21 юли 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Педиатри: Деца ли искаме или роботи?

Диагнозата „Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност“

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 04 май 2015 в 15:50188550
Последствията от тежка форма на хиперактивност могат да бъдат изключително сериозни, ако тя не се лекува. Междувременно обаче при все повече деца се пристъпва към прибързано лечение. Снимка: welt.de

Педиатрите все по-често споделят, че учителите говорят за „синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност“ (СДВХ), когато децата просто бъбрят с връстниците си или не внимават. Те призовават родителите да проявяват съпротива срещу прибързани терапевтични методи.

За проблема СДВХ разказва немският Die Welt: "Майката на Лаура е сериозно обезпокоена. Дъщеря й е в първи клас на основното училище и на учителката направило впечатление, че детето не може да борави правилно с ножица. „Освен това е замечтана и не внимава в час“, е обяснено на майката. Учителката предполага, че Лаура има „синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност“."

Когато майката споделя това с детския лекар Михаел Хаух, той „до известна степен остава без думи“: От него се иска да предпише на Лаура терапия, защото детето понякога не проявява интерес и не изрязва перфектно фигурки от хартия?

Лекарят счита това за безкрайно преувеличено. И вече дори е написал цяла книга по темата, която се е превърнала в страстна пледоария срещу пресилената пристрастеност на хората към непременно прилагане на лечение.

„В днешно време родители са изключително несигурни“, казва Хаух. „Те вече нямат доверие в собствената си възпитателна компетентност и никакво доверие в децата си. За сметка на това обаче изпитват огромен страх от това, че детето един ден може да не успее да издържи матурите и че след това целият му живот ще бъде един провал.“

С лупа се търсят недостатъци

От всички страни – възпитатели, учители, приятели, познати, в интернет – на родителите непрекъснато се повтаря: „Да не пропуснеш нещо, вземи мерки навреме, това няма как да навреди.“ С лупа още от раждането на детето се започва с търсенето на симптоми за „изоставане в развитието“ и „недостатъци“, споделя със съжаление лекарят.
По-рано родителите не са били подложени на такъв натиск. В началото на своята професионална практика преди повече от 20 години д-р Хаух лекувал предимно физически заболявания: „Тогава възпитатели, учители, родители и лекари вярваха, че всяко дете има свое собствено темпо на развитие.“

Вече дори 5-годишни деца приемат психо-фармацевтични продукти

Източник: N24

Според проучване на германската здравна каса AOK броят на децата, диагностицирани със СДВХ, се е удвоил. Дори първокласниците получават силни медикаменти. Това обаче винаги ли е правилно или проблемите биват преувеличавани?

Междувременно между 20 и 25% от всички младежи до навършване на 15-годишна възраст са получили поне веднъж диагнозата СДВХ - дефицит на вниманието, придружен от хиперактивност. „Изключително скептично съм настроен към това“, споделя Хаух.

Дитмар Лукас, психотерапевт от Берлин, също казва: „Налице е масов скок в броя на хората, диагностицирани със СДВХ.“ Причината е, че родителите в днешно време се намесват твърде прибързано във всяко нещо.

6-годишните са принудени да седят безмълвно часове наред

Винаги, когато в училище децата привлекат вниманието с това, че понякога просто стават от чина си по време на час, говорят с другарчетата си или не внимават, много бързо се появява съмнение за СДВХ, казва Лукас.

Образователната система просто не е пригодена за малки деца: „6-годишни деца трябва да седят тихо в продължение на 45 минути и да слушат учителя. И тук не става въпрос само за един час, а за цели 5 до 6 учебни часа един след друг“, критикува Лукас.

Неспокойни и набиващи се на очи деца е имало винаги, казва Хенри Вигерат от Професионалния съюз на германските психолози. И, разбира се, има деца, които се нуждаят от терапия, заключава експертът, който работи в социално-педиатричен център.

„Обществото обаче днес проявява по-малко толерантност към децата от преди.“ Вигерат подлага на критика това, че често диагнозата се поставя твърде бързо и твърде бързо се пристъпва към изписване на медикаменти.

При учителите е налице мислене, фокусирано върху откриване на недостатъците и слабостите

Когато в своята практика Хаух бъде помолен от притеснени родители да предпише терапия, той първо вика при себе си възпитателката или учителката и изслушва оплакванията. „И тогава питам: А в какво той е добър? Как можем да му помогнем?“ При много от възпитателите е налице „дефицитно мислене“, малко са тези, които веднага могат да кажат какви са силните страни на детето.

