Най-великият катерач промени мозъка си, блокира центъра си на страха (видео)

НаукаOFFNews Последна промяна на 02 август 2017 в 00:01 31009 0

Алекс Хонълд е най-великият свободен самотен катерач в историята.

Това означава, че се катери без въжета или оборудване за безопасност. Всяко падане от височина 15 метра или повече вероятно ще бъде фатално, а този смелчак прекарва по 12 или повече часа в зоната на смъртта по време на своите експедиции.

В най-трудните участъци на някои маршрути пръстите му са в контакт с камъка не повече отколкото пръстите ви с екрана на смартфона, а пръстите на краката му се придържат към корнизи, стърчащи колкото лента на дъвка.

Дори гледането на филм на изкачванията на Хонълд може да доведе до пристъпи на световъртеж, сърцебиене и гадене у повечето хора, разказва изданието Nautilus.

Той се появява на корицата на списание National Geographic, участва в много реклами и купчина вайръл видеоклипове. Той се превърна в символ на смелост.

Не липсваха и коментари, че Хонълд не е наред в главата. През 2014 г. той изнася лекция в централата на Националното географско дружество във Вашингтон. И когато се извива накрая опашка от кандидати за автографи, един невробиолог се обръща към ветерана - изследовател Марк Синот (Mark Synnott), кимайки към, Хонълд с думите: "На това момче не му работи мозъчната амигдала"

И едва през март 2016 г.  той се подлага на изследване в Медицинския университет на Южна Каролина в Чарлстън в устройство за сканиране на мозъка с помощта на функционален магнитен резонанс (fMRI). Техниката представлява гигантски магнит, който показва активността в различни области на мозъка чрез наблюдение на притока на кръв.

Инициатор е невробиологът-когнитивист Джейн Джоузеф (Jane E. Joseph).

Тя е една от първите, които проучват с магнитен резонанс мозъците на любители на силните усещания през 2005 г., по-точно, на хората, склонни да поемат рискове, за да изпитат силни усещания.

Десетилетия психолозите изучават любителите на силни усещания, защото това често може да доведе до неконтролирано поведение, като например пристрастяване към наркотици, алкохол, небезопасен секс и хазарт.

В Хонълд Джоузеф вижда възможност да изследва по-интересна топология - любител на свръхсилни усещания, който търси опасни ситуации, но в същото време контролира строго реакциите си на ума и тялото си. 

Техникът Джеймс Пърл и неврологът Джейн Е. Джоузеф поставят Хенълд в апарата за ЯМР, за да измерят нивата на страха на мозъка му. NGC Network International, LLC and NGC Network US, LLC

"Развълнувана чакам възможността да видя на какво прилича мозъка му" - казва тя, седнала в контролната зала зад оловното стъкло, преди да започне сканирането. - "Тогава просто ще проверим какво прави амигдалата му, за да научим: Наистина ли не чувства страх?"

Амигдалата често се нарича "център на страха" на мозъка - по-точно, е в центъра на реакцията на системата, която реагира на заплаха и на интерпретацията й. Тя получава информация директно от нашите сетива и ни кара, например, да се отдалечим от пропастта, без никакви съзнателни усилия, и активира цял ​​списък с реакции на тялото познати на всички - сърцебиене, потни длани, стягане на гърдите, загуба на апетит. След това амигдалата изпраща информацията надолу по веригата, където се обработва от структурата на кората на главния мозък, а вероятно се превръща в съзнателна емоция, която наричаме страх.

Снимка: YouTube

Първите резултати от анатомичното сканиране на мозъка на Хонълд се появява на компютъра на техника Джеймс Пърл. - Можеш ли да слезеш до амигдала? Трябва да знаем - казва Джоузеф. В медицинската литература има случаи на хора с редки вродени състояния, като болестта на Урбах-Уайт, които увреждат и разграждат амигдалата. Тези хора обикновено не изпитват страх, но те също така са склонни да показват други странни симптоми, като например пълна липса на загриженост за личното пространство. 

"Тя е там!" - казва Джоузеф и Пърл се смее. Ще трябва да се търси друго обяснение за това как Хонълд може да се изкачи в смъртоносната зона без въжета - защото на мястото на амигдалата няма празно пространство. Според Джоузеф, на пръв поглед, мозъкът изглежда напълно здрав.

Вътре в тръбата Хонълд разглежда серия от около 200 изображения, които мигновено се сменят. Снимките са предназначени да уплашат или възбудят. "Най-малко у хората, които не са като Алекс, това би предизвикало силна реакция в амигдалата", разказва Джоузеф. "Аз също не мога да търпя някои от тях, ако бъда честна". Изборът включва трупове с обезобразени лица, тоалетна, задръстена от изпражнения, жена, която се бръсне в бразилски стил и две възбуждащисцени на скално катерене.

"Може би неговата амигдала не сработва - той няма вътрешни реакции към тези стимули", коментира Джоузеф. "Но може да се окаже, че има така добре усъвършенствана регулираща система, която да може да каже на себе си: "Добре, аз чувствам всички тези неща, но амигдалата ми е изключена", но при това фронталната му кора е толкова мощна, че може да го успокои".

