16 октомври 2018
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Реалността под игото на Матрицата I

Победителите от конкурса за есе на Благо.творителна Библиотека “Четяща планета” в категория до 21 г.

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 12 октомври 2018 в 08:4511430

Завърши вторият конкурс за есе на тема "Реалността под игото на Матрицата", организиран от Благо.творителна Библиотека “Четяща планета”.

Състезанието се провежда в три възрастови категории: до 21 години, между 21 и 31 години, над 31 години. Идеята на организаторите е да проследят развитието на мисълта и възгледите на хората с течение на годините в бистренето на сложната социална, технологична и философска тема.

По-долу може да прочетете победителите до 21 години. В другия публикуван материал може да се запознаете с есетата-победители в категория 21-31 г., като скоро ще бъде обявен конкурсът и за последната възрастова категория.

Реалността под игото на Матрицата

Елена Таракова

Сядам да пиша и умът ми завихря парченца клишета, метафори, културни знаци, симпатии и челни сблъсъци. Върху главата ми се сипе вода от Ефрат, загребвана денем и нощем от роби и кожени мехове. По водните пръски се пързалят единици и нули – моите авторитети и врагове. Хилят се насреща ми с луциферски гримаси, а от очите им надничат букви – познати и непознати знаци на изгубения Смисъл. Косата ми е ангелски руса и мокра, но красотата оцелява в капана на безумието. Не ѝ позволявам да се разтвори в ручейчетата вода, която тръгва от върховете на пръстите и превръща пода, стените, коридорите около мен в пързалка на мисли, тревоги и цитати, избрали слепоочието ми за храм на лудостта. Страхувам се да избера посока пред погледа ми и да му помогна да преодолее законите на физиката. Знам със сигурност, че няма да стигне доникъде в опита си да подхване някоя нишка от слънчевото кълбо, което се търкаля в краката ми. Слънцето бавно умира сред хаоса на прочетените книги, а аз съзнателно отказвам да му направя изкуствено дишане. Всичко около мен е изкуствено, нереално, без цвят и мирис, сливащо плюс и минус омерзение. Толкова еднаквост и излишност. Толкова аморфност и рутина. Накрая ще повярвам, че и аз съм изкуствена, една красива симулация на живот.

Опипом се старая да изследвам стените на кулата, в която съм затворена. И тя вероятно е изкуствена – измислица на някой полудял програмист, който се старае да се върне при истината. Да надхитри Матрицата. Горкият. Откъде да знае, че строителите ѝ в предишния си живот са съзерцавали вечерните проблясъци по зелените стълби на Вавилон. От самото небе висят чудните цветове на обичта, а от аромата им пият на глътки вдъхновение утрешните унищожители. На красотата, обичта, разбирателството. Вавилон, къде е твоята Божествена врата. Накъде води, щом не е нагоре. Дали моето приятелче, програмистът с N-ти живот, е разбрал-о и ще ме спаси с едно малко хапче от самотата. Продължавам да опипвам гладкостта под ръцете си и да търся грапавина – ха, май успях. Отворих очите си до ръба на ужаса - посрещна ме кикотът на огледалото и режещото скърцане на открехната безкрайност. Да се протегна ли през нея, може би ще докосна нечий дъх. Може би ще прекрача и скоча. И ще изчезна – поредната нула, изпаднала в безпричинна летаргия. Забавно подхвърляна от измерение в измерение – какво ли не правят от скука космическите ветрове. А, не, нееее. Отдръпвам се от огледалото. Това не е моята врата. Бог не е толкова мързелив. Сигурно е измислил нова теорема за моето скитосване между световете и елементите.

