15 октомври 2018
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Изпратихме най-"зелената" и обилна година в историята

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 06 януари 2016 в 10:23965415
Снимка на Земята от Международната космическа станция Снимка: NASA/JPL-Caltech

Изпратихме поредната най-зелена и изобилна година в историята, а през 2016-та ни предстоят нови рекорди в екологичното и ресурсно благосъстояние на човечеството.

Кога последно се сблъскахте с подобно твърдение? На фона на лавината от новини за замърсяване на въздуха и водите, температурни рекорди, изчерпване на ресурси, бедствия и призиви да „спасим планетата“, то си е уникална находка.

Някога да сте се питали как се мери дали планетата става по-зелена? Имам два отговора. Краткият е биоцентричен. Изменението на нетната първична продукция или количеството биомаса, което създават фотосинтезиращите организми на сушата и океаните, е най-добрата мярка, защото реално определя биологичното разнообразие и способността на екосистемите да функционират. Можем да я мерим, откакто имаме сателитно покритие, тоест от края на 70-те. Резултатите на НАСА са недвусмислени – първичната продукция расте, въпреки обезлесяването. Няма да обяснявам причините – всеки знае коя е основната храна на живота! Та краткият отговор е: Да, планетата е все по-зелена!

Какво се случва с природния капитал

Дългият е антропоцентричен и затова – доста по-важен за хората. Можем да твърдим, че планетата е по-зелена, ако природният ни капитал днес е повече от вчера и ни позволява по-дълъг, здравословен и щастлив живот. Въпросният капитал включва състоянието на околната среда (въздуха, водата, почвите, климата, екосистемите) и минералното богатство.

Колко болни от холера познавате? И аз не се сещам. Забравили сме, че мръсната вода винаги е била сериен убиец – колкото „по-близо“ до природата живеем, толкова по-вероятно е да ни навести. Отдавна разрешен проблем в развития свят, според Глобалното проучване на бремето на болестите (GBD study) през 1990 г. тя все още е вторият най-значим рисков фактор за заболяване и смъртност в света. До днес въздействието й е спаднало с 67% и вече е на 9-то място. Човечеството има достъп до все повече чиста вода и този тренд ще продължи.

Колко човека, които готвят на оборска тор или дърва, познавате? За съжаление, има шанс да се сетите – 7% от населението на България живее така. За успокоение, в Индия и Субсахарска Африка все още са мнозинство, а преди Индустриализацията почти всички са били така. Малко известен факт е, че 60% от жертвите на замърсяването на въздуха на глобално ниво се дължат на изгарянето на биомаса в домовете. Слава Богу, тенденцията е ясна – от 1990 г. до днес има спад с 41%.

Знаете ли, че думата „смог“ съвсем не е нова? Измислена е в Англия през 1905 г., за да обозначи типичната за Лондон смес от пушек (smoke) и мъгла (fog). Това, което днес виждаме в Пекин, е кристален планински въздух в сравнение с историческата норма в Англия. От XIII век, когато крал Едуард I прави първия опит за забрана на пушека, до средата на XX век, смогът е част от живота там. С развитието на технологиите за очистване на димни газове, светът буквално започва да диша. Здравното въздействие на смога от фин прах спада с 24% от 1990 г. насам в глобален мащаб, като дори в Китай след 2007 г. има намаление. Днес живеем в домове и градове с много по-чист въздух.

Зелените умове – отново с грешни прогнози

Великите зелени умове, чиито трудове съм изучавал в университета, са известни с прогнозите си за неизбежния глобален глад, поради опустиняване, ерозия, загуба на почвено плодородие, изчерпване на водоизточници… Случва се точно обратното. През 1990 г. недохранването е водещият рисков фактор за смъртност на планетата. Днес то е спаднало със 67%, а на върха е неправилното хранене, което често значи… преяждане. Напук на злокобните предсказания, ръстът на земеделското производство надхвърля този на населението, при това без повече обработваема земя. А 2015-та година е поредната с рекордни добиви и спадащи цени на основните храни. Няма никаква причина да смятаме, че тази тенденция ще спре, а биотехнологиите и синтетичните храни тепърва ще навлизат с висока скорост.

