02 октомври 2022
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Каква е връзката между климатичните промени и зоните на „Натура 2000“?

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 10 август 2022 в 00:01 26151
Фигура 1: Защитени зони „Натура 2000“ в България към 2007 г. Източник.

Животът в защитените територии силно зависи от промените в климата

Част от проявленията на климатичните промени в Европа са в посока към затопляне и промяна в разпределението на валежите, нарастване на екстремалните явления с метеорологичен произход. Как тези промени оказват влияние на защитените зони, включени в мрежата „Натура 2000“, кои са директните и косвените влияния на климатичните промени върху тези зони? Данните показват, че в някои случаи на екстремни събития, структурата и доминиращите видове ще се променят, но системата би могла да се възстанови. Но комбинираните ефекти от повишаването на температурата и повишените нива на CO2 оказват основно въздействие върху системите и водят до процеси, които засягат качеството на местообитанията и в крайна сметка водят до загуба им.При всички случаи промяната зависи от адаптивен капацитет на системата и изменението на климата може да засили съществуващия натиск. 

Какво е „Натура 2000“ и как работи?

„Натура 2000“ е европейска екологична мрежа, създадена с цел опазване на уязвими видове растения и животни в естествените им местообитания. Обект на мрежата както в Европа, така и у нас са специални и защитени райони, съгласно Директивата за запазване на природните местообитания и Директивата за защита на дивите птици. 

Защитените зони от „Натура 2000“ (Фиг. 1) са места с ценно за европейското природно наследство биоразнообразие от птици и местообитания. Защитените територии опазват видове, регистрирани като редки и ценни. Обикновено видовете ценни за Европа са такива и за страната ни, в тези случаи територията на защитената зона от „Натура 2000“ частично съвпада с националната защитена територия. Например националните паркове са вид национална защитена територия, като всеки от трите национални парка – Пирин, Рила и Централен Балкан – съвпада частично с едноименна зона от „Натура 2000“. 

Мрежата обхваща над 27 000 защитени зони в сухоземната и морската част на ЕС. Над 140 природни местообитания и над 600 вида растения и животни в ЕС подлежат на защита. Всяка страна-членка следва да ги разпознае на собствената си територия, да ги управлява и да гарантира опазването им. 

България е една от най-богатите на биологично разнообразие държави в Европа. 

Тя има задачата да опазва 80 типа местообитания, както и райони на 100 вида растения и 226 вида животни, определени от двете европейски директиви. В България са определени 340 защитени зони, разположени върху 34,9% от националната територия – имаме 120 защитени зони за опазване на дивите птици (23,1% територия), и 233 защитени зони за опазване на природните местообитания (30,3% територия), като 13 се припокриват със защитени зони по Директивата за птиците.

Какви са част от ограниченията и принципите за зони от „Натура 2000“?

Важно е да бъде отбелязано, че „Натура 2000“ в България не е мрежа от територии, за които Европа налага правила. Всяка държава членка сама решава по какъв начин да се опазват обектите, определени като застрашени.

  • В мрежата не са предвидени тотални забрани. Извършва се оценка на дейностите съобразно тяхното въздействие с опазването на конкретен район със специфични цели. Нито от европейското нито от националното законодателство произтичат преки забрани за ползване на ресурси, строителство, земеделие, стига да са съобразени и да не вредят на природата. 
  • Зоните от „Натура 2000“ се свързват с ограничения в ползването на земеделските земи, като забрана за превръщането на ливади или пасища в обработваеми земи, косене в размножителния период на птици и използването на определени торове или средства за растителна защита.
  • Включването в „Натура 2000“ не е пречка за благоустройство на териториите или включването на нови дейности. В страната е необходима оценка за съвместимост по наредбата за условията и реда на оценяване на проекти и планове, инвестиционни предложения. В особени случаи при силен обществен интерес и ползи като например път или пречиствателна станция се допуска изпълнение, като се намират компенсаторни механизми за загубата на засегнатите видове и местообитания.

Принципът за единство между човека и природата

„Натура 2000“ не е система от резервати, изключващи човешка дейност, а напротив в основата ѝ е принципът за единство между човека и природата. 

Опазването на дивата природа не би трябвало да е в противовес с човешката дейност. Оцеляването на различни видове растения и животни зависи силно от хората. Тя е създадена да работи съвместно с хората, които са собственици и силно зависи от тях. Много обекти са добри практики и пример от хармонични, управленски решения, постигнали баланс. Необходимо е това управление да бъде гарантирано и за в бъдеще, за да опазим природата от нас самите. 

Този подход има редица предимства и се превръща в основен инструмент за икономическа жизнеспособност и социално развитие в много европейски области. Това дава основание да се разширява обхватът на финансиране, съгласно регламента за развитие на селските райони. 

Биоразнообразието е повлияно както от климатичните промени, така и от намесата или не намесата на човека. Най-често обаче причините са комбинация от двете. И един ключов момент в системата са буферните и преходните зони, като част от тях са гранични или се застъпват с териториите от „Натура 2000“ (Фиг. 2). 

Фигура 2: Зониране на биосферен парк Червената стена. Източник.

Основен момент тук е начинът на ползване и типа земеделие, който се прилага. Предполага се, че биологичното производство е най-добрият вариант поради щадящия си ефект спрямо уязвимите видове, флора и фауна. Например в биопарк “Червената стена” е разположена буферната зона “Добростан” – част от „Натура 2000“, а преходната ѝ част обхваща цялата територия на община Асеновград. Въпреки усилията в тези територии продължават да се разпространяват рудиментарни инвазивни тревисти растения, които са с висока устойчивост на климатичните промени. По-агресивният вид птици, например гларусът е с по-висока популация в района в сравнение с гордостта на Пловдив – гугутката.

Какви са предимствата на „Натура 2000“ за хората и бизнеса?

Основно предимство на „Натура 2000“ е възможността за икономическо развитие на регионите. Опазването на природата е залог за успешен бизнес, екотуризъм, устойчиво земеделие и горско стопанство и осигуряване на поминък. 

Алтернативните форми на туризъм в Европа бележат два пъти по-бърз растеж в сравнение с класическия. Все повече хора бягат от шума и условията в градската и асфалтова джунгла. Едно от най-търсените удоволствия е отдих сред природата, екотуризмът и екологичната храна. Предпочитат се планинско колоездене, наблюдение на птици и диви животни, детски лагери, рафтинг и др., за които обектите на „Натура 2000“ са подходящи. 

Освен това зоните на „Натура 2000“ предполагат развитие на биологично земеделие, което е щадящо за полезната флора и фауна от една страна и здравословно за човека от друга.

Какво е влиянието на климатичните промени върху „Натура 2000“? 

Част от проявленията на климатичните промени в Европа са в посока към затопляне и промяна в разпределението на валежите, нарастване на екстремалните явления с метеорологичен произход. За да бъде оценена уязвимостта на мрежата „Натура 2000“ и разработена стратегия за адаптация, са необходими анализ и оценка на проявленията на климатичните промени. Съществува голяма несигурност и нееднозначност както по отношение на моделите за баланс в земната климатична система, така и поради социално-икономическото развитие.  

Климатичните промени се отразяват директно и косвено върху обектите на натура „Натура 2000“. 

Сред директните влияния са:

  • Промени в жизнения (фенологичен) цикъл на растения и животни като начало, продължителност,  край на вегетация или цикъл;
  • изменения в характеристиките на сезоните, а оттам и взаимодействията вътре в системата;
  • физиологичният статус се повлиява от по-високите нива на СО2 както и процесите фотосинтеза и дишане. 

Сред косвените влияния са:

  • Промени в подпочвените води;
  • почвената влажност;
  • ерозионни процеси и др. 

Оценката на уязвимостта на местообитанията от климатичните промени не е еднозначна. Уязвимостта на типовете местообитания зависи от географското местоположение и местообитанията варират във времето за възстановяване. Местообитанието се състои от редица видове, които реагират различно при промени в абиотичните условия или екстремни събития, като пожари, наводнения и бури. Като резултат, конкуренцията и взаимодействията между видовете могат да се променят, което води до промяна в структурата или състава, но не е задължително да доведе до влошаване на местообитанието. В случай на екстремни събития, често структурата, видовият състав и доминиращите  видове ще се променят, но системата може да се възстанови и да намери равновесно състояние. В случай на промяна на абиотични условия, промененото местообитание в отговор на климатичните промени, ще бъде по-добре приспособено към бъдещия климат. Тогава промяната е част от адаптивен капацитет на системата: освен това изменението на климата може да засили съществуващ натиск, като например еутрофикация, която силно зависи от валежите, които в условията на климатични промени могат да варират. У нас един подобен пример, свързан с уязвимостта в защитени територии, са Седемте езера в Рила (виж: Какво се случва в района на Седемте езера в Рила – как влиянието на климатичните промени и променящите се условия правят езерата уязвими). 

Уязвимостта на защитените територии зависи от 3 основни фактора:

Фигура 3: Основни фактори на уязвимост към климатичните промени. Източник: Guidelines on Climate Change and Natura 2000, © European Union, 2013 Reproduction is authorised provided the source is acknowledged

  1. Експозицията или колко тежко е засегнат районът. Например местните различия в моделите на валежите ще определят колко вода ще влезе в речните системи и зависи от това какъв капацитет имат речните системи за справяне с екстремно изхвърляне на вода.
  2. Чувствителността към промяната – някои видове или местообитания са по-малко уязвими от други с по-добри механизми за приспособяване към суша, горещо време и студ. Някои видове зависят само от един или няколко други организми (растения и/или животни). Например специален вид едноклетъчни водорасли осигуряват на морските корали кислород и хранителни вещества. По тази причина коралите имат нужда от светлина, виреят на не по-голяма дълбочина от 50 м  и не понасят мътна вода. От своя страна, водораслите използват отделените от полипите въглероден двуокис и азотни съединения. 
  3. Адаптивен капацитет или как видът или местообитанието се адаптират към новите климатични условия. Големите хетерогенни речни местообитания имат висок адаптивен капацитет, защото са добре настроени да поемат периодични наводнения и противостоят на екстремни събития. Местният пейзаж около „Натура 2000“ може да ограничи адаптивните способности на екосистемите. Например, видове с малък капацитет за разпръскване са по-малко способни да се движат и колонизират нови подходящи зони. Друг пример са крайбрежните местообитания, които могат да бъдат загубени поради повишаване на морското равнище, когато околният пейзаж поставя ограничения върху вътрешното изместване на системата.

