19 октомври 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

5 от най-често срещаните погрешни схващания за изменението на климата

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 16 септември 2019 в 09:4392975
НАСА показва как аерозолните частици се движат по целия свят. Кредит: NASA/Goddard Space Flight Center

Науката за изменението на климата е на повече от 150 години и е подлагана на повече проверки, отколкото кой да е друг клон от съвременната наука. Въпреки това през последните 30 години енергийната индустрия, политическите лобисти и други хора сеят съмнения, макар че за учените нямат такива.

Оказа се, че петте най-големи държавни петролни и газови компании в света, харчат около 200 милиона щатски долара всяка година за лобиране за контрол, забавяне или блокиране на климатичната политика.

Този организиран отказ от науката за изменението на климата допринесе за липсата на напредък в намаляването на емисиите парникови газове в световен мащаб - до степен, че сме изправени пред глобална климатична ситуация. И когато дениалистите (отрицателите) на изменението на климата използват определени митове - в най-добрия случай фалшиви новини и в по-лошия - откровени лъжи - за да подкопаят науката за изменението на климата, някои хора могат да се заблудят.

Ето пет често използвани митове и научното им опровержене в статия на The Conversation от климатолога професор Марк Мазлин (Mark Maslin) от Университетски колеж Лондон.

1. Климатичните промени са само част от естествения цикъл

Климатът на Земята винаги се е променял, но изследването на палеоклиматологията или "миналия климат" ни показва, че промените през последните 150 години - от началото на индустриалната революция - са изключителни и не може да са "естествени". Резултатите от моделирането предполагат, че бъдещото прогнозирано затопляне може да бъде безпрецедентно в сравнение с предишните 5 милиона години.

Аргументът за „естествените промени“ се допълва с историята, че климатът на Земята тъкмо се възстановява от по-студените температури на Малкия ледников период (1300-1850 г.) и че температурите днес са същите като през Средновековния топъл период (900–1300 г.), Проблемът е, че както Малкият ледников период, така и Средновековнияъ топъл период не са глобални, а регионални промени в климата, засягащи северозападна Европа, източна Америка, Гренландия и Исландия.

Проучване, използващо 700 климатични записа, показа, че през последните 2000 години единственият път, когато климатът по целия свят се е променил по едно и също време и в едно и също направление, е бил през последните 150 години, когато над 98 % от повърхността на планетата се затопля.

Глобални температури за последните 65 милиона години и бъдещи сценарии за затопляне. Кредит: Burke et al, PNAS 2018

2. Промените се дължат на слънчеви петна / галактически космически лъчи

Слънчевите петна представляват бури на повърхността на Слънцето с интензивна магнитна активност и често са придружени от слънчеви изригвания. Тези слънчеви петна имат силата да променят климата на Земята. Но учените, които използват спътникови сензори, записващи количеството на слънчевата енергия, достигаща Земята от 1978 г. насам, не са наблюдавали възходяща тенденция. Така че слънчевата активност не може да бъде причина за скорошното глобално затопляне.

Глобална повърхностна температура (в червено) в сравнение с слънчевата енергия, получена от Земята (в жълто) във ватове на квадратен метър след 1880 г. Кредит: NASA

Галактическите космически лъчи (Galactic cosmic rays - GCR) са високоенергийни лъчения с произход извън Слънчевата система, понякога дори от далечни галактики. Предполага се, че могат да помогнат за „генерирането“ на облаци. Така че, ако на Земята попадат по-малко GCR, това би означавало по-малко облаци, които да отразяват по-малко слънчева светлина и така Земята ще се затопли.

Но има два проблема с тази идея. Първо, научните доказателства показват, че GCR не са много ефективни в генерирането на облаци. И второ, през последните 50 години количеството на GCR всъщност се е увеличило, достигайки рекордни нива през последните години. Ако тази идея бе вярна, GCR би трябвало да охлаждат Земята, което не се случва.

3. CO2 е малка част от атмосферата - не може да има голямо влияние върху затоплянето

През 1856 г. американският учен Юнис Нютон Фут (Eunice Newton Foote) провежда експеримент с въздушна помпа, два стъклени цилиндъра и четири термометра. Тя показа, че цилиндър, съдържащ въглероден диоксид и поставен на слънце, улавя повече топлина и остава по-топъл от цилиндъра с нормален въздух.

Учените повториха тези експерименти в лабораторни условия, и в атмосферата, демонстрирайки отново и отново парниковия ефект на въглеродния диоксид.

