30 юни 2022
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Защо маймунската шарка не е като Covid-19

Експертите са загрижени, но това е коренно различно огнище

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 21 май 2022 в 07:12 51600
Пример за обрив от маймунска шарка при пациент по време на епидемия в Демократична република Конго. Кредит: CDC/BRIAN WJ MAHY

Това, което е различно и тревожно в появилите се в последната седмица огнища на инфекции с маймунска шарка, e, че се появяват в страни, където вирусът традиционно се среща рядко.

От началото на май Агенцията за здравна сигурност на Обединеното кралство е открила общо 9 случая на инфекция, а Португалия и Испания са докладвали съответно за 14 и 23 предполагаеми случая. Бройките се променят бързо. Епидемиолог от Оксфордския университет публикува в twitter връзка към импровизиран тракер, където можете да видите най-новите данни. Към момента на написването на статията са отразени 80 случая във Великобритания,  Канада, Португалия, Испания, Белгия, Германия, Италия, Швеция, Австралия, Франция, САЩ. 

Толкова много случаи на маймунска шарка, които се появяват едновременно в различни страни, предизвиква няколко въпроса - дали случаите са свързани и дали маймунската шарка се разпространява незабелязано в други страни.

Твърде рано е да се каже какво точно се случва и дали това огнище има епидемичен потенциал според Агам Рао (Agam Rao), специалист по инфекциозни болести и експерт по поксвируси в CDC. За момента, смята Рао, широката общественост не трябва да се тревожи особено.

„Рискът все още е много малък“, отбелязва Рао, а щамът на маймунската шарка, който в момента се открива, е сравнително лек.

Две години след дълбоко разделяща глобална пандемия, вестта за друг патоген, който се разпространява неконтролирано, наистина може да предизвика тревога.

Но с маймунската шарка светът е изправен пред много различна ситуация, отколкото в първите дни на Covid-19. Маймунската шарка, за разлика от SARS-CoV-2, е познато заболяване. Лекарите разполагат с повече инструменти за предотвратяване и лечение - много повече, отколкото за Covid-19 в началото на пандемията - и както здравните власти, така и широката общественост са имат опит какви мерки да вземат за предотвратяване на разпространението на инфекции. Но разпространението на огнището все още е несигурно и експертите по обществено здравеопазване остават бдителни.

Какво е маймунска шарка?

Вирусите на маймунската шарка обикновено циркулират сред диви животни в Централна и Западна Африка и се разпространява чрез ухапвания, лов на див дивеч, употреба за храна или друг контакт с животни, заразени с вируса. Вирусът е идентифициран за първи път сред изследователски животни в Центрове за контрол и превенция на заболяванията CDC през 50-те години на миналия век (така е получил името си „маймунска шарка“), а дълго време след това инфекциите при хора са спорадични, дори в страни, където има много заразени животни.

Това отчасти се дължи на факта, че маймунската шарка е свързана с вируса на едра шарка, а имунитетът срещу едра шарка предпазва от маймунска шарка. Но от 1980 г. едрата шарка е изкоренена при хората и ваксинациите срещу едра шарка са редки - и случаите на маймунска шарка при хора се увеличават. Все още случаите са редки: според CDC, Нигерия е докладвала за 450 случая от 2017 г., когато органите на общественото здравеопазване са забелязали повече случаи сред хората.

Инфекцията с вируса на маймунската шарка обикновено причинява грипоподобно заболяване с треска, главоболие, мускулни болки, подути лимфни възли и обрив. Въпреки че маймунската шарка не е свързана с варицелата, характерният обрив при маймунска шарка прилича много на нея, започвайки с червени петна по устата и лицето, след което се разпространява към ръцете и краката. В продължение на четири до пет дни петната се превръщат в малки мехури, пълни с течност, които често са чувствителни на допир, в крайна сметка придобиват форма на поничка и започват да се образуват коричка след две седмици.

Изображение от електронен микроскоп на вириона на маймунска шарка, получено от клиничен образец, свързан с епидемията от прерийно куче през 2003 г. Кредит: Cynthia S. Goldsmith and Russell Regnery/CDC

Проучванията показват, че R0 на вируса - броят на хората, които хипотетично ще се заразят с заразната болест от човек, заразен с това заболяване - е сравнително нисък, някъде между едно и две.

„Този вирус не е толкова силно предаваем, колкото едрата шарка, или морбили, и със сигурност не колкото Covid“, отбелязва Ан Римоин (Anne Rimoin), епидемиолог по инфекциозни заболявания в Калифорнийския университет в Лос Анджелис с опит в маймунската шарка и други нововъзникващи заболявания.

Предаването може да стане чрез близък контакт с телесни течности на заразен човек, рани или предмети, които са докоснали течности или рани (като постелка). Вирусът може да се разпространи и чрез издишани капчици или аерозоли, които се задържат във въздуха. Но за разлика от Covid-19, където хората, които са заразени, могат да разпространят болестта, преди да се разболеят, маймунската шарка не се счита за заразна, преди хората да развият симптоми.

Има два преобладаващи щама на маймунската шарка - „западноафрикански“ и версията „от басейна на Конго“. От двете, версията за басейна на Конго се  е разпространявала по-лесно от човек на човек и причинява повече смъртни случаи. Настоящото огнище е от западноафриканската версия.

Инфекцията обикновено не води до смърт в страни, където хората като цяло имат по-добър достъп до здравни грижи, които разрешават повечето инфекции с маймунска шарка. 

В селските части на Африка, където достъпът до болнични грижи е по-нисък, инфекцията е довела до смърт при около 4 процента от хората, заразени с вируса.

Няколко лечения, одобрени за лечение на едра шарка, потенциално могат да бъдат използвани за лечение на инфекции с маймунска шарка, ако е необходимо. Но повечето случаи са относително леки - не е ясно дали някой от засегнатите в момента пациенти се нуждае или е получил някое от тези лекарства.

Какво е различното при последните случаи на маймунска шарка?

Последните групи от случаи на маймунска шарка се различават от предишните групи по няколко начина.

Като начало, сегашното огнище включва много инфекции, които се случват едновременно извън африканските страни, където болестта циркулира сред дивите животни. „Никога не сме имали ситуация, при която толкова много случаи да са възникнали едновременно извън тези страни“, съобщава Рао.

Необичайното за последните случаи е, че много от заразените досега са се срещали с мъже, които правят секс с мъже (предаването на маймунска шарка преди това не е било свързвано със сексуални предпочитания или интимен контакт). Много от случаите се представят с групи от пъпковидни петна в областта на гениталиите - необичайно място, където започва обривът от маймунска шарка.

След като клиницистите поставят първите няколко диагнози сред мъже, идващи в клиники за сексуално здраве с необичайни обриви, клиниките за сексуално здраве започват да следят за случаи на маймунска шарка. Това не означава, че маймунската шарка циркулира само сред мъже, които правят секс с мъже, а някои инфекции са диагностицирани при хора, които не са гейове или бисексуални мъже.

„Намираме там, къде търсим“, коментира за STAT Мария Ван Керкхове (Maria Van Kerkhove), експерт по нововъзникващи болести и зоонози от Световната здравна организация, в интервю.

Ако тази епидемия от маймунска шарка се окаже свързана със сексуални връзки сред мъже, това не означава, че непременно е инфекция, предавана по полов път. Може просто да е въпрос на това кой се доближава достатъчно близо до заразен човек, за да се зарази. Други микроби, разпространявани чрез близък, но не конкретно сексуален контакт, преди това са причинявали групи от инфекции сред гейове и бисексуални мъже и студенти като менингит, заболяване, разпространявано от аерозили в близки контакти.

Доколко трябва да се тревожим от това огнище?

Освен че се опитват да разберат причината за настоящата епидемия и пътищата на предаване, органите на общественото здравеопазване работят за секвениране на вирусите, изолирани от отделни пациенти, за да разберат по-добре дали вирусът се е променил по някакъв начин, който може да го направи по-опасен или по-преносим.

За момента обаче няма причина да се смята, че вирусът е претърпял някаква значима мутация, разказва Рао.

Засега няма смисъл да се тревожим особено заради вирусите на маймунската шарка за себе си или близките си.

„Не се предава лесно от човек на човек, рискът за широката общественост е нисък“, отбелязва Римоин.

И тъй като здравните работниици сега са нащрек за инфекцията, е по-вероятно да бъде разпозната бързо и бързо овладяна.

Дори голяма епидемия от маймунска шарка вероятно би била много по-лесна за овладяване от пандемията от Covid-19. От една страна, фактът, че вирусът не се счита за заразен, преди хората да проявят симптоми, може да затрудни хората да го разпространят несъзнателно. И освен това разполагаме и с терапии, и с отлични ваксини за защита на хората, които са изложени на най-висок риск от инфекция - органите на общественото здравеопазване във Великобритания в момента ваксинират близки контакти на случаите, за да предотвратят по-нататъшно разпространение на инфекцията.

Това не е нова болест - така че ако маймунската шарка стане много по-голяма епидемия, отколкото вече е, здравните власти са по-добре подготвени за  контрола й.

Източник: Why monkeypox isn’t like Covid-19, Vox


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Медицина
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.