Комбинираните ефекти от повишаването на температурата и повишените нива на CO2 оказват основно въздействие върху местообитания чрез промяна на абиотичните условия (IPCC, 2001). Това води до процеси, които засягат качеството на местообитанията и в крайна сметка може да доведе до загуба на местообитания. Други ефекти включват: 

  • Подкиселяване на океанските местообитания;
  • намаляване на снежна покривка и топене на ледници; 
  • повишаване на морското равнище, съчетано с по-висока честота на бурите води до загуба на крайбрежни местообитания чрез наводнения и ерозия; 
  • ниско разположени крайбрежни земи и устия, които са засегнати от наводнения и навлизане на солена вода; 
  • намаляване на годишните валежи, потенциално водещи до спадане на водните нива в реки, потоци и езера и дори периодично изсушаване; 
  • променят се условията за същестуването на блата и влажни зони поради промени в климата, свързани с повишаване на средната температурите и редуциране на валежите. Влажните зони са преходи между водния и сухоземния живот и естествена защита от наводнения, засушаване, високи вълни. Това ги прави защитени територии в цяла Европа.)

В заключение, може да се каже, че въпреки че са под защита, териториите от „Натура 2000“ също са подложени на натиска на измененията на климата. На териториите не се налагат забрани и хората с имоти в тези райони трябва да търсят и използват предимствата, които запазената природа предлага и които вече се ценят изключително скъпо. Тази така наречена „мрежа“  свързва хората и държавите и създава предпоставки за общи дейности в посока на запазване на биоразнообразието. Районите са по-чисти и, заедно с буферни и преходните си зони, предполагат биологично земеделие и са един чудесен пример за взаимодействие между човек и природа в борбата с климатичните промени.

В публикацията са използвани материали от:

  1. Брошура МОСВ: Да спасим природата от нас за нас. Натура 2000, 2008
  2. Записки от срещата „Значение и възможности на екологичната мрежа „Натура 2000“,19 май 2022 Аграрен университет – Пловдив.
  3. Отбелязваме 30 години „Натура 2000“ в Европейския съюз | МОСВ (government.bg)
  4. Berry P. , J. Paterson, M. Cabeza, A. Dubuis, A. Guisan, L. Jäättelä, I. Kühn, G. Midgley, M. Musche, J. Piper and E. Wilson, 2008. Mitigation measures and adaptation measures and their impacts on Biodiversity – Deliverables 2.2 and 2.3. 
  5. Berry, P.M. (ed.) (2009) Biodiversity in the Balance – Mitigation and Adaptation Conflicts and Synergies. Pensoft Publishers, Sofia, Bulgaria. 
  6. EEA, 2010. Impacts of Europe’s changing climate. 2008 indicator based assessment, Stockholm: European Environment Agency. 
  7. IPCC, 2001. Climate Change: The Scientific Basis.Contribution of working Group I to the Third Assessment report of the IPCC.
  8. IPCC, 2007. Climate change 2007: synthesis report, pp. 73
  9. EU Guidelines on Climate Change and Natura 2000, European Union, 2013
  10. Hofmann M. and H. J. Schellnhuber, 2010. Ocean acidification: a millennial challenge. Energy Environ. Sci., 3, 1883-1896
  11. Keller, K., Hall, M., Kim, S.R., Bradford, D.F. & Oppenheimer, M, 2005. Avoiding dangerous anthropogenic interference with the climate system. Climatic Change, 73: 227–238

Източник: Каква е връзката между климатичните промени и зоните на „Натура 2000“?, Климатека

Авторът Надежда Шопова е асистент в секция Климат в Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към Българската академия на науките. По образование е инж. агроном със специалност Лозаро-градинарство, завършила Аграрния университет в Пловдив. Има интереси в областта на биометеорологията и биометеорологичния мониторинг, агрометеорология и агроклиматология, адаптация на земеделието към климатичните колебания и изменения.


WOW
Рейтинг : 6131
10.08 2022 в 15:25 1
+ 0
- 2
Много е зле. За първи път чета, че повишения СО2 и температура увреждат растенията, всъщност е обратното. Колежката агроном трябва да внимава какви простотии пише защото предполагам иска да защити дисертация, а такива простотии като горното дълго се помнят!
 
Още от : Науки за Земята
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.