Аз не съм нито строител, нито програмист, нито унищожител. Едно трагикомично стечение на обстоятелствата вътре в редицата, неподчиняващо се нито на прогресия, нито на проекция. Какво да ме правиш, освен да ме доизмислиш за по-голямо удобство. Но Бог е против злите измислици, те нали са плод на гордостта, а ние знаем как се наказва този грях. Значи има надежда за мен. И за други като мен. Може би няма да бъде толкова трудно да се позаобиколи физиката, да се надцака математиката, да се оскубе брадата на Лукавия, дето дирижира всички строители, програмисти и унищожители. Луда работа, дали да се захващам с нея. Ръцете ми се отлепиха от стените и безпомощно се залутаха в пространството. А то от кръгло изведнъж стана ръбесто – ъгли, вектори, полета. Смахнати понятия. Размахах ръце да ги разгоня и нещо се изтърколи напред. Без мисъл и усет за разстояние се затичах след него. Една жълта нишка плуваше в малка вадичка и следваше някаква посока напред. Тичах и внимавах да не изчезне. Край мен се сипеха единици и нули, приятелства и омрази, фантазии и болки, а от лавиците се катурваха малки кожени томчета с поезия. Нямах време да събирам, оставих ги във водата, да плуват зад златната нишка. А тя се губеше напред и ме теглеше, теглеше. Остави ме без дъх от тичане. Ако спра, сигурно ще изчезне. Зад мен кулата се срутваше. Вероятно програмистът излезе поредният предател. Агент на Матрицата и Луцифер. Но аз ще им избягам, твърде много са прочетените страници, твърде криви – изминатите пътища.

Събудих се. От екрана на компютъра ми се усмихваше първото изречение. Върху клавиатурата се кокореше едно синьо хапче. Бях изпила червеното.

----------------------------------------------------------------

Калин Нончев

„Добре дошъл в истинския свят.“ -Думи на Морфей от филма “Матрицата”, 1999 г.

Имал ли си чувството, че гледаш на живота си от трето лице? Сякаш това не се случва на теб, ами е станала грешка и ей сега режисьорът ще излезе на сцената и ще каже: „Стоп, стига за днес!“ После продължаваш с ежедневната си борба за оцеляване… нямаш време за глупости и подобни „фантасмагории“. Спокойно, няма да ти губя времето с разкази за втора реалност, извънземни и теории на конспирацията. Всъщност, в следващите редове ще излезем от удобната ни зона на комфорт, която повечето от нас днес, в 21-и век, сме си създали, за да ни е по-лесно, удобно и най-вече - за да не ни се налага да мислим. Влезли сме в „Матрицата“ на живота на тълпата. Какво имам предвид, ще разбереш ей сега.

Днес голяма част от хората живеят под игото на „Матрицата“. Оставили са я да „смята“ (мисли) вместо тях. Реалността за тях се превръща в това, което им се каже и покаже от техните опекуни. Защо те, обикновените хора, да си правят труда да използват разума и енергията си, след като може да оставят тази и всяка отговорност на някой друг, който ще го прави вместо тях!? Защо да мислят за здравето си, след като има лекар, който ще го прави вместо тях? Защо да мислят дали това, което учат децата им в училище, е наистина полезно за тях, след като има учители, които да им кажат кое е добре и кое не? Тук не става въпрос за това да разбираш нещата, а за способността да се мисли критично, от което много хора, отдавна са се отказали. Влезли са в „Матрицата“ на тълпите, където се чувстват комфортно и никой не ги упреква за това, че са мързеливи и малодушни. Като пример може да вземем добре познатата ни повест на Иван Вазов - „Чичовци“. В него Патриарха на българската литература описва атмосферата в обществото преди Освобождението на България. Чичовците са обобщаващ образ на тези българи, които в принудителната си пасивност, породена от под игото, се интересуват само от битовото си биологично оцеляване и чакат някой да ги освободи, т.е. да свърши трудната работа - да се жертва вместо тях. Докато Иван Вазов се отнася с разбиране към дребнавото всекидневие, защото не всички са само герои, а и обикновени хора, то Имануел Кант ги упреква с думите:

„Непълнолетие е невъзможността да се ползваш от разсъдъка си без ръководството на някой друг. Самопричинено е това непълнолетие, когато причината му не лежи в недостиг на разсъдък, а в липсата на решителност и смелост да се ползваш от него без ръководството на другиго. (…) Следователно за всеки отделен човек е трудно да се освободи от станалата почти естествена за самия него непълнолетност. Тя дори му е мила и той наистина е неспособен според случая да си служи според собствения разсъдък, тъй като никога не са го оставяли да прави подобни опити. (…) Тъкмо затова малцина са тези, които чрез самостоятелна работа на духа си, са сполучили да се измъкнат от непълнолетието и уверено да поемат по собствен път.“

След като обсъдихме удобната реалност под игото на Матрицата, идва ред да се сблъскаме с реалността – такава, каквато е. Тук ние и единствено ние сме отговорни за своите действия и бездействия. По дефиниция отговорността расте с покачване на адекватността във възприятията на личността, с повишаването на нейните възможности и тези на разума. Чувството за отговорност възниква благодарение на причинно-следствени връзки. Още от малки са ни казвали, че ако се учим добре, ще се справяме по-добре в живота, а това дали ще е така, зависи изцяло от нас.

