско, (Michael Minzenberg, University of California, San Francisco) е много добре запознат с тези притеснения: той изучава хора с шизофрения, които имат склонност към самоубийство. Много от тях полгат неимоверни усилия, за да поддържат нормално ниво на умения от всекиденевния живот, например да се задържат на работа или да си намерят жилище. „Лечението на такива хора е предизвикателство, а да не говорим за тяхното изследване,“ казва Минценбърг.

Той и други изследователи, изучаващи хора със самоубийствени наклонности, споделят, че третират тези хора със специална грижа , и смятат, че ползите от подобни проучвания са повече от рисковете. „В повечето клинични тестове, хората в сериозен риск от самоубийство биват изключени от изследването. Не знам как да ги третираме,“ казва Джолант. „Трябва да проучим тази част от населението, а не прост да казваме „изключете ги от изследването.“

Източници:

Brain study seeks roots of suicide, A clinical trial will look at the neurological structure and function of people who have attempted suicide, Sara Reardon, nature.com

Neurobiology of Suicide, ClinicalTrials.gov

Predictors of suicidal behaviour found in blood, nature.com


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Медицина

Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.