21 септември 2021
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Нова теория за произхода на болката - виновна е съединителната тъкан

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 16 юли 2021 в 00:03 99650
Болката в кръста, както и голяма част от дискомфорта в други части на тялото, се дължи на проблем със съединителната тъкан. Кредит: pxfuel.com

Съединителната тъкан е навсякъде в нашето тяло. Дълго време се смяташе, че тя има само поддържаща функция - нещо като фугите между плочките в банята ни. Едва сега обаче учените започнаха да разгадават нейната роля за човешкото здраве и благополучие. И да осъзнават, че масажите, акупунктурата и йогата наистина действат болкоуспокояващо. Научната общност е категорична, че това ще отвори нова глава в съвременната медицина и ще промени златните стандарти за терапия при редица заболявания.

Проф. Карла Стеко, преподавател по анатомия в университета в Падуа (Италия), не крие иронията си, когато чуе някой арогантен лекар да казва, че всички тайни на човешкото тяло са разкрити. Защото знае, че това не е вярно. Неотдавна тя и колегите й направиха пробив в съвременната медицина, като откриха съществуването на отделна голяма система в организма, чиято дейност доскоро беше почти неизвестна.

Става дума за съединителната тъкан, която повечето хора свързват с първите признаци на стареене – образуването на бръчки, натрупването на целулит и т.н. Изведнъж тези странни бели влакна, които някои изследователи на наричат „броня“, попада в светлината на прожекторите. И се оказва, че именно те са в основата на множество нови и необясними заболявания. Но са източник и на мощни лечебни сили. Експертите наричат тази нова система в организма „комуникационна мрежа“, „жива инфраструктура“ или „система за възстановяване“.

Идеята, че костният скелет е основна опорна система на тялото, не се отхвърля. Но определено е направен революционен пробив в медицината с факта, че съществува и нещо като „динамична арматура“ с плъзгащи се елементи, които обвиват почти всички органи и системи. Ето защо много учени вече говорят за „истинската рамка на тялото“, благодарение на която имаме стройна конструкция от кости, мускули и всичко останало.

Човешкото тяло е оплетено в съединителна тъкан. Или иначе казано, в нея е заровен ключа към ефективността на голяма част от алтернативните терапии, които медиците масово избягваха или подценяваха досега – като йогата, акупунктурата, масажите и т.н. Но по всичко личи, че в историята на медицината е отворена нова глава. А това най-вероятно ще промени цялостната концепция за златните стандарти в терапията на редица заболявания.

Хроничният болков синдром в често срещано страдание. Половината от работещите в офиси се оплакват от неясен дискомфорт в гърба, раменете или ръцете. Дори и с помощта на най-модерното оборудване лекарите трудно могат да установят причините за подобни страдания. Истинската причина за болката е ясна само в около 20% от случаите. Останалата част от пациентите трябва да се задоволят с неясните аргументи на медицината за психосоматиката, възрастовите изменения, влошената функция на ставите, артрита и т.н.

Проф. Карла Стеко по време на упражнение със студенти по медицина. Кредит: fasciaresearchsociety.org

„Много лекари смятат, че знаят абсолютно всичко за най-важното нещо - структурата на човешкото тяло“, отбелязва проф. Карла Стеко, докато разрязва туп в катедрата по патология на университета в Падуа.

Нейната цел е да запознае бъдещите специалисти със структурата и функциите, които изпълнява съединителната тъкан в човешкия организъм.

„Съединителната тъкан присъства навсякъде. Не само в кожата. Можем да я видим в сухожилията, в мускулите и дори в хрущялите. Тя е много тънка и оплита всички органи и тъкани в тялото отвътре и отвън, буквално от главата до петите. Тя е нещо като арматурна рамка на вътрешните органи - червата, сърцето, очите, черния дроб, Кръвоносните съдове и бори мозъка“, категорична е университетската преподавателка по анатомия и физиология.

Според нея всеки човек има нещо като тяло в тялото си.