„Хиляди ученици от гимназиите и студенти от университетите в Унгария протестираха в петък пред парламента с настояване да се реформира образователната система, защото не успява да ги подготви за живота през XXI век, съобщи "Ройтерс".

Недоволните младежи смятат, че образованието е прекалено фокусирано върху зубренето и трупането на ненужна информация, вместо да стимулира креативност и критично мислене. Под студения дъжд те преминаха с плакати с надписи "Усещам, че оглупявам" и "Мозъкът ми се свива". – статия от вестник „Дневник“, 19.01.2018.

В извадената от мен статия по-горе се съобщава как студенти и ученици от Унгария осъзнават, че отговорността за тяхното собствено образование лежи на техните рамене, и изразяват открито недоволството си, като показват критично мислене.

В реалността човек е свободен да развива своите възможности и всичко зависи от него. За да постигнеш това, обаче трябва да преминеш през множество трудни, както физически, така и психически препятствия, които ще калят твоята личност и ще я развият. Един много добър пример за това как човек избира реалността пред фалшивата илюзия, защото осъзнава че всичко зависи от него, е филмът „Преследване на щастието“ от 2006 година с участието на Уил Смит. В него зрителят наблюдава метаморфозата на главният герой, който осъзнава, че неговото бъдеще и това на малкия му син зависят изцяло от него, и от дребен уличен продавач, стигнал дъното, завърша успешно стаж в брокерска фирма и получава възможност за работа там.

Връщайки се отново към реалността под игото на Матрицата, ще цитирам още веднъж филма „Матрицата“, 1999 година – „Невежеството е блаженство.“ Това са думи на Сайфър, които ни карат да се замислим защо всъщност ни е реалността… истината, като можем да си живеем в хубаво измислен свят, в който се чувстваме уютно и комфортно, а от нас не зависи нищо. Истината е, че тогава ние самите ще престанем да бъдем пълноценни човешки същества. Ние, човеците, се различаваме от останалите биологични видове със способността си да мислим. Имаме разум, благодарение на който се намираме на върха на животинския свят. Според мен не трябва да се отказваме от това си най-ценно преимущество, което ни дава хиляди възможности за избор и развитие само за да си създадем фалшивото усещане, че всичко е наред.

Сега ще кажете защо тогава ни е изкуството? Какъв е неговият смисъл? Нали и там хората напускат реалността и се пренасят на други несъществуващи места!? Нима театърът е част от тази Матрица, която ни отнема реалността!?
Изкуството е именно този свят, който пречупва реалността през различни ъгли, за да ни даде възможност да видим различни гледни точки и да си създадем собствено мнение, което да е наше и най-вече аргументирано. Пренасяйки се в света на изкуството, ние за момент се откъсваме от битейните дейности и се пренасяме на място, от което виждаме реалността от трето лице. Виждаме къде са проблемите в ежедневието ни, какво ни харесва и какво не, можем да анализираме обществото, в което живеем и да си извадим изводи. Примери за това са множеството театрални пиеси като „Живота на Галилей“ на Бертолд Брехт, в който се засяга темата за отговорността на науката към хората, драмата „Емилия Галоти“ на Готхолд Лесинг, в която са засегнати множество морални, политически и обществени проблеми и публиката вижда от трето лице авторовата критика на тяхното всекидневие. Друг пример е разказът „Косачи“ на Елин Пелин, където пък изкуството е представена с тази си страна на естетическа наслада и момент на желано бягство от суровото ежедневие на бедния селянин:

„Това е приказка, разбираш ли — рече твърдо Благолажът и настави: — Защо ти е истината? Да взе-ма да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп? Или да ти разправям за нас, голи-голтаци, дето сме тръгнали, с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина?

— Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? — отговори Лазо.