"Съществува и по-екзистенциален въпрос. "Защо го прави?", коментира изследователката. - "Знае, че това е животозастрашаващо - сигурна съм, че хората му го казват всеки ден. Така че може да има някаква наистина силна система на награди, удоволствие от тези преживания".

За да стане ясно, Хонълд сега преминава през втори експеримент, "задача с възнаграждение", в скенера. Той може да спечели или да загуби малки суми (най-голямата сума е $ 22), в зависимост от това колко бързо кликне върху бутон при сигнал. "Това е задача, за която знаем, че активира веригата за награди много силно при повечето хора", казва Джоузеф.

В този случай тя наблюдава отблизо друг мозъчен апарат - nucleus accumbens, разположен недалеч от амигдалата (която също участва във веригата на наградите) близо до върха на мозъчния ствол. Той е една от основните преработващи системи на допамин, невротрансмитер, който предизвиква желание и удоволствие. На търсачите силни усещания, обяснява Джоузеф, може да им трябва повече стимулация, отколкото на другите хора, за да получат отделяне на допамин.

След около половин час, Хонълд излиза от скенера леко сънен. Израснал в Сакраменто, Калифорния, той има свеж откровен начин на говорене и странно противоречиво поведение, което може да бъде описано като невероятно спокойствие - неговият прякор е No Big Deal (Не е голяма работа), което е неговата оценка на почти всяко свое преживяване. Подобно на повечето специалисти катерачи е жилав, по-скоро прилича на любител на фитнеса, отколкото на културист. Изключение са пръстите му, които изглеждат така, сякаш току-що са били прищипани от врата на автомобил и плещи, които помнят Попай моряка.

"Гледането на всички тези картинки - това трябва да се счита за подлагане на стрес ли?", пита той Джоузеф.

"Тези картинки, които видяхте, се използват широко в тази област, за да предизвикат силни реакции", отговаря Джоузеф.

"Защото, не мога да кажа със сигурност, но ми беше все едно', казва той. Фотографиите, дори на "ужасните горящи деца и всичко подобно" не са му направили особено впечатление. - "Това е като да гледаш музей на куриозите".

Джоузеф използва контролен субект - мъж скален катерач, търсач на силни усещания, на подобна възраст като Хонълд - за сравнение. Подобно на Хонълд, контролният субект описва гореспоменатите задачи на скенера като напълно нестимулиращи. И все пак в изображенията fMRI на реакциите на двамата мъже към вълнуващите фотографии мозъчната активност на амигдалата на контролния субект свети. При Хонълд е сиво. Той показва нулево активиране.

Сравнение на мозъка на Хонълд (вляво) с контролен субект (вдясно), скален алпинист на подобна възраст. В кръста се намира амигдалата - група от ядра, участващи в генерирането на страха. И двамата катерачи гледат едни и същи възбуждащи образи, но амигдалата на контролата е активна, докато на Хонълд остава напълно неактивност (сива).

При сканираните образи по време на задачата с парично възнаграждение за пореден път амигдалата на контролния субект и няколко други мозъчни структури "приличат на коледно дърво", разказва Джоузеф. В мозъка на Хонолд единствената дейност е в областите, които обработват визуалната информация потвърждавайки само, че е буден и гледа екрана. Останалата част от мозъка му е в безжизнен черно-бял цвят.

"В моя мозък просто не се случва много", разказва Хонълд. "Той просто не прави нищо".

Може ли същото да се случва, докато Хонълд се изкачва без въже в ситуации, които биха предизвикали почти у всеки друг човек ужас?

"Да", - казва Джоузеф - "всъщност точно това мисля, че се случва. Когато няма активиране, казва тя, вероятно няма реакция на заплаха. Хенълд наистина има необикновен мозък и той наистина не изпитва страх. Никак. Вообще".

Джоузеф бе изненадана от някои резултати от проучването на личността на Хонулд. Въпреки изключителното си спокойствие и концентрация по време на катеренето, той показа по-висока степен на задръжки, отколкото средният търсач на силни усещания, което предполага, че има рискова импулсивност.

Показатели на изследването (в зелено е обозначен резултатът на Хонълд):

  1. екстровертност
  2. желание за сътрудничество
  3. откритост
  4. добросъвестност
  5. невротизъм
  6. импулсивност
  7. предпазливост
  8. постоянство
  9. задръжки
  10. скука
  11. търсене на усещания
  12. търсене на силни усещания
  13. търсене на нови преживявания

Хонълд винаги е отхвърлял идеята, че не се страхува. Целият свят го познава като пример за неестествено спокойствие, докато виси на крайчеца на пръстите си на тънката линия между живота и смъртта.

Според Мари Монфилс (Marie Monfils), оглавяваща Лабораторията за паметта на страха в Университета на Тексас, процесът у Хонълд прилича на почти по учебник, макар и доведен до крайност, начин за преодоляване на страха.