„Ако успеете да се абстрахирате от отделния орган и разгледате само неговата „арматурна структура“, ще установите, че съединителната тъкан напълно преповтаря формата на органа. C други думи, в рамките на всеки орган се намира точното негово копие, но изградено от съединителна тъкан, т.е. в тялото си всеки от нас има нещо като второ тяло“, обяснява проф. Стеко и отново хваща скалпела, за да раздели тъканите една от друга.

Започва от кожата. Между първите два слоя има нещо подобно на пелена. Тя я отделя внимателно и я вдига към светлината - бяла, леко сиво-бежова, с примеси на розово и синьо от фините кръвоносни съдове u жълтеникави петна от мастни клетки. Слоят е по-тънък от милиметър и мек като желе.

Има много видове съединителна тъкан. На първо място, това е свободната съединителна тъкан. Тя е нещо като смазка или лепило между отделните мускули и органи, т.е. гарантира безпрепятственото взаимно приплъзване на отделните части в тялото при движение.

„Възможно ли е да служи единствено като покритие, което осигурява подкрепа?“, пита проф. Карла Стеко студентите си. И допълва, че тя лично се съмнява в това, че природата ще създаде такава сложна и мащабна система, без да й възложи по-важна задача от тази да е просто арматура в организма. Често е трудно да се разбере къде започват вътрешните органи и кое в тях е съединителната тъкан. Тази глобална вътрешна мрежа оплита целия организъм, т.е. няма начало и няма край. Обгръща и прониква вътре в мускулите, предоставяща на отделните влакна гъвкаво взаимодействие помежду си. И това не е просто „опаковъчен материал“. Фасцията (както още се нарича съединителната тъкан в медицината) обгражда всяка клетка, за да се образува нещо като скелетна структура в мускулатурата.

„Освен всичко това, съединителната тъкан е и чувствителен орган“, продължава лекцията си проф. Стеко.

По думите й повече от 80% от свободните нервни окончания се концентрират във фасцията. Или иначе казано, тази „мрежа“ не е само укрепваща и мобилна, но и изпълнена с рецептори за болка. Тя създава и т.нар. прориоцепция (усещането за местоположение на отделните части на тялото една спрямо друга в пространството). Благодарение на този вътрешен усет човек движи последователно крайниците си, без да фрагментира всяко движение, т.е. да го разглежда отделно едно от друго.

„И подобно на всички останали човешки органи, съединителната тъкан също може да се увреди и това да ни създава усещането за болка“, продължава с лекцията си проф. Карла Стеко.

Тя показва на студентите си широка дебела тъкан, която има три пласта. Фасцията в ломбалната област (пелената, която обвива мускулите в областта на кръста) е най-мощната в тялото. Тя е гъсто осеяна с много чувствителни рецептори. Проф. Стеко вярва, че именно този слой съединителна тъкан често е в основната на необяснимата болка в долната част на гърба при работещите в офис.

„Досега ние не знаехме защо човек се оплаква от болка в кръста, след като няма видими увреждания на прешлените“, твърди професорката по анатомия и физиология.

Сега обаче тази мистерия е на път да се разгадае, защото подобен дискомфорт често е причинен от триенето и взаимното приплъзване на трите пласта лумбална фасция. Това се потвърждава и от резултатите, получени от изследване с ултразвук. Група американски лекари открили, че пациентите с гръбначни разстройства и хронични болки имат лоша мобилност в съединителната тъкан.

Новата теория за произхода на болката е, че причината за този дискомфорт не е само в мускулите и ставите, както се смяташе досега, но и в съединителната тъкан, която служи като „арматурна“ смазка между различните органи и тъкани. Привържениците на тази теория смятат, че съединителната тъкан се променя. И когато това се случи, започва дразнене на рецепторите за болка в мускулите и в ставите.

„Опитайте да триете две гладки копринени кърпички и две парчета груб плат. Веднага ще разберете какво означава да се трият слоевете на съединителната тъкан“, обяснява проф. Стеко.

