25 август 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Била ли е Земята някога толкова гореща?

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 05 август 2019 в 08:0048230
Joshua Tree Rocks Park. Кредит: MaxPixel.

Бихте ли отишли ​​на почивка на Северния полюс? Освен ако не харесвате минусовите температури и ски северни дисциплини, вероятно не.

Но ако сте живели преди 56 милиона години, може да отговорите по друг начин. Тогава щяхте да се наслаждавате на умерени температури и буйни зелени пейзажи (макар че ще трябва да внимавате за крокодили).

Това е така, защото светът е бил в средата на един изключителен период на глобално затопляне, наречен Палео-еоценски термален максимум, когато Земята е била толкова гореща, че дори при полюсите е имало почти тропически температури.

Но дали планетата някога е била толкова гореща, колкото е днес, когато всеки месец температурните рекорди се чупят един след друг?

В края на Палеоцена Земята беше гореща и без лед. Кредит: PALEOMAP PROJECT/Ira Block

Оказва се, че Земята е имала повлече от веднъж периоди на екстремно затопляне. Полюсите са замръзвали и са се размразявали и отново са замръзвали. Сега Земята отново се нагрява. Въпреки това, днешните промени на климата имат различен характер и очевидно не са само част от по-голям природен цикъл, обяснява за LiveScience Стюарт Съдърланд (Stuart Sutherland), палеонтолог от Университета на Британска Колумбия. 

Климатът на Земята се колебае естествено - на всеки няколко десетки хиляди години, орбитата на нашата планета около Слънцето бавно се променя, което води до промени във всичко - от сезоните до слънчевата светлина. Частично в резултат на тези осцилации Земята преминава през ледникови периоди (по-известни като ледникови епохи) и по-топли междуледникови периоди.

Кредит: Climate Home News

Но за да се създаде глобална промяна към затопляне, подобно на Палео-еоценския термален максимум, е нужно нещо повече от промяна в наклона на земната ос, или формата на траекторията ѝ около Слънцето. Събитията с екстремни затопления винаги включват един и същ невидим виновник, с който сме добре запознати днес - огромна доза въглероден диоксид или CO2.

Този парников газ почти сигурно е отговорен за Палео-еоценския термален максимум. Но как концентрациите на CO2 стават толкова високи без намесата на хората?

Учените не са абсолютно сигурни, отбелязва Себастиен Кастелтор (Sébastien Castelltort), геолог от Университета в Женева. Най-доброто им предположение е, че вулканите изхвърлят в атмосферата въглероден диоксид, улавяйки топлината и може би топящите се замръзнали джобове с метан, парников газ, който е по-мощен от CO2, който преди това е бил изолиран под океана.

Фактът, че са се случвали и преди екстремни затопления, предизвикани от парникови газове, не означава, че тези събития са безвредни. Обърнете внимание например на пермско-триасовото измиране, което настъпва няколко милиона години преди динозаврите да се появят на планетата. Това е било абсолютна катастрофа за Земята и всичко на нея.

Това затоплящо събитие, случило се преди 252 милиона години и причинено от вулканична активност (в този случай изригването на вулканичен район, наречен Сибирски капани), предизвиква климатичен хаос и повсеместна смърт.

„Представете си екстремна суша, растенията умират, Сахара се разпространява по целия континент“, коментира Съдърланд за Live Science.

Кредит: Mongabay

Температурите са се повишили с 10 градуса по Целзий. (Може да го сравним с повишаването на температурата от 1.2 C, което наблюдаваме откакто хората започнаха да изгарят изкопаеми горива.

Около 95% от морския живот и 70% от земния живот изчезват.

"Било е твърде горещо и неприятно за живите същества," разказва Съдърланд.

Не е сигурно колко високи са концентрациите на парникови газове по време на пермско-триасовото изчезване, но те вероятно са били далеч по-високи, отколкото са днес. Някои модели показват, че са нараснали до 3500 части на милион (ppm). (За сравнение концентрациите на въглеродния диоксид днес са малко над 400 ppm - но това все още се счита за високо).

Но скоростта на промяната в концентрациите на CO2 прави настоящата ситуация толкова безпрецедентна. За пермско-триасовото измиране са били необходими хиляди години, за да се повишат температурите толкова - според някои проучвания около 150 000 години. По време на Палео-еоценския термален максимум, считан за изключително бърз случай на затопляне, за повишаването на температурите са били нужни от 10 000 до 20 000 години.

За настоящото затопляне бяха нужни само 150 години.

Това е най-голямата разлика между днешните климатични промени и климатичните максимуми в миналото. Това и прави последиците от сегашните климатични промени толкова трудно предсказуеми, коментира Кастелторт.

Загрижеността не е само за това, че "планетата се затопля." Загрижеността е за това, че не знаем колко бързо е прекалено бързо, за да се приспособи животът, подчертава климатологът. Нито един експерт не би могъл да каже въз основа на миналите събития на затопляне, че сегашното ниво на затопляне няма да има драматични последствия. "Ние просто не знаем колко драматични ще са те", добавя Кастелторт.

Източник:

Has the Earth Ever Been This Hot Before?, LiveScience


Препоръчани материали
Още от : Науки за Земята
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.