Що се отнася до аргумента за "здравия разум", че много малка част от нещо не може да има голям ефект върху цялото, за убиване на възрастен човек са необходими само 0,1 грама цианид, което е около 0,0001 процента от телесното ви тегло. Сравнете това с въглеродния диоксид, който в момента представлява 0,04 процента от атмосферата и е силен парников газ. Междувременно азотът е 78 % от атмосферата и все пак е нереактивен.

4. Учените манипулират всички набори от данни, за да покажат тенденция към затопляне

Това не е вярно и е елементарен подход, използван за атака срещу доверието към климатолозите. Това ще изисква конспирация, обхващаща хиляди учени в повече от 100 страни, за да достигне такъв мащаб.

Учените винаги се стремят да работят с верни и валидни данни. Например климатолозите се наложи да коригират историческите температурни записи заради начина, по който са измервани. Между 1856 и 1941 г. повечето морски температури са измервани с помощта на морска вода, издигната на палубата в кофа. Дори това не е било винаги при еднакви условия, тъй като са преминали от дървени към платнени кофи и от ветроходни кораби към параходи, които имат различна височина на палубата на кораба - и тези промени от своя страна променят степента на охлаждане, причинено от изпаряването, докато кофата стигне до палубата. От 1941 г. насам повечето измервания вече се правят от водовземни възли на кораба, така че няма изстудяване от изпаряване, което да се отчита.

Климатолозите вземат предвид също, че много градове се разшириха, така че метеорологичните станции, които някога са били в селските райони, сега са в градски райони, които обикновено са значително по-топли от околните земеделски земи.

"Ако не бяхме направили тези промени в първоначалните измервания, тогава затоплянето на Земята през последните 150 години щеше да изглежда дори по-голямо от промяната, която всъщност се наблюдава, която сега е средно около 1° C глобално затопляне", отбелязва проф. Марк Мазлин.

Реконструкция на глобалните температури от 1880 до 2018 г. от пет независими международни групи учени. Кредит: NASA

5. Климатичните модели са ненадеждни и твърде чувствителни към въглеродния диоксид

Това е неправилно разбиране на начина на работа на моделите. Това е начин за омаловажаване на сериозността на бъдещите климатични промени. Съществува огромен набор от климатични модели, от такива, насочени към специфични механизми като образуването на облаците, до общи модели на циркулация (general circulation models - GCM), които се използват за прогнозиране на бъдещия климат на нашата планета.

Има над 20 големи международни центъра, в които екипи учени от цял свят са изградили и управляват GCM, съдържащи милиони редове код, представящи най-новите знания и разбиране на климатичната система. Тези модели се тестват непрекъснато с исторически данни и данни за палеоклима, както и на отделни климатични събития, като големи вулканични изригвания, за да се гарантира, че реконструират точно климата, което правят наистина добре.

Показания на модела (в черно) и диапазон на модела (сиво) в сравнение с наблюдаваните глобални температури. Кредит: Carbon Brief / CC BY 4.0

Нито един модел обаче не бива да се счита за точен, тъй като представя много сложна глобална климатична система. Но наличието на толкова много сходни различни модели, които са конструирани и калибрирани независимо, означава, че можем да сме сигурни в това, което показват.

Вземайки предвид цялата гама от климатични модели има резултат, който предполага, че удвояването на въглеродния диоксид може да загрее планетата от 2° C до 4,5° C, или средно с 3,1 ° C. Всички модели показват значително затопляне при добавяне на още въглероден диоксид в атмосферата. Мащабът на прогнозираното затопляне остава много сходен през последните 30 години, въпреки огромния напредък в сложността на моделите, показвайки, че това е стабилен научен резултат.

Комбинацията на всички наши научни познания за природните (слънчеви, вулканични, аерозоли и озон) и създадените от човека (парникови газове и промени в използването на земята) фактори за затопляне и охлаждане на климата показва, че 100 процента от затоплянето, наблюдавано през последните 150 години, е създадено от хората.

Естествени и човешки влияния върху глобалните температури от 1850 г. Carbon Brief, CC BY

Няма научна подкрепа за непрекъснатото отричане на изменението на климата. Междуправителственият комитет по изменението на климата (IPCC), създаден от Организацията на обединените нации за открито и прозрачно обобщение на науката за климата, предоставя шест ясни доказателства за изменението на климата.