Ето защо занапред задачата на всяко лечение ще е свързана с възстановяване на правилното приплъзване на фасцията.

„Това е невероятно. Хирурзите обаче не го осъзнават. По време на операция те, почти без да се замислят, разрязват със скалпела съединителната тъкан. Тези вътрешни наранявания често не се лекуват и могат да причинят усещането за болка години по-късно. Вътрешните белези са като бариери, които пречат на нормалното функциониране на фасцията“, категорична е преподавателката по анатомия и физиология.

Робърт Шляйпу е един от хората, които са успели да преодолеят много препятствия в живота си и да заживеят малко по-духовно. Той завършил психология, но впоследствие започнал да се занимава с дълбоки масажи, влияейки активно върху съединителната тъкан. Буквално с голи ръце той излекувал много пациенти с хроничен болков синдром. Но така и не успял да отговори на въпроса какво точно се случва в човешкото тяло по време на масажа и защо дискомфортът изчезва след определен брой процедури?

В търсене на отговор Шляйпу отива в университетската лаборатория в град Улм, Германия. Там мой работи върху своята дисертация, която успява да защити през 2006 г. Към нея интерес проявява и престижното списание Science, което публикува статия за неговите открития. По време на изследванията Шляйпу изолирал фрагменти оп фасциалното влакно и го обработил с хормони, които се освобождават в тялото, когато то е под стрес. И се оказало, че в повечето случаи тъканта реагира и много бавно се свива. Това означава, че съединителната тъкан под стрес може да намали обема си независимо от мускулатурата.

Откритията му били толкова удивителни, че той и екипът му решили не просто да се занимаваш с изследвания в тази посока, но и да организират ежегодни семинари, събирайки в Улм свои колеги от цял свят, занимаващи се с темата за фасцията. Така десетки мозъци обменяли идеи за това как напрежението в една точка от тялото се предава на друга с помощта на съединителната тъкан.

„Например аз движа ръката си. Това обаче отразява ли се върху краката ми?! Да, защото механичното натоварване се прехвърля от едната страна на „арматурната“ мрежа към другата. Тя може да бъде сравнена с един силно опънат по тялото чорапогащник. Ако го издърпате в горната част, ще усетите напрежение в долната част на тялото. Това е нещо като „ефект на доминото“ в човешкия организъм“, обяснява Шляйпу пред участниците в летните му семинари.

Ето защо лекото навяхване на коленната става може да доведе до болки в гърба например. Или прекомерното натоварване на ахилесовото сухожилие да отключи възпаление в петата. Чувството за болка кара хората инстинктивно да заемат дадена поза, която да омекоти дискомфорта. Но в дългосрочен план това само утежнява проблема. Остаряването също е пряко свързано със съединителната тъкан и усещането за болка. То е виновно например стъпалото да губи своята еластичност.

Видове съединителна тъкан в човешкото тяло. Кредит: wikimedia.org

В повечето случаи причината за болката остава невидима, защото става сума за фини пукнатини или наранявания на фасцията. Например, ако човек е получил леки наранявания в автомобилна катастрофа или е под хронично напрежение по време на работа в офиса. Обикновено на такива дреболии никой не обръща внимание. Но напрежението се натрупва с всеки изминал ден. И в някакъв момент, често години след травмата, съединителната тъкан не издържа и се получават микроскопични разкъсвания в „арматурната“ мрежа. Именно те обаче могат да са в основата за усещането на болка в напреднала възраст. Колкото и странно да прозвучи, съединителната тъкан може да бъде наранена не само от прекомерно натоварване (например при интензивен спорт), но също така и от липсата на физически упражнения (ако човек се излежава продължително на дивана). В допълнение - вредни за фасцията са и стресът, излагането на слънце и дори нездравословният начин на хранене. Възпаление на съединителната тъкан може да предизвика и всяка операция. След хирургична интервенция обикновено се появяват по-плътни участъци около самия разрез (там, където е минал скалпелът). Те стесняват пространството около нервните влакна, които преминават през фасцията. А резултатът е ясен - появява се напрежение и болка.

