20 юли 2018
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Масовата ваксинация снижава риска хиляди до стотици хиляди пъти

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 31 януари 2015 в 08:3593169

Д-р Стоян Павлов е преподавател в Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” във Варна в „Катедра по анатомия, хистология и ембриология“.

Завършил е Медицинския университет във Варна през 2001 г., а през септември 2002 г. е избран за асистент към същия институт. През 2012 г. защитава докторска дисертация, чиято експериментална част извършва под ръководството на проф. д-р Дойчин Ангелов в Университета в гр. Кьолн, Германия. Автор е на многобройни доклади и съобщения, изнесени на научни конференции, конгреси и симпозиуми.

Младият учен има активно отношение в разгорелите се не от вчера спорове за ваксините в социалните мрежи.

Д-р Павлов, предпазват ли на 100% ваксините? 

Инфекциозната болест е процес на конкурентни взаимоотношения между причинител и организъм приемник. Причинителят попада в организма приемник и започва да се размножава, организмът засича нахалника и започва да се защитава. Крайната му цел е да размножи защитните си клетки и активира каскади от защитни реакции срещу съответния причинител и ако няма достатъчно такива, първо трябва да си ги създаде. През това време самият причинител също активира собствени механизми и произвежда редица молекули (ензими, токсини и др.), които противодействат на тези процеси.

В тази надпревара ако причинителят попадне в такива количества, че не успее да се размножи преди организма да се подготви, заболяване няма да се развие или то ще протече в изключително лека форма, без почти никакви прояви. Лекарите наричат такива форми на протичане инапарентни – клиниката е толкова слабо изразена, че заболяването практически е неразпознаваемо, напр. слабо изразена хрема без обрив и температура при заразяване с варицела (дребна шарка). Ако пък организмът не успее навреме да се подготви, той съответно се разболява. Минималният брой причинители, които трябва да попаднат в организма, за да се развие заболяване, се нарича инфекциозно число.

Когато сме имунизирани, организмът ни има готовност и много по-бързо успява да отреагира, преди причинителят да е достигнал критична маса. Това не означава, че сме напълно неуязвими, но инфекциозното число на причинителя нараства много (необходими са много повече причинители, за да се преодолеят защитите на организма). Ако поради някаква причина организмът не успее да се подготви навреме, съответно се разболява.

Организмът ни обаче е пестелив. Той не търпи разход на ресурси за неща, с които не се среща, така че с времето след последната ни среща с даден антиген, имунитетът спрямо него постепенно намалява. Казваме, че намалява напрегнатостта на имунитета. Организмът ни пак ще реагира по-бързо, защото вече знае как, но не толкова бързо, колкото ако имунитетът му беше напрегнат. Към това се добавят и редица състояния, които понижават общите защитни сили и имунитета въобще като недохранване, стрес, хронични заболявания, инфекциозни заболявания като грип, туберкулоза и много много други състояния.

И пак такъв организъм е с по-добри шансове да се справи с една инфекция, ако е имунизиран, отколкото ако никога не се е срещал с антигена, и вероятността от развитието на опасни усложнения силно намалява.

Ако един човек е имунизиран, защо трябва да се опасява от контакт с неимунизираните здрави хора?

Имунитетът не е реакция всичко или нищо, а е процес, който силно зависи от много допълнителни фактори. По същия начин заболяването при имунизиран и неимунизиран не е еднозначно по своята тежест, ход и последствия.

А ефективността на ваксините се отчита не само индивидуално (тук напрегнатостта на имунитета зависи от времето от последната среща с антигена, състоянието на организма, експозицията спрямо причинителя и др.), а и на популационно ниво (когато е обхванат достатъчно голям процент от популацията, свободната циркулация на причинителя в нея се затруднява и по този начин дори и тези, които по обективни причини не могат да бъдат ваксинирани, са защитени).

В обратния вариант, когато има твърде много заразени, имунизираните се срещат с твърде много причинители едновременно и индивидуалната ефективност на ваксината намалява. 

Но нали има случаи, при които ваксинираните също се заразяват?

Когато говорим за тези случаи, трябва да се имат предвид няколко различни ситуации.

Първо, от съществено значение е общото състояние на организма. Ако човекът е с увреден организъм вследствие на хронично заболяване, травма или друга инфекция, тогава защитните му сили са изтощени и/или ангажирани с вече съществуващото заболяване. Дори и в такъв случай вероятността да се зарази е многократно по-малка, отколкото ако не беше имунизиран, необходима е много по-голяма експозиция на причинителите, отколкото при неваксинираните, продължителността и тежестта на заболяването им е многократно по-ниска, отколкото при неваксинираните и вероятността от развитие на усложнения вследствие на заболяването също е многократно по-ниска, отколкото при неваксинираните. Трябва да се добави, че при ваксинирани в среда на неваксинирани, се повишава риска от заболяване, т.е. ефективността на ваксината намалява.