Доскоро, разказва Монфилс, повечето психолози смятаха, че спомените - включително страховитите спомени - се "консолидират" или остават непроменени скоро след като са придобити. Но през последните 16 години това разбиране се е променило. Изследванията показват, че всеки път, когато си припомняме, спомените претърпяват реконсолидация, тоест, ние можем да добавим към тях нова информация или друга интерпретация към това, което помним и даже да превърнем спомените, свързани със страх, в безстрашни.

Хонълд има дневник на изкачванията, в който непрекъснато преглежда своите изкачвания и си води бележки, как може да се подобрят. За своите сложни изкачвания той се готви за дълго - репетира движенията, а след това си представя как всички движения могат да бъдат изпълнени идеално. За да се подготви за изкачване по 365-метрова стена, той визуализира всичко, което може да се обърка, в това число и падане от тази височина и как изтича кръвта му върху скалите в пропастта - за да се примири и с тази възможност да напусне този свят. 

Връщането към спомените, за да си ги представим в нова светлина, разказва Монфилс, е процес, който почти сигурно се случва във всеки от нас съвсем несъзнателно. Но съзнателното завръщане към тях (както направи Хонълд), е много по-добро - това е  "идеален пример за реконсолидация".

Визуализацията е преконсолидация, в която човек си представя бъдещо събитие, а не такова, случило се в миналото - работи примерно така. "Може да очакваме, че представяйки си всяко движение едно след друго, то се консолидира в моторната памет и като резултат придобиваме увереност" - обяснява Монфис. Усещане за увереност намалява безпокойството, което може да обясни как хората, твърде срамежливи, за да говорят пред публика (какъвто, между другото, е и Хонълд), започват да се притесняват по-малко за това, ако го правят често и си изработват навици.

"С течение на времето ще ви се получава все по-добре и по-добре, ако се поставяте в ситуация, в която ви е страх, но преодолявате този страх, и повтаряте този процес отново и отново и отново, - разказва Монфис. - Това е трудно, но ще ви стане по-леко.

"Амигдалата вероятно се активира за част от секундата, преди да си спомните ясно: "Да, тук срещнах змия", - разказва тя. - "И вие чувствате как ръцете ви се изпотяват и ви заливат емоции. От вас се изисква съзнателно активиране на главния мозък и мисъл от вида "сега няма никакви змии и въобще змията не ми направи нищо, когато бях там, това просто се случи тук". И тогава вашата префронтална кора постепенно угасява "горящата" амигдала. Тя поставя информацията в правилния контекст, "тук не е нужно да се страхувам, може просто да продължа напред".

През 2008 г. "просто за да се похвали", Хонълд преминава през "Thank God Ledge", докато се изкачва на полукупола Йосемити. По-късно той пише: "Разходката с лице навън по отстъпа Thank God Ledge е изненадващо страшна".

Според данните, събрани от лабораторията на Джоузеф Хонълд два пъти превъзхожда обикновените хора по отношение на любовта си към силните усещания и са 20% - средния авантюрист.

Хонълд превъзхожда много хора по показателя добросъвестност, свързан с възможността за концентрация и докарване на работата до край. Той също така показва високи резултати във връзка с планирането, както и много ниски в невротизма, което му позволява да не се притеснява за рискове с ниска вероятност, на които не може да повлияе. "Ако поначало у вас няма страх, - обяснява Хонълд - трябва да се контролирате много по-малко".

"Неговите качества му позволяват да бъде изключително концентриран и търпелив, но в същото време и да търси силни усещания" - разказва Джоузеф. Един пример не доказва теория, но човек, който се занимава със свободно катерене и при това има прякор "Нищо особено", убедително потвърждава хипотезата на Джоузеф.

"Идеята за търсачите на хиперсилни усещания - у които това се определя от силна мотивация за позитивно и вълнуващо преживяване, но в същото време под пълен контрол - е важна. Мисля, че тя има на какво да ни научи за лечение на пристрастяването към вредни вещества, тревожни разстройства са полезни за хората - разказва тя. - Дори просто да говорим с Алекс, можем да си представим нов вид терапия".

Например, много търсачи на силни усещания имат поведенчески разстройства, които водят до импулсивни опити да изпитат нещо ново, като например внезапно напиване или употреба на наркотици. (Хонълд винаги е избягвал употребата на алкохол и наркотици, той дори не пие кафе). Джоузеф се пита дали е възможно да се пренасочи тази енергия в такива занимания със силна емоционална реакция, като скално катерене с оборудване за безопасност - тези занимания изискват самоограничения, планиране и определяне на конкретни цели, която налага на човека други норми на поведение в живота.

Всеки един от нас може да опита от магията на Хонълд. Може да нямате способностите да потискате амигдалата по желание като любителите на хиперсилните усещания, но с помощта на съзнателни опити и постепенни, повтарящи се срещи с обекта на страха си всеки един от нас може да намери в себе си кураж, за съществуването на който не е подозирал.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !