17 юни 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Д-р Пламен Димитров: Българското общество е кълбо от устойчив невротизъм

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 18 май 2019 в 06:3222010
Снимка: Pixabay

Осъзнавайки риска този текст да разтревожи или ядоса много хора, не мога да не споделя какво виждам ежедневно в обществено-политическото пространство на България - кълбо от устойчив невротизъм, казано накратко....

В традицията на психодинамичния подход към съвременните човешки общности в социалната психология отдавна се прилагат методи на изследване на системната психодинамика в диагностиката на социалните процеси и често дисфункционалното, неефективно, невротично поведение на общностите, обществените институции и обществото като цяло. Прилагането им ми показва, че проблемните ситуации, напрежението и тревожността в психосоциалния климат на много социални групи и общности в България, техните контрапродуктивни модели на комуникация и отношения помежду им, а и много други често повтарящи се "социални смущения" имат своите ясни психодинамични интерпретации, свързани с работния термин "невротични общности".

Не, не казвам, че хората, които съставляват общностите в едно общество като българското (а и всяко друго) са психично разстроени невротици и са психично болни, а че в обществения ни живот има достатъчно доказателства и примери за една устойчива невротична психодинамика, невротични симптоми и дори невротично развитие на междугруповите и обществените отношения, което определя типа повтарящи се във времето проблеми, с които общностите в България, а и българското общество като цяло, системно се сблъскват и борят в съществуването си. В диагностиката им за мен поне се открояват пет типа невротични тенденции, които – за съжаление, - не се осъзнават и дискутират достатъчно. За вас ще оставя да намерите примери за тях от ежедневието ни.

И така:

(1) Параноидните общности са групи, организации и общности, ръководени и доминирани от хора, които са свръхподозрителни към повечето други хора и групи в и извън собствената им общност. Поради това, че те са вътрешно убедени, че другите не им мислят доброто, заговорничат срещу тях, опитват се да ги изместят и детронират, злепоставят и подведат. Подобни "лидери" отделят невероятно много време, енергия и усилия на следенето, контрола, разузнаването, разследването и разобличването като практики в обществения живот. В параноидните общности с времето не само лидерите, но и всички останали се оказват невротично свръхангажирани с това да контролират, да реагират на предизвикателствата пред властта и авторитета, с които смятат, че разполагат и да се грижат с всички средства и сили за запазването и разширяването им. Така се достига до постоянни многопосочни обвинения, преследвания, репресивни и санкциониращи регулации и безкрайни разследвания вътре в общността и навсякъде в обществото. Формира се свръханалитична система за вземане на решения и анализа на реалните и възможни "заплахи" е централна тема и доминантна практика в общността и взаимодействието и с другите общности в обществото.

(2) Компулсивно-натрапчивите общности са този тип невротични социални групи и общности в обществото ни, които са превърнали с времето своите собствени ритуализирани и рутинни практики в централна движеща общността система. Тук почти цялото внимание в концентрирано върху конформизма, налагането и спазването на правила и норми. В общностите с компулсивно-натрапчива невроза се откриват някои прилики с параноидните общности доколкото и при двата типа общностна невроза се изграждат огромни официални и тайни системи за контрол – разбира се, в името на сигурността и спокойствието на хората и обществото. Разликата е в това, че в параноидната общност акцентът пада върху вътрешната система за контрол, следене и сигурност, докато в общностите с развита компулсивно-натрапчива невроза вниманието е преди всичко към въшния контрол и контрола на процесите и събитията в обществената среда на общността. Лидерите на този тип невротични общности са натрачиво свръхзагрижени за загубата на контрола, властта и авторитета си. Ето защо социалната йерархия и правилата в общността служат почти изцяло само за съхраняването и демонстрацията на статуса и полагащата им се власт.

(3) Истериоидните общности - много от тези общности са дръзки, импулсивни, артистични и невъздържани. Лидерите им редовно се предоверяват на интуицията, харизмата и чувствата си, а не на статистиката, изследванията и доказателствата от еталоните за добра практика. Поемането на рискове е спонтанно и е норма, а не въпрос на внимателна преценка и претегляне на аргументи "за" и "против", и диалог с другите. Тук отново има свръхконцентрация на власт, но лидерите, които нерядко имат нарцистични и истериодни черти и пориви към драматизъм, я използват, за да получат лично признание, внимание и адмирации или за да респектират като наложат личните си допускания, модели, хрумвания и "Его"-то си при формирането и развитието на организационните системи и процеси. Скоро не само водачите, но и други нарцистични и експресивни членове на общността инициират и/или блокират по свое усмотрение различни разнопосочни начинания, неглижират с лекота приоритетите, съгласуваността и ограниченията във фунционирането на общността и отношенията й с другите общности в обществото.

(4) В депресивните общности хората се чувстват безпомощни, неспособни и демотивирани да се опитат да променят потискащата и натъжаваща ги ситуация, в която се намират и да подобрят самоуважението и психосоциалния си статус. Водачите и членовете на тези общности живеят сякаш нищо не може да се направи, за да се промени хода на събитията и начина на действие на общността им. Практически липсва конструктивно поведение, активност, иновация, търсене на нови продуктивни решения в цялата общност или в преобладаващата част от членовете й. Изпълняват се рутинни, програмирани действия "по навик" като се прави "повече от същото" при нарастваща неудовлетвореност и усилващо се чувство за обреченост. Властват споделената в общността свръхбюрократизация и всеобхватен, понякога агресивен консерватизъм и единствено заплахите за оцеляването пораждат бързо потушавани с примитивни механизми за самозащита епизоди на тревожност и паника. Хората постоянно се чувстват обезвластени и отчуждени от случващото се в общността и обществото.

(5) Шизоидните общности подобно на депресивните страдат от "лидерски вакуум", но по свой много различен, фрагментиращ живота в общността начин. Техните представители не искат и не могат да се ангажират със себеосъзнаването и укрепването на общността, защото не им се влиза в трудни взаимодействия с другите в и извън нея. Тази норма на алиениращо социално поведение с времето става начин на живот и на другите в общността, които показват, че не са щастливи, но въпреки фрустрацията си не се нуждаят от останалите ("другите") около себе си. Хората са сякаш убедени, че нещата няма да се развиват благоприятно за тях каквото и да се опитат да направят и че околните само ще ги използват и нараняват, ако бъдат допуснати по-близо. Ето защо те се ангажират с фантазиране, бленуване и бягство от проверката на действителността, а не с действия и комуникация за справяне с трудностите и задачите пред общността. Мнозина използват положението си и различни манипулативни и защитни тактики за влияние с цел извличане на ползи и подаяния от обществото.

Все пак надежда има – тя е в социалните групи и общностите, в които симптомите на петте невротични тенденции описани по-горе не се наблюдават. А те са тези, в които в действие са реални механизми за осигуряване на едно по-широко, по-информирано и по-компетентно участие чрез овластяване на множество различни хора в управлението на живота и развитието на общността и обществото. В тези условия невротичните тенденции в междугруповите отношения и обществения живот се овладяват превантивно или при най-малките и ранни или спорадични признаци за дисфункционално социално поведение. И това си личи при наблюдение на всички системи и функции в обществото, но най-вече в диалогичните отношения между групите и общностите в обществото и в ангажирането на хората във вземането и реализацията на важни за обществото решения.

Последните две практики са ни изключително нужни, за да разплетем възела на невротичното си функциониране и развитие...

_______

Авторът д-р Пламен Димитров е председател на УС на Дружеството на психолозите в България от 2001 г., практикуващ психолог с почти 30-годишен професионален опит и работи в областта на екзистенциалния анализ, груповата динамика, организационното развитие и социалната промяна.

Текстът се публикува с любезното съгласие на автора.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.