От друга страна, някои ваксини не защитават срещу съответните причинители, а срещу техните токсини. Такъв е случаят с опасното заболяване тетанус. При него причинителите, бацили, които се срещат навсякъде около нас, произвеждат невротоксин, който причинява необуздано неволево съкращение на мускулатурата ни и смъртта настъпва най-често от задушаване. Ваксината срещу тетанус е насочена само срещу токсина. Тоест ваксинираните сме защитени от опасния невротоксин, но бацилите пак ще предизвикат инфекция на раната.

И накрая, има случаи, при които имунизацията поради някакви причини не се получава (най-често активен друг инфекциозен процес или друго заболяване, взаимодействие с лекарства и химични съединения, приети около времето на ваксиниране или просто некачествена ваксина). Тези пациенти на хартия са ваксинирани, но на практика - не са.

Всички тези случаи обаче са ефективно защитени, когато достатъчно голям процент от населението е ваксинирано.

Смятате ли, че ваксините са ефективни и дали ползата от тях надвишава рисковете?

Трябва да сме наясно що е това риск и как работи? Например за мен (без да съм болен и без да съм се срещал със заболяването N) съществува риск от х на 1000, че ще развия усложнения от инфекциозното заболяване N, към което не съм ваксиниран, при М съществува обаче много по-нисък риск, да кажем, на 100 000, че ще развие усложнения от същото заболяване, защото тя/той е ваксиниран/а. И двамата не сме се срещали и нямаме никакво намерение да се срещаме с това заболяване N, още повече, че чуваме, че има много гадно усложнение да спре да ти се услажда бирата, но рискът си е риск. Той се формира от вероятността да се срещна със заболяването, вероятността да се разболея и вероятността да развия съответното усложнение при условие, че са изпълнени първите две събития...

Когато оценяваме рискове и ефективности, в медицината винаги отчитаме две групи последствия – последствията от заболяването и последствията от лечението. Човекът е изключително сложна система и всяка намеса в работата й води до редица известни и също толкова неизвестни последствия и реакции. С две думи, ако нещо има терапевтичен ефект, то има и странични ефекти. Обратното също е вярно – ако някой твърди, че изобретеното от него средство няма странични ефекти и усложнения, то най-вероятно то няма и лечебен ефект.

В този смисъл ваксинирането също носи своите рискове – такива, които произтичат от особеностите на процеса на имунизация, от особеностите на индивида, когото ваксинираме, както и от самата ваксина. Най-съществената опасност от една ваксина е развитието на свръхчувствителност (алергия). Това се случва при малка част от хората, но в някои случаи може да застраши живота им. В повечето случаи обаче страничните реакции от ваксините са краткотрайни и не опасни. За избягването им има основна роля както компетентността на здравния персонал, който прилага ваксините, така и откровеността на пациентите – ако смятат, че има някакви обстоятелства, които могат да повлияят на ваксината, те трябва да ги съобщят на лекаря си, а не родителите да крият, че детето им е болно, само защото не им се идва втори път за ваксинация.

И така в крайна сметка трябва да поставим на кантара рисковете от заболяването и от неговото лечение, от една страна, и рисковете от ваксината, от другата.

При всички случаи, всяко едно проучване показва, че рисковете за здравето на индивида, както и на населението при масовата ваксинация са хиляди до стотици хиляди пъти по-ниски отколкото, ако имунизация не се извърши. И това е само ако отчитаме здравето. Добавете към това и цената, която плащаме индивидуално и като общество за лечение на заболяването и усложненията му, компенсациите и грижите, които трябва да положим към загубилите трудоспособността си вследствие заболяването, и ги сравнете с цената на ваксината.

Може би хората просто се страхуват от спринцовки. Няма ли някакви по-модерни начини за ваксинация?

Не всички ваксини се доставят инжекционно, но да, начинът на доставяне на ваксината в организма и достигането ѝ до клетките и местата, в които трябва да въздейства, е една от слабостите на ваксинацията и съответно едно от местата, където може да се търси подобрение.

Науката е в непрекъснато развитие. Например, много от проблемите с имунизациите биха могли да се решат с един нов начин за въвеждането на ваксините - с помощта на т.нар. нанопластири, които са в процес на изпитване и проучване. Това са пластири, чиято активна повърхност е покрита с множество микроскопични иглички (на пипане са като мъх), които достигат само до най-повърхностните слоеве на кожата, където са разположени едни от главните участници в имунния отговор – макрофагите.