Родителите Хаух призовава към повече самосъзнание. „Родителите познават най-добре детето си и от най-дълго време. 90% от възпитателската работа е в техни ръце. Те трябва да подкрепят детето си, да му се доверяват и да му дадат необходимото време, за да се развие.“

ADHS

Със своята книга „Детството не е болест“ Хаух цели да предизвика обществена дискусия: „Искаме едновременно задействащи се роботи или на децата все пак трябва да се даде време да стартират развитието си в определена област с малко закъснение?“

Поставянето на диагнозата СДВХ трябва да става с повишено внимание, предупреждава и проф. Александър фон Гонтард, директор на Клиниката за детска и юношеска психиатрия към Университетската клиника в Саарланд. СДВХ може да се диагностицира най-рано на 3-годишна възраст. За малки деца СДВХ често има значителни последици в социален аспект като проблеми с връстниците, родителите и възпитателите или изключване от детската градина.
При терапията трябва да се започне най-напред със съвместно обучение на детето и родителите. Едва когато това не помогне, детето среща големи затруднения и е на възраст над 4 години, следва да се помисли за медикаментозно лечение.

500 000 деца и младежи са засегнати

За Германия през изминалите години това е огромно увеличение на диагностицираните със СДВХ, съобщават и изследователи от Централния институт за здравно осигуряване. Резултатите са на базата на обобщени данни за амбулантно лечение от 17 здравноосигурителни каси в цяла Германия.

Според данните през 2008 година от всички прегледани лица на възраст между 5 и 14 години при 3,7% е поставена диагнозата СДВХ. 4 години по-късно този процент вече е 4,4. При момчетата по-често възникват предположения за тази диагноза, въпреки че симптомите не се различават. При тях заболяването се среща 3 пъти по-често, отколкото при момичетата.

СДВХ е най-често срещаното психично разстройство при децата и юношите и може да продължи, докато детето стане възрастен. Според преценки поне 500 000 деца и юноши в Германия са засегнати от заболяването.
Децата със СДВХ показват ограничена издържливост, лесно се разсейват и имат силно изразено желание за движение. Освен това показват склонност към импулсивно и необмислено поведение и са емоционално нестабилни.

Употребата на риталин спада

И все пак на фона на световните тенденции за прилагане на медицинския препарат риталин при лечение на СДВХ, съдържащ активното вещество метилфенидат, в Германия неговата употреба бележи спад. Според Германския институт за лекарства и медицински продукти предписаните през изминалата година 1716 кг от гореспоменатото лекарство показват 5% намаление на приложението на активната съставка в сравнение с 2013.
След като между 2002 и 2012 година употребата на риталин в Германия се е увеличила 3 пъти, през 2013 тя вече отбелязва спад с около 2%. В световен мащаб преди един месец Обединените нации съобщават за значително увеличение на употребата на препарата.

Какво представлява риталина?

Активното вещество метилфенидат е разрешено за лечение на СДВХ. Действието му се изразява в това, че прави засегнатите от заболяването по-спокойни и повишава тяхната концентрация.

През 2009 поради значително нарастване на случаите на предписване на риталин в Германия бяха наложени ограничения в условията за приложението му. Така например при деца и юноши приемането на препарата става единствено под надзора на специалисти по поведенчески разстройства.

Преустановяването приема на лекарството засилва симптоматиката

Германският институт за лекарства и медицински продукти оценява положително въведеното ограничение. Неговият президент проф. Карл Бройх предупреждава, че е необходимо активното вещество да бъде поставено под специален режим на разпространение, за да се защитят пациентите от неконтролируемото му приложение. Важно е обаче пациентите, при които немедикаментозното лечение не доведе до желания резултат, да имат достъп до този вариант на терапия и в бъдеще.

Според данни на Съвета за контрол върху наркотичните вещества към ООН за периода 2012-2013 година употребата на активната съставка е нараснала с 66%. Според Съвета за контрол причина за голямото покачване е липсата на строги правила при предписване на лекарството.

Още преди години американски изследователи установиха, че продължителният прием на медикамента „Риталин“ може да доведе до значителни нарушения в обмяната на веществата: Проучване с възрастни хора показва, че веществата, стимулиращи центъра на награда в мозъка, предизвикват увеличаване количеството именно на онзи белтък, чието действие всъщност би следвало да възпрепятстват.

Това означава, че с времето възниква толерантност спрямо лекарственото средство, съобщават учените в специализираното издание „PLoS One“, а преустановяването приема на лекарството засилва симптоматиката.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Медицина
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.