Същите мислители системно прогнозират изчерпването на невъзобновяемите ресурси като любимата им тема е нефтът, но обичат да коментират и метали като медта, цинка, оловото. Комбинацията от геоложка реалност, човешки гений и свободен пазар ги прави смешни, но това остава някакси незабелязано. Въпреки ежегодно растящите добиви, през 2015-та година запасите на всички невъзобновяеми ресурси са по-големи от всякога, цените им се сриват и това ще продължи и през 2016 г.

Твърдят, че обезлесяването на планетата е достигнало катастрофални размери. Глобалната оценка на горските ресурси обаче показва, че в последните 5 години то е спаднало до 0.08% годишно (от 0.18% през 90-те) и можем да очакваме нетен ръст на горите преди 2020 г. Обвиняват ни, че през последния век изтриваме между 10 000 и 100 000 вида годишно от Земята. Само, че Международният съюз за защита на природата (IUCN) е документирал изчезването на не повече от 1 000 от 1500 г. до днес, тоест по два вида годишно. Интересното е, че в списъка все по-рядко се добавят и все по-често се заличават видове – масово явление е непознати популации да изскачат от гъсталака. Между другото, познат вид вече няма как да изчезне – със сигурност имаме неговия генетичен профил, което значи, че можем да го съживим. А знаете ли, че дивите популации на почти всички бозайници и птици в Европа и Северна Америка, които наистина ценим – мечки, вълци, рисове, бизони, орли, лешояди и други сладки създания – устойчиво растат през последните 50 години? Тези, за които ни е грижа, оцеляват – просто можем да си позволим лукса да ги спасяваме. На фона на този „екоцид“, учените откриват и описват между 15 000 и 18 000 нови вида годишно и това ще продължи още доста дълго. Всеки сам може да сметне нетния резултат.

От 20 години всяка суша, наводнение, жега, студ, буря, ураган, пожар се асоциира с изменението на климата. Международната база данни за бедствия (EM-DAT) обаче ясно показва, че жертвите на подобни явления устойчиво намаляват от 1900 до 2015 г. – не само като процент от населението, но и като абсолютна стойност. А числата от миналото със сигурност не представят пълната информация. Ако през 1915 г. някъде из Конго е станало наводнение с хиляди жертви, вероятността никой да не е узнал за него е доста висока. Днес, ще се предава на живо по CNN и правителството ще надува щетите, за да получи по-голяма международна помощ. Стойностите на индекса ND-GAIN, който отчита уязвимостта и готовността на страните за справяне с климатични бедствия, ежегодно се подобряват от 1995 г. до днес. Не се тревожете за Бангладеш – територията й расте с около 20 км2/год., благодарение на огромните количества утайки, които Ганг отлага в делтата си.

Ще става по-добре

Всъщност, дългият отговор също можеше да е кратък: Глобалният индекс за състоянието на околната среда (EPI), който включва гореописаните, плюс някои други компоненти, за поредна година излезе на зелено. Отново имаме подобрение, което важи и за България. Вероятността това да се случи и през 2016 г. клони към 100%.

Не, не твърдя, че сме решили всички проблеми, нито че няма да възникнат нови. Да не съм луд, ще остана без работа! Но ми се иска да внеса малко повече рационален оптимизъм в живота ни и да пожелая на всички:

Честита нова най-зелена 2016-та година!

Страница на статията : 0102

Препоръчани материали
Alikante 14.02 2016 в 01:21 15
+ 3
- 12
Явно авторът е някакъв икономист, но не е географ със сигурност.
"Току-щу прегледах последното издание в промените на статусите в IUCN Red List (2014-2015). Има страхотна новина, която няма да прочетете в медиите:
Няма добавен нитo един нов вид в Категория: Изчезнал (Extinct). За сметка на това, един вид е сменен от Extinct на Endangered - тоест изскочил е от гъсталака и се оказало, че го има в доста сериозна популация, защото това е преминаване през много категории..."