Но това не е всичко. Учените имат подозрения, че разширените вени, скърцането със зъби през нощта, нарушенията в дейността на червата, белодробните заболявания и болките в бедрената става и коленете също са причинени от увреждането на съединителната тъкан с възрастта.

Както и ревматизмът на меките тъкани и ставите, който засяга милиони хора в развитите страни по света. Възможно е дори болестта на века - рака, да е причинен от промените във фасцията.

Но защо толкова много болести са причинени от един и същ фактор? И дали здравословното състояние на човешкото тяло зависи от възможността на съединителната тъкан да се приплъзва и да улеснява мобилността на останалите тъкани? Нима ситната мрежа от неврони в „арматурната“ структура на тялото са от такава важност за живота ни? Все въпроси, които очакват отговорите си в бъдеще...

Всички елементи на фасцията, която е с вид на фина пелена, приличат на лепкав яйчен белтък, тъй като включват протеинови съединения. Или иначе казано, съединителната тъкан (освен че е богата на рецептори) има тясна връзка с имунната система и дори участва в разграждането на мазнините.

Учените предполагат, че това „тяло в тялото“ най-вероятно има способността да неутрализира опасните микроби и токсини, които всеки човек натрупва в организма си чрез консумацията на храна. Заедно с лимфната система участва в метаболитните процеси в организма. Или иначе казано, лимфната система и съединителната тъкан работят заедно (като партньори) и са толкова „гъсти“, че е невъзможно дейността им да се разграничи една от друга. Те участват и във всички биохимични процеси, защото позволяват на ензимите, хормоните и антителата да преминават през тяхната почти течна среда.

В съединителната тъкан има фибробластни клетки. Те са нещо като миниатюрни мелници, които непрекъснато произвеждат протеинови вериги, оформят колагена и еластичните влакна. Новите вериги изграждат мрежа, образувайки различни конфигурации според целта, която трябва да изпълнява съединителната тъкан и характеристиките на околните тъкани.„Например те могат да формират стегнати връзки, в които колагеновите влакна са подредени паралелно една на друга, или в мрежа от лесно разширяваща се мека тъкан на коремната кухина“, обяснява Шляйпу, който е силно заинтересован от фибробластите. Когато се разглежда симптом като болката например, тези клетки на съединителната тъкан запазваш две свои роли. От една страна, те „патрулират” и следят за вредни микроорганизми и токсини, а от друга - произвеждат протеинови вериги, които определят нивото на напрежение на съединителната тъкан, т.е. дали тя ще е по-течна или по-твърда, дали ще е по-гъвкава или по-неподвижна.
Когато съединителната тъкан е наранена или целостта й е разрушена, фибробластите откриват проблема и започват да действат като супер клетки. Произвеждат масово колаген и ремонтират увредената система, тъй като, ако се забавят, може да се получи отваряне на оперативната рана например. Но за съжаление всяко лекарство има и странични ефекти. За съжаление тези клетки-лечители умират, след като си свършат работата. Ако в процеса на изцеление обаче се намесят други фактори (като например хронично възпаление или пренапрежение в определени части на тялото), фибробластите продължават да произвеждат колаген, без да прекъсват работа. Именно този анорален растеж на колаген се нарича фиброза.

Протеиновите влакна могат да се заплетат така както и краищата на косата след измиване с гореща вода. Това залепване на протеиновите влакна обаче води до болезнено напрежение в съответната тъкан. А това от своя страна отключва хроничен дискомфорт, който е трудно обясним от медиците към момента. Ето защо учените тепърва ще изследват съединителната тъкан и произхода на болката.

Източници:

„Body to body. How do we get sick and recover?“ by Hania Luczak, GEO

Connective Tissue, Biology Reference


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Медицина
Имат ли памет клетките?
03 август 2021 в 00:01
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.