— Чудновати, но хубави! Слушаш, слушаш и се забравяш… И току виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш. Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.“

В заключение на моето есе за „Реалността под игото на Матрицата“, смятам, че всеки един от нас трябва да се изправи пред проблемите на истинската реалност, а не да оставя живота си на „изчисленията“ на Матрицата и нейните интерпретации за правилна посока. Още преди векове, през Средновековието, институцията на Църквата е отнемала съвсем осъзнато правото на хората да мислят, критикуват и разсъждават. „Дейности“, за чието практикуване често е коствало живота на осмелилите се. Смятам, че е време да загърбим удобното ни бездействие и да поемем живота си в собствените си ръце освен ако не искаме нашата реалност да се превърне в тази страшна бездна от филма „Матрицата“, в която всички ние ще сме изгубили реалния свят и ще живеем в своите капсули. Ще завърша своето есе с цитат на Имануел Кант, който още преди два века започва своята борба за пробуждането на човешкия разум. Борба, която всеки свободомислещ човек трябва да продължи в името на един по-добър свят от този на „Матрицата“:

„Има заблуждения, които не трябва да се опровергават. Трябва да се дадат на заблудения ум такива знания, които ще го просветят. Тогава заблуждението ще изчезне от само себе си.“

----------------------------------------------------------------

Веселина Герова

Светът, в който живеем, се развива с всяка изминала секунда. Промените засягат всички аспекти от нашето ежедневие и това е неизбежно. Единственото, което е необходимо, е да се огледаме наоколо, за да осъзнаем за колко относително малко време тези промени са налице. Но не ви ли изглежда, че наред с целия този напредък на цивилизацията, дължащ се главно на числата, ние, хората, живеем сякаш в едно вакуумирано пространство, в което ни е предначертан един единствен път, който сме задължени да следваме. Някои биха нарекли това явление всекидневие, други - затвор, трети - Матрица.
Тук обаче не кореспондираме пряко с Матрицата, позната ни като правоъгълна таблица, пълна с числови елементи, а по-скоро по-мащабно, като съвкупност от бинарен код в информатиката, който е склонен да върши чудеса, да прескача бариери, които човечеството не се е и осмелявало през последните десетилетия. Реалността, в която живеем, е подчинена на Матрицата, на тази последователност от единици и нули, от която всички ние сме станали зависими, неспособни да съществуваме без удобствата, които 21-и век ни предоставя. Факт е, че без Матрицата прогресът на човечеството за в бъдеще не би бил възможен. Независимо дали това ще бъде новият модел на Apple, или нещо толкова просто като фенерчето, което ползваме, когато спре токът.

В днешно време нашето съществуване е зависимо от иновациите в технологиите, които за хората през миналото столетие дори не са били възможни. Например настолните уреди като смартфона ни позволяват да провеждаме разговори на живо с приятели от други страни, спомагат превода на една машинописна страница от един език на друг за по-малко от 10 секунди и освен това не на последно място, могат да изследват различни аспекти от нашето здраве: като кръвно налягане, количество на кислород в кръвта и нива на стрес в организма. От друга страна, 3D принтирането се използва за изобразяване на абсолютно всичко. От кръвна клетка до модели на архитектурни паметници.

Когато погледнем назад във времето, можем да установим уникалните открития в областта на нанотехнологиите, информационните системи, 4D принтирането и в неврохирургията.

Границите между виртуалните и физическите светове постепенно изчезват, докато покриваме множество слоеве от цифрово сензорно увеличение върху нашата физическа среда. Разширената и виртуалната реалност ще се развиват до точката, в която можем да стимулираме всички свои сетива по интернет и чрез своите преносими устройства. Така например при резервирането на хотел тези разработки биха ни позволили да усетим спалното бельо, да опитаме храната в ресторанта и да миришем продуктите за баня - всичко това от устройство в дланта на нашите ръце.

Не след дълго ще има карти как човешкият мозък работи и технологичните компании ще се състезават да приемат "резервната" част от нашия мозък онлайн - като мозъчен облак. Три големи проекта в Европа, САЩ и Китай понастоящем участват в големи изследователски дейности, за да разберат как мозъкът съхранява информация и спомени. Това в крайна сметка ще ни позволи да създадем резервни копия на паметта с информацията, запаметена дистанционно чрез доставчик на онлайн услуги, по същия начин, по който много от нас вече правят с данните на своите компютри и мобилни устройства.
Всеизвестен факт е, че човешката популация се увеличава през последното десетилетие. Сравнително скоро ще станем свидетели на нова „порода“ от хора 2.0 и 3.0, които "хакват" собствените си тела. Мозъчните препарати вече са реалност и сега можем да имаме суперинтелигентни протезни заместители на крайниците, които имат по-голяма функционалност от тези, с които сме се родили. Ние сме свидетели на генетични лечения с цел безпроблемното премахване на наследствени болести и ракови заболявания.