Те решават редица проблеми – например, необходими са по-ниски дози от антигените, няма нужда от адюванти, ваксините са по-евтини и трайни, защото антигените могат да се доставят директно в сухо състояние, ще позволят разработването на ваксини и спрямо причинители, срещу които към момента е невъзможно. Разбира се, и това приложение ще има някои противопоказания, някои усложнения, но те вероятно ще са по-малко и по-редки, отколкото при досегашното.

Трябва ли в България ваксинирането да е задължително?

Аз по принцип съм срещу задължителните неща. За да има обаче информирано съгласие, първо трябва да има информираност и компетентен пациент, който да може да вземе рационално решение. За съжаление, у нас здравната и общата научна култура са много редки стоки. В страните, където ваксините не са задължителни, населението е достатъчно компетентно да вземе правилното решение само и няма нужда от принудителни мерки.


Препоръчани материали
Стефан 06.02 2015 в 05:02 9
+ 0
- 4
Да, и други смешни примери.
Педерастия.
Ние не знаем да съществува ген на женската хомосексуалност. По днешните разбирания, това е културологичен въпрос.
На мъжката обаче, съществува. В античността, примерно 80% от мъжете са били бисексуални. Вероятно не по-малко от 30% - строго хомосексуални. Такива не се размножанат, и за 3 000 години, педерастите са останали 5 - 10% от населението, въпреки че то е вече 7 милиарда, спрямо тогавашните 100 милиона.
Примерно по същия механизъм изчезват рижавите жени и блондинките.
А, да, ставаше дума за това, че педалите днеска се размножават единствено, понеже това е далавера. Истинските педерасти са малко, раждат се такива, и единствения известен механизъм за такава повреда на гените е, неимунизирана жена, по време на бременността, да се разболее от дребна шарка. Ако е бременна с момче - то неизбежно ще бъде хомосексуално.
Просперо 04.02 2015 в 01:07 8
+ 2
- 1
За да няма повече глупави коментари :
Вариола - Едра шарка
Варицела - Дребна шарка
Морбили - Брусница
до Безименна 03.02 2015 в 10:35 7
+ 9
- 2
Лесен отговор - не взимаш компетентни решения и в другите сфери на живота си. Тук обаче засягаш и правата на детето си.

По същия начин по който си длъжна да му осигуриш образование по стандарт, така и си длъжна да го ваксинираш. Липсата на което и да е от тях може да го остави осакатено за цял живот...
Do laicite 02.02 2015 в 17:47 6
+ 9
- 0
Варицелата винаги е била известна като "Дребна шарка", за разлика от безпощадната "Вариола". Бъдете здрави и уважавайте лечителите си докато все още имат търпение да ви лекуват!
Ваня 02.02 2015 в 11:39 5
+ 4
- 1
Докторът си е напълно компетентен, но статията е редактирана.
Джея 02.02 2015 в 09:22 4
+ 3
- 15
Честно казано, не знам кой колко е компетентен, ама лекар, като този по-горе, който нарича варицелата дребна шарка със сигурност не е в групата "компетентни"...
Dolmaze 01.02 2015 в 19:36 3
+ 22
- 8
Безименна, ако си толкова компетентна във всичко, бъди си сама адвокат, лекар, техник и всичко, което всъщност изисква години обучение.
Голям проблем е, че всеки се има за специалист по всичко. Сглобяването на шкаф от ИКЕА не те прави дърводелец. Свързването на компютъра с монитора не те прави инженер. Знанието, че при главоболие пиеш аналгин не те прави лекар.
Пич 01.02 2015 в 18:59 2
+ 23
- 10
Безименна, я не си губи времето с такива статии. Направо си отвори форума на бг-мама, там има няма тъпаци, всички са много компетентни. Ще намериш съмишленици и взаимно уважение! Мани ги тия лекари дето нямат време да набиват азбучни истина във всяка проста кратуна в България.
Безименна 01.02 2015 в 11:56 1
+ 28
- 26
Масово според лекарите сме тъпаци! Четем в нета - тъпаци сме, питаме тях - не се хабят да обясняват! Истината е, че не обясняват и не носят отговорност! Последствия за лекарите няма дори и при поставянето на грешни диагнози и съответно грешно лечение или дори опасно! Е, трябва ли да съм завършила медицина, че да съм компетентна!? Как ли взимам компетентни решения във всички други сфери от моя живот!
 
Още от : Медицина
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.