Тъй като екстремното време става все по-често, хората осъзнават, че не се нуждаят от учени, които да им кажат, че климатът се променя - те го виждат и изпитват на собствения си гръб.

Автор: Марк Мазлин (Mark Maslin), професор по Науки за Земята, UCL.

Тази статия първоначално бе публикувана в The Conversation. Прочетете оригиналната статия.


+ 0
- 0
Като се замислим, парниковите газове са чисто и просто една измислица, а истински виновник за летните горещини е озоновия слой. Предназначението му е, отразявайки слънчевите лъчи, да намалява количеството слънчева енергия достигаща повърхността на Земята.
Обаче в резултат на човешката дейност той е започнал да губи тази си способност. Освен това в озоновия слой редовно възникват места с аномално ниско съдържание на озон.
Два пъти по-голямото количество слънчева енергия, постъпваща през тях, предизвиква аномални горещини и горски пожари /по-подробно в моята статия „Неразгаданите тайни на озоновия слой”/
Истинския виновник и за затоплянето на климата, е слънчевия вятър.
За да имаме представа за количеството енергия, внасяна от него, трябва да разгледаме кръговрата на водата в природата.
Съдържанието на вода в атмосферата е 9.1016 kg. Съгласно наблюденията, годишната сума на валежите е 40 пъти по-голяма. Енергията, изразходвана за изпарението на това количество вода – 9.1021
+ 5
- 5
Аз пък мисля, че именно климатолозите са виновни за продължаващото се затопляне на климата. Както ще видите по-нататък, те вместо да потърсят истинската причина голословно обвиниха емисиите на СО2.
Но резултата от борбата с тях е същия като този от битката на Дон Кихот с вятърните мелници.
И друго не може и да бъде, защото при създаването на тази теория са били пренебрегнати законите на физика и термодинамика.
Съдържанието на СО2 във въздуха е 2,4.1015 kgг. Топлоемкостта му е 0,691 kJ/kg.0С. При нагряване на земната повърхност със слънчеви лъчи до 400С той може да поеме 6,8.1016 kJ енергия. Първо, това представлява незначителна част от енергията, получавана за една година със слънчевите лъчи – 1,4.1021 kJ. Освен това при нагряване СО2, естествено се разширява и тръгва нагоре, при което в съответствие с уравнението на Клапейрон за състоянието на идеалните газове, неговата температура намалява с по 10С на всеки 100 метра издигане. На височина 8 - 10 км тя намалява до -400С,
WOW
Рейтинг : 1052
16.09 2019 в 22:02 3
+ 17
- 13
Да довърша. Та теорията с изменението според климатичните паникьори показват повишение с 1 градус за 130 години, горе долу. Имайки предвид липсата на постоянни и точни измервания за по-голямата част от този период тази цифра е пълна спекулация! Има още нещо. Сега по-голяма част от измерванията се правят със сателит. Те не мерят СО2 и темп. директно, а разчитат на доста сложни алгоритми за преизчисляване. Досега многократно са получавани достоверни сигнали, че уважаемите климатолози много обичат да бърникат из софтуера и да си харесват само това което ги устройва. При положение че грантовете им зависят от доказателства за повишаване на температурата изкушението е твърде голяма. Те дори не лъжат, просто си избират данните които им харесват повече!
WOW
Рейтинг : 1052
16.09 2019 в 21:53 2
+ 17
- 9
Авторът е един от гурутата на климатичните изменения. Статията е в неговия стил, нещо като научно популярна, или да го речем агитационна. Който вярва да вярва. В тази статия има факти които с спекулация. Например, графиките с изменението на температурите са пълен боклиук. Първо не се казва коя температура, те са много. Второ се показват стойности с точност 0,1 градус, при положение че нито живачните термометри, нито спътниковите могат да мерят с такава стойност. Ако погледнете годините помислете кой преди 100 години, а там се базата е от 1880, е имал точни термометри разположени над целия свят, включително полюсите. С една дума този човек, както и много от колегите му просто си измислят, или представят резултатите от някакъв софтуер за действителност.
answer42
Рейтинг : 970
16.09 2019 в 21:53 1
+ 16
- 7
Проблема със затоплянето е и в това, че това се превърна в професия за някои "учЕни". Ей го Марк - толкоз млад, пък вече получил грантове за над 40 млн. паунда! Дет се вика - дай боже всекиму! И да са живи и здрави търговците на парникови емисии!
 
Още от : Науки за Земята
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.