Ами ... това е нормата, нормалното състояние на нещата - да няма нови изчезващи видове. Говорим за една година - това е нищожно време. Това не е добра новина - просто така трябва да бъде. Но ако се следва логиката на статията - няма да бъде така. Много доброволци се борят за да се намали унищожаването на видове поради загуби, фрагментиране, намаляване и т.н. на местообитания. Ако не се борят - скоро изчезващите видове ще нараснат лавинообразно, докато не изчезне и видът на автора. Може би за него ще е добра новина, че неговият вид ще изчезне последен. А това, че от "изчезващ" е преминал в "застрашен" не значи, че го има "в доста сериозна популация", или че догодина няма да се върна пак в "изчезващ". Ох, защо ли се хабя да пиша...толкова е сбъркана статията, че единственото по-лошо нещо от написването й е разпространението й.
Alikante 13.02 2016 в 19:02 14
+ 4
- 10
Който намери логиката в това твърдение, нека ми пише:

Невъзобновими ресурси - Въпреки ежегодно растящите добиви, през 2015-та година запасите на всички невъзобновяеми ресурси са по-големи от всякога... и това ще продължи и през 2016 г. (т.е. цяла една година напред...и вероятно така ще бъде завинаги?)

Благодаря!
Боян 11.01 2016 в 09:05 13
+ 1
- 2
И самият линк: http://cmsdocs.s3.amazonaws.com/summarystats/2015-4_Summary_Stats_Page_Documents/2015_4_RL_Stats_Table_7.pdf
Боян 11.01 2016 в 09:03 12
+ 2
- 4
Току-щу прегледах последното издание в промените на статусите в IUCN Red List (2014-2015). Има страхотна новина, която няма да прочетете в медиите:
Няма добавен нитo един нов вид в Категория: Изчезнал (Extinct). За сметка на това, един вид е сменен от Extinct на Endangered - тоест изскочил е от гъсталака и се оказало, че го има в доста сериозна популация, защото това е преминаване през много категории...
Та като обяснявах, че 2015 г. е най-зелената в историята, можех и това да добавя :-)
Капитан Немо 10.01 2016 в 17:18 11
+ 3
- 0
"Между другото, познат вид вече няма как да изчезне – със сигурност имаме неговия генетичен профил, което значи, че можем да го съживим."
Не, със сигурност не значи това, както всеки с най-бегли познания по биохимия и молекулярна биология може да потвърди. Това, за което намеквате, е че цялата информация за един организъм се състои в генетичния му код, което просто не е вярно. В момента визирам така наречените посттранслационни модификации, които не се контролират по генетичен път (поне не и директно.) В един кодон ДНК се съдържат 4^3 = 64 вариации, всяка от които може да отговаря за максимум една аминокиселина. В човешкия организъм например има 20 аминокиселини, което си съвпада перфектно с лимита на ДНК. САМО ЧЕ има и поне 4 посттранслационни модификации, които се прилагат на практика при всяка експресия на ген. Което се равнява на 20*4 = 80 + 20-те оригинални. Значи имаме 64 вариация за (над) 100 варианта на аминокиселините. Опа... А да не говорим, че модификациите са далеч повече от 4, просто другите не се прилагат при всички протеини, а при само при определени...
ч 09.01 2016 в 13:18 10
+ 7
- 2
В този процес хората нямат участие!Земята има автовъзстановяване!!!
н.о. 08.01 2016 в 16:50 9
+ 2
- 0
Статията е авторска. Нека той да се защитава :)
wtf 08.01 2016 в 12:36 8
+ 2
- 11
Всеки път, когато в коментарите има неоснователна критика(да го наречем), "н.о." се защитава аргументирано и храбро.
Много ми е чудно обаче, защо не недава глас под статии като тази, когато критикарите са прави?
Не се заяждам, не обичам двойните стандарти :) !
kall 08.01 2016 в 04:57 7
+ 10
- 20
Жалко, НаукаОфнюз, харесвах ви, но отсега нататък... Как можахте да се изложите така и да пуснете писаниците на тоя дяснолибертариански хаховец. Тази идеология е вредна в световен мащаб, но по-лошото е, че претендирате за здравомислие и научна обоснованост на материалите тук, а сте позволили да се промъкне тази явна пропаганда. Отсявайте по-старателно следващия път и избягвайте "експертите" от ИПИ и ЕКИП.
Бюрек Ага 07.01 2016 в 10:50 6
+ 9
- 20
Господин Рашев, спрете алкохола , пълна с глупости и манипулации статия!
 
Още от : Науки за Земята
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.