Всички тези подобрения ще се наблюдават и управляват 24 часа в денонощието от 7 дни в седмицата с помощта на различни преносими устройства, имплантирани в тялото ни. Те ще ни помогнат да проследим всеки жизнен знак и да се свържем директно с нашите собствени джобни устройства и с мониторинг на услугите, предоставяни от нашите доставчици на здравни услуги. 3D отпечатването вече ни позволява да създадем резервни части на тялото. Еволюцията до 4D печат - където самите обекти се правят - ще позволи производството на части от тялото, които могат да се сглобят самостоятелно и да адаптират формата и свойствата си във времето, като ни дават крайници, които биха могли да се укрепят с възрастта.
През следващото десетилетие над 100 милиарда предмета от смартфони до уличните лампи и нашите коли включително, ще бъдат свързани заедно чрез огромен "интернет на всичко". Това ще повлияе на всеки аспект от нашия живот - например може да промени системата на наказателното правосъдие.

Замяната на хора с роботи в производството вече се извършва от две десетилетия - сега се разпространява в широк спектър от други сектори, като грижи за стари хора, пръскане на реколтата и управление на складове. В скоро време роботите ще влязат във всеки аспект на човешкия живот и ще бъдат обикновени изпълняващи функции, различни от сестринските, сложната хирургия, полицията и сигурността, до ролите на строителството, търговията и услугите. Всички големи производители на автомобили работят на автономни или безходови автомобили - форма на робот, която би трябвало да се появи на пазара през следващите няколко години.

След всички тези аргументи, които изкарахме на бял свят, може би вече стана пределно ясно защо Матрицата заема толкова голяма част от нашия бит и защо е толкова важна. Вероятно хората не осъзнават колко зависими са от технологиите и науката в днешно време. Всеки иска в своето ежедневие да бъде улеснен до възможно най-голяма степен и чрез това сякаш ние, хората, позволяваме на машината да измести човешкия фактор. Замислете се колко от вас могат да издържат без телефон за един месец? Едва ли ще са много. Това до някаква степен загатва за един потенциален бъдещ проблем на човешката раса: липсата на личен контакт и жива връзка между хората. Неслучайно професиите на бъдещето са тези, при които е необходим човешкият фактор, който няма как да бъде заменен поне засега. Например такава професия е психологът.

Като говорим за човешки фактор, съвсем забравихме за планетата Марс. От НАСА твърдят, че през 2020 г. ще бъде изпратен следващия марсоход Mars 2020 и също така опитен екип от учени. Ако това се случи и наистина Червената планета стане обитаема, съм почти сигурна, че там първо ще бъдат изпращани всички гении сред нас с цел предпазването им от инвазията на машините. А може би ще има и такива, които ще искат да се нанесат на планетата, за да започнат да търгуват с марсиански пясък. Ето как бяха създадени финикийските знаци и на Марс…

Едно е сигурно. Някой ден ще станем толкова обсебени от Матрицата, в която живеем, че устройствата ще ни диктуват какво да купуваме, коя дестинация да посетим, дори с кого да излезем на среща. Сякаш те ще живеят нашия собствен живот, сякаш те знаят повече от нас самите. Това би било пагубно за цялото човечество. А кой знае, може пък Третата световна война да бъде извадка от някой научнофантастичен роман: „Човечеството срещу машините“. Все пак неслучайно реалността се оказва под игото на Матрицата…

----------------------------------------------------------------

Клубът “Четяща Планета”

Клубът е създаден от Румен Вълчев, повлиян от богатството на книгите и филмовото изкуство. Идеята е да се създаде общо място за размяна на интересни статии, книги, както и организиране на инициативи свързани с образование и благотворителност. Разраствайки се и намирайки съмишленици клубът се опитва да отвори центрове за работа с ученици и студенти, който да включва: литературен клуб, клуб за презентации и дебати, безплатна библиотека и място за личностно самоусъвършенстване. Място, което да възпитава в младежта морал, ценности, социална ангажираност и чистота на съзнанието и речника. В момента, освен конкурса, имаме и инициатива, в която може да се закупи книга от нас на цена от корицата, като част от парите отиват за подпомагане на млади и ентусиазирани за развитие ученици и студенти.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.